Солунското примирие, подписано на 29 септември 1918 г., слага край на участието на България в Първата световна война. То е резултат от пораженията на Българската армия на фронта и от общата военна ситуация в региона, която налага прекратяване на бойните действия. Примирието има дълбоки политически, териториални, икономически и социални последствия за страната.
България се оттегля от окупираните територии, включително части от Сърбия, Гърция и Македония. Това довежда до значителни териториални загуби и поставя страната в уязвима позиция спрямо съседите.
Примирието предизвиква и политическа криза – пада правителството, а населението се сблъсква с недоволство и социални напрежения. Много хора страдат от глад, безработица и икономическа несигурност.
Войната изтощава ресурсите на България. Солунското примирие означава начало на тежък икономически период, който включва ограничаване на производството, липса на работни места и социални трудности.
Примирието поставя България сред победените държави, като определя нейното място в следвоенна Европа. То подготви пътя за подписването на Ньойския мирен договор, който довежда България до втора национална катастрофа.
Солунското примирие е ключов момент в българската история – то бележи края на военната активност на страната, поставя основите на следвоенното възстановяване и определя съдбата на България в първите години след Първата световна война. Същевременно примирието се оценява като прагматично решение в трудна военна ситуация и като начало на период на големи трудности за България, който оставя трайни следи върху обществото, икономиката и националната психология.
