Сухопътни войски отбелязаха 109 години от героичните боеве на връх Каймакчалан –
една от най-славните, но и най-трагични страници в нашата военна история. За да отдадат почитта си военнослужещи от Сухопътните войски, водени от командира си, генерал-майор Деян Дешков, изкачиха върха и се поклониха пред паметта на хилядите български воини, загинали в ожесточените сражения през Първата световна война.
На върха, където преди повече от век се водят едни от най-кръвопролитните битки на Солунския фронт, се проведе тържествен военен ритуал.
Паметта на падналите герои бе почетена с панихида.
След заповедта: „Шапки долу! На колене!“ – военнослужещи и гости паднаха на колене в знак на признателност. В тишината на планината, всеки поглед бе обърнат към паметния кръст – символ на героизма и саможертвата.
генерал-майор Деян Дешков – командир на Сухопътни войски:
„На този връх е пролята кръвта на българския елитен дух. Нашите войници може да са изгубили позицията, но никога не изгубиха духа си и каузата си. Тук е върхът на българската воинска слава – символ на чест и саможертва.“
о.з. генерал Константин Попов:
„Тук е примерът на непримиримия български дух. Хиляди загиват, но с подвига си оставят живо послание към нас. Те са олицетворение на думите от химна „Велик е нашият войник“. Тази традиция на почит трябва да продължи.“
Венци и цветя в знак на признателност бяха положени от името на министъра на отбраната, началника на отбраната, командира на Сухопътните войски и Генералното консулство на България в Солун. Под звуците на „Покойници“ венците бяха положени, а всички присъстващи изпяха националния химн.
През септември 1916 година Българската армия защитава Каймакчалан срещу многократни атаки на сръбските войски.
В продължение на повече от три седмици 11-и пехотен Сливенски полк и части от 46-и пехотен полк удържат позициите си.
От близо пет хиляди български войници, изкачили върха, слизат само осемстотин – повечето от тях тежко ранени.
Тази трагедия се превръща в символ на безпримерен героизъм и апотеоз на българската доблест.
Днес, 109 години по-късно, Каймакчалан остава свято място на българската воинска памет. Това е не просто планински връх, а връх в националната ни история – свидетелство за чест и саможертва.
