Това заявява полковник о.з. Костадин Куклев – заместник-началник по учебната част на ВНВУ „Васил Левски“ от 1971 до 1981 г.
Имахме час по физическа подготовка и покрай нас мина полковник Куклев. Спря се, отиде до една от висилките и направи „слънце“. Този случай от курсантските си години ми разказа преди време офицер, завършил ВНВУ (Висше народно военно училище) „Васил Левски“, сега НВУ. Ставаше въпрос за тогавашния заместник-началник по учебната част на военното училище полковник Костадин Куклев – заемал тази длъжност от 1971 до 1981 г. Сега, след толкова много години, питам за този случай офицера от запаса.
Физическата подготовка беше една от основните дисциплини. За нея отделяхме немалко учебно време. Разчитахме и на спортно-масовата работа, която беше редовна. А маршът на скок на 16 км целеше преди всичко формиране на издръжливост. Да, показвал съм на курсантите и „слънце“ на висилката, и прескачане на „коня“, и преминаване на полосата… Моето разбиране е, че не можеш успешно да учиш подчинени, ако самият ти не покажеш това, което изискваш. Винаги съм се стремял в обучението повече да показвам, отколкото да разказвам. На това съм разчитал. Образцовият показ пред обучаемите е изключително педагогическо средство, връща се в онова далечно време полковникът от запаса Костадин Куклев.
Роден е на 23 септември 1926 г. в с. Райково, сега квартал на Смолян. Когато е на 6 години, баща му се премества на работа в Ардино и там прекарва детството си, там започва и познанството му с армията. Когато е на 12 години, с група ученици редовно ходят да наблюдават войниците как се подготвят. Но най-много погледът му се спира на тежкокартечарите. Един ден техният командир по време на почивката кани учениците да отидат при тях. Запознава ги с тежката картечница. И така започва връзката му с армията. А картечницата става негово голямо увлечение.
Гимназия завършва в Кърджали през 1945 г. Подлежи на военна служба и наборната комисия го определя за танкист, той обаче казва, че иска да бъде картечар. И така става. На 1 април 1946 г. го приемат в 10-и полк в Кърджали и там, пак по негова молба, го изпращат в картечна рота.
Един месец се е обучавал и го изпращат в Школа за запасни офицери. Завършва я през 1947 г. като първенец на ротата и го оставят в школата да дослужи военната си служба като помощник-командир на взвод.
Всичко това, разбира се, разказва полковник о.з. Куклев. На 23 септември той навърши 99 години и започнаха да текат дните към неговата 100-годишнина. Говори бавно, с категоричност при споменаването на различни събития от живота му. Изглежда в кондиция, запазил е фигурата си от онова време, когато е правил „слънце“ на висилката и е бягал 16 км на марш на скок. Продължава да се връща назад в годините, за да опише пътя си в Българската армия.
След като завършва задължителната си военна служба, на една голяма група от школници предлагат да станат кадрови военнослужещи. И той се съгласява. Първата му длъжност е командир на взвод. На следващата година го назначават за адютант на командира на школата. Желанието му е да се върне в строя и отново е в картечната рота. През 1950 г. Школата е преместена от Горна баня във Велико Търново. Трудностите са много – надстрояване на сгради, подготовка на помещенията за настаняване… Костадин Куклев е назначен за командир на картечната рота, а през следващата 1951 г. вече е командир на батальон. На тази длъжност изкарва до 1954 г., когато е приет във Военната академия в Оперативния факултет.
Завършва с отличие и е изпратен за оператор на дивизия в Плевен. През 1958 г. дивизията е съкратена и отново е върнат в Школата за запасни офицери във Велико Търново. През същата година Военното училище е преместено от София във Велико Търново. Школата за запасни офицери минава към него, но след години тя е предислоцирана в Плевен. Първоначално Костадин Куклев е командир на батальон в Школата. След това поема курсантски батальон. След две години е назначен за началник на Учебния отдел. От 1971 г. до пенсионирането му през 1981 г. е заместник-началник по учебната част на ВНВУ „Васил Левски“.
Мнозина по онова време започват да определят Военното училище във Велико Търново като ковачница на кадри за Сухопътните войски и Българската армия. Повишават се изискванията на курсантите.
Много трудно бе преминаването от тригодишно към петгодишно обучение на курсантите през 1959 г.
– Не разполагахме с необходимата учебно-материална база и най-вече с нужните квалифицирани кадри, тъй като се изучаваха много инженерни, икономически, свързочни дисциплини… И трябваше да прибегнем към преподаватели от граждански учебни заведения. Това обаче криеше много неудобства, тъй като трябваше да се съобразяваме с техните възможности при планиране на учебния процес.
И възникна въпросът да създадем военни хабилитирани кадри.
Трудно решавахме и въпроса по учебно-материалната част поради липса на сграден фонд, получи се една пренаселеност в бившия район на военното училище в центъра на Велико Търново. Впоследствие, след като завърши първият петгодишен курс, се оказа, че е възможно да се завърши обучението за по-кратко време със същата подготовка. Наложи се преработка на планове, съгласуване с Министерството на просветата, едно ходене по мъките. Първият петгодишен курс завърши през 1964 г., спомня си полковник о.з. Костадин Куклев.
След време – през 1969 г., пак се повтаря тази история, пак се преминава от тригодишно към четири- и петгодишно обучение. Но вече е натрупан ценен опит.
Ние контактувахме и с граждански учебни заведения. Понякога сравнявахме подготовката по гражданските дисциплини и се оказа, че в много отношения курсантите са по-подготвени от студентите. До такива изводи стигнахме. Имаше и съвместни научни разработки с граждански учебни заведения. Обменяхме опит. До 1973–1974 г. ние разработвахме плановете и разпределяне на учебния материал по усмотрение на катедрите. Квалификациите бяха за всяка специалност – какво трябва да знае взводният командир, за която длъжност ние подготвяхме курсантите, какво да може да изпълнява, какви знания трябва да получи, за да възпитава и обучава подчинените си. Даже стигнахме до положение каква допълнителна подготовка трябва да получи, за да бъде издигнат на по-висока длъжност. Всичката тази квалификационна характеристика залегна в учебните програми. Нещо повече, до 1974–1975 г. ние не провеждахме научни конференции, след това помислихме за хабилитацията на нашите офицери преподаватели, разказва полковникът от запаса за периода, когато е бил заместник-началник по учебната част на военното училище.
Какво се е правило за повишаване на самочувствието на курсантите? Според полковника от запаса самочувствието им е идвало не само от обучението, но и от униформата. Когато са били с парадна униформа, курсантите са носили бели кители, бели ризи и ръкавици, бял чохъл на фуражката.
Аз съм устроен така, че без работа не мога. Трябва нещо да правя, да действам. И когато се пенсионирах, веднага постъпих на работа в Окръжния народен съвет във Велико Търново. 8 години обучавах курсисти по гражданска защита, след което се наложи да напусна. Със съпругата си трябваше да се грижим за нейните болни родители. След като почина съпругата ми, аз останах във Велико Търново. 5 години сам се обслужвах за всичко, нямах никакви проблеми. Но моите близки настояваха, най-вече дъщеря ми Дора, да дойда при тях в Пловдив. И през 2016 г. пристигнах. Нямам никакви трудности, тук всичко ми беше предоставено, грижат се за мен във всякакво отношение. Нищо не ми липсва. Даже понякога прекаляват с грижите, споделя полковник о.з. Костадин Куклев.
Накрая става дума и за в. „Българска армия“. Изтъква, че чете всички публикации на армейския вестник, като решава и поместената кръстословица.
Макетите са правени с точност до милиметър
Едно от сегашните големи увлечения на полковник о.з. Костадин Куклев е създаването на макети и паметници. Защо се е отдал на това хоби? Аз не понасям бездействието, просто ме угнетява, дори и сега, когато станах на 99 години. Това може би ми е предадено по наследство. Моят баща, а и целият ни род се отличаваше с трудолюбие и инициативност. Има работи, които изглеждат за някои невъзможни, като да се направи пчелин на скали, да пренасяш пръст с торби, за да създадеш градина, отговаря полковникът от запаса. А с макетите, които изработва, запълва свободното си време. Наблюдава всичко, не просто да получи някакво възприятие, а да извлече знания и умения.
Не можеш да стоиш цял ден затворен, трябва нещо да се прави. Четях, но това не е достатъчно. И реших да започна да създавам тези макети. Обикалях, намирах исторически и архитектурни обекти, които ме впечатляваха. Правих снимки на обектите, след това изготвях план на милиметрова хартия, за да ги създам в подходящ мащаб. Най-напред разработих обекти в Пловдив, например – сградата на смесената гимназия, сега е художествена галерия. Дейността ми постепенно започна да се разширява и допълва, обяснява полковникът от запаса.
И посочва някои от макетите. Това са Военният клуб във Велико Търново и църква от село във Великотърновско, Ето я родната къща на Христо Ботев. Воденицата от комплекс „Етъра“ край Габрово може да се види как действа, Асеновата крепост край Асеновград, църквата „Света Марина“ в Пловдив…
Изброява още – часовниковите кули в Банско, Бяла черква, Чупрене и Ботевград, камбанарията на Преображенския манастир, къщи от Копривщица, Шумен, Трявна, Дряново, Бяла – Варненско, къщата на Ламартин, къщата с маймунката във Велико Търново, построена от Кольо Фичето, сградата до езерото и чешма в „Цар-Симеоновата градина“ в Пловдив, ловната хижа в Кричим, църквата „40 мъченици“ във Велико Търново, църквата в Пампорово, Морски фар… Говори с познания за всеки от стотиците макети. Те са с определен мащаб в зависимост от дребните детайли и са точни… до милиметър.
