С превъоръжаването и модернизацията на инфраструктурата ще сме по-адаптивни към предизвикателствата на съвременната среда за сигурност, казва командирът на Първа зенитно-ракетна база
На 1 октомври беше отбелязана 65-годишнината от създаването на Зенитно-ракетните войски (ЗРВ) в състава на Военновъздушните сили. Празникът протече на фона на знаково събитие – началото на дългоочаквания процес по тяхното превъоръжаване с нова техника. След като през миналата година българското правителство сключи договор за придобиване на зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) от ново поколение – IRIS-T SLM, през април 2025 г. беше извършено първото плащане по договора, с което започна и реализацията му. Съгласно заложените срокове доставката трябва да бъде изпълнена в рамките на 34 месеца – до февруари 2028 г.
По повод на годишнината и в контекста на тази ключова стъпка за развитието на противовъздушната отбрана (ПВО) разговаряхме с полковник Цветелин Цонев, командир на Първа зенитно-ракетна база (1-ва ЗРБ), която е структурен приемник на ЗРВ.
– Г-н полковник, какво е настроението сред личния състав по повод на предстоящото приемане на въоръжение на новата зенитно-ракетна техника?
– Ентусиазъм определено има, особено сред по-младите военнослужещи. Те са видимо по-въодушевени да усвоят и започнат да работят с новия ЗРК. Желанието им е да изпълняват мисията си по охраната на въздушното пространство на страната с модерна и перспективна техника. Военнослужещите с повече опит, които дълги години са работили с досега използваните комплекси, също са ентусиазирани, но сред тях имаше и известно съмнение към реализацията на целия процес. Това е разбираемо поради факта, че чакат модернизацията и превъоръжаването 25 години. Но процесът на превъоръжаването на ЗРВ вече е факт.
– Какви предизвикателства има по пътя на превъоръжаването и модернизацията на ЗРВ?
- Основното предизвикателство в момента е подготовката на инфраструктурата за приемане на новия тип зенитно-ракетна техника. Съществуващата инфраструктура в дивизионите е проектирана и изградена за сега използваните ЗРК – съветско производство, които вече са доста морално и физически остарели. Макар част от тях формално да се считат за мобилни, това е по критерии от времето на тяхното създаване. С оглед на съвременните изисквания за ПВО тези комплекси по-скоро са полустационарни, тъй като времето за привеждането им от походно в бойно положение (и обратно) е твърде дълго – голям минус при динамиката на съвременните военни действия.
Фокусът на усилията е върху модернизирането на инфраструктурата. Необходими са нови сгради и съоръжения, реновиране на остарелите обекти, подобряване на условията за личния състав, както и внедряване на
съвременни комуникационни и информационни системи, които да отговарят на високите технологични изисквания на новото въоръжение. Тази трансформация е ключова за изграждането на една по-модерна и ефективна система за ПВО, способна да отговори на предизвикателствата на съвременната среда за сигурност.
– Върху какво се акцентира в подготовката на военнослужещите в контекста на предстоящото постъпване на новата техника?
– Подготовката на личния състав е сред приоритетните дейности. Бъдещото усвояване на новата техника се очаква да протече без съществени затруднения благодарение на мотивацията на военнослужещите и на добрата учебна база, която предстои да бъде изградена. Основното предизвикателство на този етап е овладяването на английския език. През последната година нараства интересът към езиковото обучение, особено сред по-младия личен състав. Все повече военнослужещи желаят да се включват в организираните от МО курсове по английски език. Някои даже търсят допълнителни възможности за обучение и извън системата, като се записват в частни езикови школи. Активността се засили след подписването на договора за придобиване на първия нов комплекс през миналата година. Това показва ентусиазъм за своевременното му усвояване. Общата ни цел в базата е в рамките на заложените срокове да осигурим пълна готовност за работа с новата техника.
– Доколко е разрешен проблемът с кадровия недостиг във войските, който е характерен за цялата армия?
– Недостигът на личен състав е доста неравномерен за Първа зенитно-ракетна база, защото нейните формирования са из цялата страна. Най-същественият некомплект на военнослужещи е в софийския регион. В останалите области на страната проблемите с окомплектоването са значително по-малки. Основният дефицит обаче остава при младите офицери. Кадровият недостиг в тази категория е чувствителен. Дотолкова, че дори целият годишен випуск от специалността „Зенитно-ракетни войски“, който завършва Националният военен университет във Велико Търново, не може да попълни недостига на офицери дори само на едно от нашите формирования. В момента броят на курсантите, обучаващи се по тази специалност, е недостатъчен и значително по-нисък от броя на офицерите, които напускат системата годишно.
Силно се надявам интересът към военната професия, и в частност към специалността „Зенитно-ракетни войски“, да се засили. Това би позволило постепенното преодоляване на недостига и устойчивото обновяване на офицерския състав.
С войниците съществени проблеми нямаме. Тази година имаше доста повече кандидати – по двама-трима се бореха за едно място.
– Какви други актуални проблеми се налага да преодолявате в Първа зенитно-ракетна база?
– Преди всичко – поддържането на настоящите зенитно-ракетни комплекси в изправност и носенето на непрекъснато бойно дежурство с тях. Повечето от тези системи са изградени на базата на електровакуумни прибори – доста остаряла технология. Много от тези елементи вече не се произвеждат, а складовите наличности са практически изчерпани.
След началото на войната в Украйна бойните дежурства с комплексите значително се увеличиха, което води до по-чести повреди и откази. Поддържането на техниката в изправност е изцяло благодарение на усилията и професионализма на личния състав, който я обслужва. Ситуацията се усложнява от недостига на офицери инженери, които да извършват поддръжката и ремонтите. Повредите трябва да бъдат отстранявани своевременно, което означава по-малко време за почивка и за семейството. Това води до сериозно пренатоварване на хората. Именно по тази причина част от младите офицери напускат редиците на зенитно-ракетната база, търсейки реализация другаде, където обстановката е по-спокойна и ритъмът на работа – по-малко динамичен.
– Подходящ ли е зенитният полигон на ВВС на Шабла за бъдещи стрелби с новата техника предвид факта, че там е мястото, където разчетите доказват способностите си?
– Смятам, че с новата техника бойните стрелби ще се провеждат на зенитния полигон в Шабла без особени затруднения. До момента там са осъществявани много пускове с различни зенитно-ракетни комплекси. Убеден съм, че полигонът ще отговаря на изискванията за стрелба и с новия комплекс.
– Какво ще пожелаете на личния състав на базата и ветераните от ЗРВ по повод на празника?
– На целия личния състав на Зенитно-ракетната база пожелавам здраве, късмет и спокойствие – за тях и семействата им. Изказвам искрена благодарност за тяхната всеотдайност, за усилията, които полагат ежедневно, за да поддържат техниката в готовност и да изпълняваме нелеката си мисия по охрана на българското небе.
Към ветераните от ЗРВ се обръщам с уважение и признателност – за тяхната служба, за предадения опит и за примера, който дават на следващите поколения.
Честит празник на всички, свързани със Зенитно-ракетните войски! Нека дългът към Родината, чувството за чест и професионализмът продължават да бъдат водещи принципи в нашата служба.
