Пациентите нямат представа колко опасно за живота е изгарянето, казва пластичният хирург от МБАЛ–Варна към ВМА д-р Руслан Тачев
Д-р Руслан Тачев е пластичен хирург в Клиниката по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на Военната болница–Варна. Дядо му е сред първите рентгенолози в Ямбол и затова д-р Тачев е трето поколение лекар в семейството, което живее в Нова Загора. Защото и родителите му, и сестра му също са лекари. Те са медици с различни специалности, но още в 10. клас, както д-р Тачев си спомня, той избира нещо различно – пластичната хирургия. Не е имал единствено съмнения за пътя на медицината. С владеенето на английски и немски език от езиковата гимназия в Стара Загора е можел да отиде и в чужбина, но избира кариера в България, смята, че собствената ти среда също е предимство. Днес вижда Варна като все по-хубав град и за работа, и за живеене – по-спокоен, но и с всички стандарти за живот.
Към Военноморската болница като добро място за специализиране поглежда в последните години на обучението си в Медицинския университет в града. Тогава се запознава с началника на Клиниката по термична травма доц. д-р Йоланда Заекова. Днес казва, че е имал късмет. И така от 2018-а е в екипа на болницата и в клиниката, която е известна като
единствената клиника в Източна България за пациентите с изгаряния
Освен това и заради спешността от 24 часа, която предлагат специалистите ѝ от звеното по изгаряния.
С работата в клиниката натрупва и опита си. Пациентите обичайно нямат представа едно изгаряне колко опасно може да бъде за живота на човек. Запалената рокля на 50-годишна жена, която пече чушки на двора това лято, изгаря почти изцяло долните ѝ крайници – с около 25–30% от телесната повърхност. Въпреки месец лечение случаят с пациентката завършва летално. Защото освен кожата могат да се променят и физиологичните процеси в останалите системи в тялото. А такива травми се наслагват и върху съществуващите за пациента хронични заболявания. И се случва човек да загуби битката.
Заради многото неизправности в газовите бутилки те трябва да се забранят, смята д-р Тачев. Защото са много пациентите, които получават травми заради инциденти с тях и влизат в реанимация. Като немалко от тях завършват летално. Наскоро седемчленно семейство „поправя” неизправност в газова бутилка, след което 4-ма постъпват в реанимацията.
Като пълноправен член на гилдията по пластична хирургия интересите му са насочени към естетичната и реконструктивната хирургия, които са близки. Защото в основата на пластичната, а и на цялата хирургия е именно реконструктивната, която възстановява функцията на органа и на съответната зона.
Реконструктивната хирургия освен че е животоспасяваща по време на война
работи и с много вродени аномалии и малформации при деца и възрастни, като подобрява качеството на живот. При пациенти с големи изгаряния и налагането на ампутация на пръсти на крайниците в зависимост от това дали са получени от високоволтов ток, или изгарянето е химическо или заради пожар – като крайна фаза на увредата има некроза на тъканите и деструкция, което налага тази ампутация. В тези моменти е важно да се отстрани, докъдето е възможно, образуваният дефект след изчистването на умрялата тъкан. И тук „идва” мигът на реконструктивната хирургия – със знанията за правилния достъп, за тъканните слоеве, които и определят подхода на хирурга.
Че лекарят няма работно време освен часовете през цялото денонощие, когато има нужда от него, Руслан Тачев научава още като стажант. Но на собствен гръб – при включването му в екипа на Военноморската болница, както хората наричат МБАЛ–Варна към ВМА. Пациентите му се обаждат по всяко време, но това д-р Тачев счита за част от поетия си лекарски ангажимент към тях. Иначе, работата на хирурга за него е много удовлетворяваща. След операцията веднага виждаш как е пациентът и това е част от удовлетворението, което носи работата. Макар никой да не ти гарантира хепиенд. Но все пак си мисли, че за катастрофите например вместо черната хроника в медиите може да има „бяла” хроника на спасените при катастрофи, на колко пациенти лекарите са помогнали. За да има баланс, както е в самия живот, смята хирургът.
Самият той не престава да пътува по конференции и да развива квалификацията си, надгражда и с все повече опит от работата с пациенти в плановата хирургия. А като говори за бъдещето си, д-р Тачев споменава, че травматологията е натоварваща работа, включително и емоционално. Но той я работи с желание, като знае, че „за да стъпи” на нивото на европейските си колеги, трябва постоянно да се обучава, да си „сверява часовника”. Но спешността в сегашната му работа е територията, в която се посвещава изцяло на пациента. Това е принципът му. Останалото време се работи плановата хирургия. „Да, не съжалявам за нищо, това е моят път”, отговаря д-р Тачев на въпроса: Дали днес би избрал отново пластичната хирургия? Доста широка специалност, в която можеш да намериш нещо за себе си, като се занимаваш с изгаряния и с последствията от тях, с реконструкция, естетика, с детски аномалии, включително – с лицево-челюстна хирургия. Но може би е рано за този въпрос, доколкото Руслан Тачев е все още най-младият по щат сред лекарите на болницата. Но вече има изграден принцип в работата си: Да помага на пациента, както би го направил за близък човек.
Пандемията като професионален урок между живота и смъртта
Общо седем месеца по време на двете големи вълни на COVID пандемията д-р Тачев работи в отделението със заразените с вируса пациенти. Когато е още специализант по пластична хирургия и преди да навърши 30 години. И това е друга школа в професионалното му развитие. Тогава оценява екипността в работата и се сблъсква с крехкостта на живота. И вижда как както някои хора се приемат за здрави, в следващия момент попадат в COVID отделението и след дни вече ги няма. Животът тогава се случва абсурдно, като в голямата литература – човекът е смъртен, но е и внезапно смъртен… „Видях смъртта в очите на много хора и този спомен остана у мен”, казва днес д-р Тачев. Този предизвикан спомен връща и към темата за това, какво преживяха и какъв товар и травма понесоха медиците през абсурдния ни живот по време на пандемията, което е грешно да забравяме. Защото ние, „другите”, просто не можем да си го представим. И как всекидневието им тогава беше чист героизъм, без преувеличение. „На много хора помогнахме, на други не можахме да помогнем”, казва днес хирургът. Смята, че личната съдба на всеки негов пациент по време на пандемията го доизгражда и като човек. Връхлита го и трудният, но неизбежен урок на разговорите с близките на неговите пациенти. И другият професионален урок – за триажа и за отговорността, когато се чака неговото решение кой пациент да бъде приет и кой – не, в препълнените две COVID отделения на болницата. А се е случвало да е единствен лекар на 42-ма болни, когато нощем пристигат по 2–3 линейки… Решенията, които тогава взема, го поставят сред колегите, на които другите в този момент могат да разчитат. Дотук пандемията се превръща в тежкия изпит в лекарския му път.
