Отпада изискването срокът на договора за военна служба на войниците да бъде удължаван не повече от три пъти
Държавата и Министерството на отбраната, в частност, ще се погрижат за законова уредба, която ще остави на военна служба качествените и доказали способностите си военнослужещи. Това става ясно от подготвяни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Те бяха обсъдени на заседание на парламентарната Комисия по отбрана във вторник. Предстои проектът за промени да бъде внесен за гласуване в пленарна зала следващата седмица.
„Пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, е с 3 години по-висока от посочената в закона за отделните звания. Тази мярка работи. Много малко са военнослужещите, които по здравословни или други причини не се възползват от предоставяното им право. Поради тази причина тази разпоредба не се предлага за отмяна или промяна. Тя – продължи той, ни позволява да задържим специалисти в армията с добра подготовка. Вместо да напуснат 500 души тази година, можем да ги задържим и да ги използваме още няколко години, даде пример министърът. Прогнозите и разчетите на МО показвали, че задържането на хората е положително и може да се помисли за удължаването на този период. Това обясни министърът на отбраната Атанас Запрянов пред членове на Комисията по отбрана в НС.
В същото време в проекта се предлага да отпадне разпоредбата от 2020 г., съгласно която пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, да може да бъде удължена до 3 години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред.
В проекта се предлага да отпадне изискването срокът на договора за военна служба на войниците да бъде удължаван не повече от три пъти, като по този начин ще им се осигури възможност да сключват договори за военна служба до пределна възраст, каза още министър Запрянов. Аргументите са, че в момента на военна служба се приемат пълнолетни български граждани, които не са по-възрастни от 40 години ( между 18 и 40 години), при пределна възраст за военна служба на войниците до 46 и матросите до 49 години. Предложението за промяна отчита факта, че според понастоящем действащата уредба войниците и матросите подписват тригодишен първоначален договор за военна служба, който може да бъде удължаван, но не повече от три пъти с обща продължителност не повече от 15 години. При това положение военнослужещите, започнали военната си служба на възраст 29 години и повече например, следва да бъдат освободени, преди да са навършили посочената пределна възраст за военна служба. Анализът на експертите в МО показва, че това не е целесъобразно и в голяма степен демотивира войниците и матросите, поради което се налага отмяна на това изискване.
Още една социална придобивка е била въведена в промените в резултат на приета бележка от Министерството на труда и социалната политика по време на външноведомственото съгласуване на проекта. Предвидено е военнослужещите бащи да получават отпуск при раждане или осиновяване на дете в размер на 15 календарни дни, който е равен на този, определен за лицата по трудово правоотношение по КТ. По сега действащия закон отпускът по този повод е 7 календарни дни.
Проектът регламентира и дежурствата на военнослужещите, почивките между тях и компенсациите. Когато военнослужещият изпълнява дежурство, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден; с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден. По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 1 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството. Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на 2-месечния срок, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. При освобождаване от военна служба и обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2 на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба. Обезщетението по ал. 4 се определя на база на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност. Обезщетението не се облага с данъци, предлага проектът.
Промени се предлагат и в областта на военното образование – като например в нормативната уредба за пределната възраст за всички хабилитирани военнослужещи. Сега тя е 57 години, но с условието лицето да е полковник или капитан I ранг. Новите промени премахват тази граница и пределната възраст ще е 57 години за всички хабилитирани лица независимо от военните им звания.
Въвеждат се категорията колежанин при образованието. В професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление „Военно дело и отбрана“ се обучават кадети, а когато обучението е за нуждите на Министерството на отбраната, обучаемите са колежани. Държавните образователни стандарти се приемат с наредба на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката, а националните изпитни програми и учебните планове се утвърждават от министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката. На колежаните в професионалните колежи се присвояват звания: колежанин – редник 1-ви клас/матрос 1-ви клас; колежанин – редник 2-ри клас/матрос 2-ри клас; колежанин – редник 3-ти клас/матрос 3-ти клас; колежанин – ефрейтор 1-ви клас/старши матрос 1-ви клас. Завършилите обучението курсанти и колежани за нуждите на други министерства и ведомства се зачисляват в запаса с военно звание „лейтенант“, съответно „младши сержант/старшина II степен“. На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания: курсант; курсант-младши сержант/курсант-старшина II степен; курсант-сержант /курсант-старшина I степен; курсант-старши сержант/курсант-главен старшина; курсант-старшина/курсант-мичман; курсант-офицерски кандидат – 1-ви клас, става ясно от проекта.
В мотивите към въвеждането на категорията „колежанин“ е извършен анализ, при който се отчита очертаващ се нарастващ дефицит на сержанти специалисти по здравни грижи във Военномедицинска академия. През 2024 г. този дефицит е 26%, а в резултат на навършване на пределна възраст и прогноза за овакантяване на длъжности в последващите години до края на 2033 г. ще нараства до 63%. Това налага да се търсят механизми за обучение на по-широк кръг от лица в професионалните колежи, като се създаде законова възможност да се обучават не само военнослужещи, но и др. български граждани (колежани) за придобиване на IV степен на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и на други министерства и ведомства.
Предвид завишения предварителен интерес за обучение като „колежани“ и в резултат на направените прогнози е предвидено при първоначалното (пилотното) обучение да се обучават 10 колежани за нуждите на Министерството на отбраната.
Това са най-мащабните и всеобхватни промени, правени досега, посочи министър Атанас Запрянов при обсъждането на предложенията в парламентарната комисия по отбрана.
