Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Епирският владетел Теодор Комнин бил напълно разбит и паднал в плен на българите.
През 1218 г. първородният син на Асен І е провъзгласен за цар под името Иван Асен ІІ. По онова време политическата обстановка на Балканите е твърде комплицирана. Всички намиращи се на полуострова или около него държави имат своите амбиции за териториално разширяване и влияние върху съдбата на региона. Българският владетел заема изчаквателна позиция. Повече от десетилетие той управлява държавата с дипломатически такт и далновидност. Сключените династически бракове и политически съюзи възвръщат в значителна степен ролята и тежестта на България в региона.
Особено агресивен в стремежа си за възстановяването на Византийската империя е епирският деспот Теодор Комнин, който трудно успява да скрие нарастващите си амбиции към Константинопол. След превземането на Солун той даже е коронясан за император от Охридския архимандрит Димитър Хоматиан. След изтичането на едногодишното примирие с латинците за него вече няма никакви задръжки и той започва активна подготовка за военни действия.
Военнополитическата обстановка изправя една срещу друга Епирската империя и България.
Сключеният през 1225 г. договор между двете държави се оказва нетраен. Главната причина за това е сблъсъкът на противоречивите интереси, които те преследват в региона. За последвалите събития пише в своята „Хроника” византийският историк и държавник от ХІІІ век Георги Акрополит: „А Теодор Ангел, …, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италианци. Той минал край Адрианопол и вървял край горното течение на Еврос (р. Марица – б.а.), търсейки да завърже сражение с българите. … . Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Теодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница”.
Хронистите и този път не дават конкретни сведения за войските на двете страни. Като се оцени конкретната военнополитическа обстановка, целите и задачите на двамата владетели и възможностите на държавите може да приемем, че армиите са били приблизително равни и наброявали по около 50 000 души.
Теодор Комнин преди да се насочи към Константинопол и заеме императорския престол решава да осигури трайно тила си от север. Затова нарушава договора и тръгва на война с българската държава. Това изненадва Иван Асен ІІ, който е принуден да тръгне от столицата срещу нашественика с малка българска и куманска войска, която по пътя на юг постепенно се увеличава. И така чак до Клокотница.
Обективно и двамата владетели (Теодор Комнин и Иван Асен ІІ) са подготвени и разбират, че бъдещата съдба на региона в конкретната обстановка ще се решава от техните две държави и търсят генералното сражение. Игра на нерви е кой ще започне пръв и ще бъде обвинен в агресивни действия.
Не издържат нервите на Теодор Комнин.
В разкритите до сега извори няма описание как протича битката. Военните историци приемат, че с приближаването си една към друга двете войски спират да лагеруват на подстъпите към полесражението. Теодор Комнин се разполага в район югоизточно от Клокотница, а Иван Асен ІІ – северозападно от селото.
Самата битка се разгаря на 9 март 1230 г. Епирците построяват войските си в обичайния боен ред северно от реката. Към тях подхождат българските войски, а най-отпред на знамето се вее „писаният клетвен договор на Теодор”. В резерв българите оставят конен отряд, който има задача да обходи противника.
Първоначално епирските войски имат успех и се вклиняват в бойния ред на българите. Според някои аналитици това е преднамерен ход на цар Иван Асен II. Тогава идва часът на резерва. Със стремителен набег конният отряд извършва широк обхват, подхожда скрито между двете височини източно от селото и излиза в тил на основната противникова групировка. В настъпление преминава и десният български фланг. Цялата войска на Теодор Комнин се оказва обкръжена, без възможност нито за решителна съпротива, нито за оттегляне в която и да е посока. И както пише Георги Акрополит „Теодор бил разбит напълно… и сам бил заловен от неприятелите. Също тъй немалък брой негови сродници и видни сановници и първенци, заедно с цялото си имущество, станали плячка на българите”.
Битката при Клокотница бележи един от върховете на българската бойна слава през средните векове. Победата над силната епирска армия е доказателство за
високите пълководчески дарби на българския цар.
Тя не идва случайно и не е дар на съдбата, а е плод на продължителна подготовка, предвидливост и отлично владеене на изкуството да управляваш войските в сражението. В мирните години Иван Асен ІІ създава, въоръжава и обучава такава армия, която да е достатъчна за реализиране целите на неговата политика.
Не може да има никакво съмнение в способностите на българския владетел да следи непрекъснато и да прави отлична преценка на военнополитическата обстановка в региона. Той разузнава и конкретните действия на Теодор Комнин, особено в началото на годината. С придвижването на българската армия на юг противникът е принуден да прояви агресивни действия. Обстановката обаче не е в полза на Теодор Комнин. Пълната оценка е направена от Иван Асен ІІ и той е осигурил своето превъзходство.
Битката при Клокотница показва доброто умение да се използват правилно силните качества на родовете войски. Българската пехота поема удара по фронта, а конницата осъществява широк маньовър във фланг и тил на противниковата групировка. Така се постига нейното пълно обкръжаване.
След победата над епирските войски Иван Асен ІІ не следва примера на Анибал и не унищожава обкръжените войски. Отново в хрониката на Георги Акрополит четем: „Йоан Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и обикновените, и ги отпратил по техните села и градове”. Скоро ще стане ясно, че това не е случаен, а
дълбоко премислен ход.
Освободените войници разнасят навсякъде славата на Иван Асен ІІ не само като силен и непобедим, но и като великодушен цар. А това се оказва особено полезно в следващите месеци, когато на практика се използва победата при Клокотница. Това става в хода на стратегическото настъпление, осъществено от българската армия на широк фронт и по всички направления към владенията на епирската държава.
Без да срещнат особена съпротива нашите войски влизат в Адрианопол и Димотика, овладяват цялата област Волерон (между долните течения на реките Марица и Места), Сяр, Битоля, Прилеп, преминават през Велика Влахия, Албания и достигат чак до Илирик.
Така границите на България опират отново, както по времето на цар Симеон Велики, на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. В нейните предели влиза цялото западно крайбрежие на Черно море, Одринска Тракия, Беломорието от Галиполския полуостров до планината Олимп, Македония и Албания до Шкодренското езеро. От Шар планина до вливането си в Дунав р. Морава тече през български земи, а самият Дунав от Белград до Черно море е българска река.
Величието и значението на българската победа се отчита и от по-късните автори. Френският византолог от ХVІІІ век Шарл Льобо отбелязва: „Никога победа не е била тъй пълна и съвършена. Теодор и всичките му военачалници бяха пленени. През този поход умереността на Асеня му спечели повече победи, отколкото силата на оръжието му”.
Битката при Клокотница разсича голяма част от заплетения на Балканите и в Мала Азия възел. Една от четирите империи престава да съществува, а голяма част от територията й е в пределите на България. Титлата „цар на българи и гърци” се полага на Иван Асен ІІ и тя вече фигурира в подписваните от него държавни документи.
