Партията на Майя Санду отново ще има мнозинство в парламента.
Вече три години и половина Русия води пълномащабна агресивна война срещу Украйна, но освен в нея Москва участва в поредица от вътрешнополитически сблъсъци в бившите съветски републики и в страните от Европейския съюз. Между двете бойни полета има връзка, но Кремъл търси победата с различни средства. Най-ожесточена е битката в страните, където силите са изравнени и геополитическите везни все още не са се наклонили отчетливо и безвъзвратно. Точно такъв е случаят с Молдова, където в неделя се проведоха парламентарни избори. Бившата съветска република е малка страна – с население от под 3 млн. души, а според някои данни – дори под 2,5 млн. Над четири пети от него са румънскоезични, повечето от тях се определят като молдовци, но има и такива, които директно казват, че са румънци. Молдова е голям производител на плодове и вино, в миналото бе известна като „винарската изба на Съветския съюз“. В днешно време обаче само от селско стопанство не може да се живее поради липсата на добре заплатена работа, поне една трета от населението на страната в последните три десетилетия се пресели в чужбина – предимно в ЕС, но и в Русия.
След разпадането на Съветския съюз Молдова стана
демокрация, макар и нестабилна
Тя е последната държава в Европа, където Комунистическата партия печели избори и управлява два мандата през първото десетилетие на нашия век. Малко след това Молдова се превърна в класически пример за „завладяна държава“, между 2013 и 2019 г. всички нишки на властта се събираха в ръцете на олигарха Влад Плахотнюк, който формално не бе нито премиер, нито президент и партията му нямаше мнозинство в парламента. Най-напред той успя да установи контрол над силовите структури и съдебната система, а след това и над по-голяма част от бизнеса в страната и над политическата сцена. През 2019 г. обаче той бе отстранен след изключително рядък случай, при който Русия, Евросъюза и САЩ си стиснаха ръцете и се разбраха за смяна на властта в Кишинеу. Това отвори пътя към политическия връх за Майя Санду и нейната партия „Действие и солидарност“. Тя първо стана премиер, а от края на 2020 г. е президент на страната, през миналата година спечели втори мандат.
Молдова е парламентарна република и затова изборите от миналата седмица бяха много важни, без комфортното мнозинство в законодателния орган, което имаше досега, Санду не би могла да прокарва своите политики. Веднага трябва да отбележим, че старото разделение ляво–дясно почти не съществува в Молдова. Основен маркер за позициите на партиите и техните лидери е геополитическата ориентация. Майя Санду е твърд привърженик на европейската интеграция, при нейното управление Молдова (заедно с Украйна) получи статут на кандидат за членство в ЕС, но все още не може да започне присъединителните преговори поради обструкциите на Унгария. От своя страна Брюксел дава категорични знаци, че припознава именно Майя Санду като свой предпочитан партньор в Молдова. В края на август за националния празник на страната в Кишинеу дойдоха лидерите на Германия Фридрих Мерц, на Франция Еманюел Макрон и на Полша Доналд Туск, за да изразят ясна поддръжка за Санду и нейната партия на предстоящите избори. Европейската подкрепа има и материален израз – само за тази година от Брюксел са отпуснати €300 млн., което е 1,8% от целия БВП на Молдова.
Финансови потоци към Молдова насочва и Русия, но на съвсем друг принцип. Ако за европейските пари могат да бъдат посочени пътища, училища или болници, изградени със средства на ЕС, то Москва инвестира в местните проруски партии, които пък прибягват до директен подкуп на избирателите. Това донякъде е логично – защото склонни да подкрепят източния геополитически вектор, са предимно възрастните молдовци, които са бедни и податливи на финансови изкушения в навечерието на вота. Този път обаче властите в Кишинеу действаха доста твърдо – имаше
обиски, арести и обвинения
срещу опозиционни политици, а ръководителят на автономната област Гагаузия Евгения Гуцул дори бе осъдена на 7 години затвор по обвинение, че е пренасяла пари от Москва в Молдова за финансиране на протести. Две-три опозиционни партии бяха отстранени от участие в изборите по обвинения за незаконно финансиране.
Молдовските власти се поддадоха и на изкушението да използват административен ресурс, за да наклонят електоралните везни в своя полза. Това не е незаконно, но обикновено в политологията го определяме като наклоняване на политическия терен, така че топката да влиза по-лесно във вратата на противника. За какво става дума? Първо, опозицията нямаше много възможности да изложи своите тези, защото голяма част от медиите, които ѝ симпатизират, бяха закрити. Второ, имаше целенасочени улеснения за гласуване на молдовските граждани, живеещи на територията на ЕС, както и обратното – затруднения за тези, пребиваващи в Русия, там бяха открити само две избирателни секции. Проблем имаха и жителите на сепаратисткия Приднестровски район, където за около 300 хиляди избиратели бяха открити само 12 секции.
Главен противник на управляващите на тези избори бе коалицията „Патриотичен блок“, в която основна формация е Социалистическата партия на бившия президент Игор Додон. В нея влизат още Комунистическата партия на друг предишен президент – Владимир Воронин, и партията на бившия премиер Василе Тарлев, който е от български етнически произход. Всичко става ясно, ако погледнем логото на тази коалиция – червена звезда със сърп и чук в средата, именно това бе силата, на която залагаше Москва. С умерено проевропейска позиция излезе друга опозиционна формация – коалицията „Алтернатива“ на кмета на столицата Вадим Чебан и бившият премиер Йон Кику. Неизменна част от политическия пейзаж в Молдова е и популистът в стил „Жорж Ганчев“ Ренато Усати, който е подозиран във връзки с Москва.
В крайна сметка Майя Санду може да си отдъхне – нейната партия (като президент тя формално не членува в нея) „Действие и солидарност“ взе малко над 50% от гласовете и
ще има 55 от общо 101 места в парламента
Това е леко отстъпление в сравнение с предишния парламентарен вот, но все пак е абсолютно мнозинство. Патриотичният блок остана с 24,18% и 26 депутати. На трето място е коалицията „Алтернатива“ – 7,98%, и 8 места в парламента, следвана от „Нашата партия“ на Ренато Усати, който ще има шестима депутати. Голямата изненада е Василе Костюк и неговата партия „Демокрация у дома“, която също успя да прескочи 5%-овата бариера за влизане в парламента, макар че предварително никой не я слагаше в сметките. Костюк е молдовският аналог на румънските крайно десни популисти Калин Джорджеску и Джордже Симион. Той се застъпва за обединение на Молдова с Румъния и подобно на своите идоли в Букурещ водеше кампания предимно със скандални видеа в „ТикТок“.
Как изглежда
електоралната география
на вота? Наистина, управляващите спечелиха с огромна преднина в чужбина, където взеха близо 79% от гласовете, но все пак това не бе решаващо за победата им – извън Молдова са пуснати само 17,6% от общия брой бюлетини. Патриотичният блок взе половината от гласовете в Приднестровието, но за отбелязване е, че 30% от жителите на сепаратисткия регион все пак са предпочели европейския геополитически вектор и са избрали бюлетината на „Действие и солидарност“. Очаквано проруските сили печелят с огромна преднина в два от южните райони на страната – в автономната област Гагаузия и в Тараклия, където мнозинството от населението са етнически българи. Това донякъде се обяснява с факта, че повечето от гагаузите и българите не владеят официалния румънски език и се информират за политиката предимно от рускоезични медии.
Изборите в Молдова са важно поражение за Москва и удар за руската външнополитическа експанзия. Проевропейските сили ще управляват в Кишинеу още четири години, макар че не всичко е решено окончателно – следващите изборни битки също ще са оспорвани. Много е важно колко далеч по пътя на евроинтеграцията ще стигне Молдова в близко време. Проблемът е, че засега Брюксел разглежда кандидатурите на Украйна и Молдова за еврочленство в пакет, а унгарският премиер Виктор Орбан налага вето на сближаването на ЕС с Киев. Самият той обаче може да загуби властта след изборите догодина и така проблемът да бъде решен. Но най-важното е дали новият управленски мандат на „Действие и солидарност“ ще донесе повишаване на жизненото равнище в Молдова, което пък да върне част от нейните граждани в родината им.
