Село Долене се намира само на 20 км от Петрич, посока Северна Македония, в южните склонове на планината Огражден. При отбивката от главния път за селото се преминава през 2 км черен път, който се поддържа проходим за всякакъв вид автомобили.
Долене е спечелило прозвището си „най-цветното село на света”. Разбира се, няма такава официална класация, няма такъв приз, но селото е наистина може би най-цветното, което някога сте виждали.
Първото, което ни прави впечатление, е пътят. В началото тръгва добрe, след това човек се пита какво е това най-красиво село, че пък и в целия свят, в тази пустош, където дори пътят вече става планински. Остатъците от някогашен асфалт отдавна са се превърнали в пътен спомен и все пак пътят е равен, може да се измине без проблеми с кола, макар че на няколко пъти ни хрумваше да обърнем и да оставим това „най-цветно село на света” да си остане неизвестно поне за нас! Добре че не го направихме!
Спираме в началото на селото, където има информационна табела и табела, с която ни молят да пазим чистота. Още оттам забелязваме цели масиви от цветя. Това, което ни впечатли още, е, че няма хора, всъщност, кой за Бога, сади и кой полива тези цветя…!? А все още дори не подозирахме колко много още и разнообразни цветя ще видим. Вървейки покрай пътя, който също беше осеян отстрани с най-разнообразни цветни лехи, изведнъж чухме шум като от чешма. Какво се случваше? Оказа се, че има изградена цяла огромна система за капково напояване и някой от някъде я беше захранил централно, като различните тръбички започнаха да се пълнят и да поливат през малки дупчици цветните магии.
Какво се оказа после обаче е може би най-важното нещо. Някога тук се заселил един заможен род. Хората произвеждали вино. Замогнали се и след време, когато вече селото западнало при владичеството на османците, хората започнали да садят цветя навсякъде. Нямало зеленчукови градини, а само цветя, така те показвали своя статут, че могат да си позволят да садят само цветя, без да е необходимо за тях да садят зеленчуци и овошки, за да се издържат.
Тоест, цветята се явяват форма на социален статус в тогавашното българско общество – хора заможни, които могат само да се наслаждават на красотата на света, без да е необходимо да мислят за насъщния.
С това се оказва, че Долене е наистина може би най-красивото село на света, защото вероятно е и най-цветното. Дори между камъните понякога са попадали цветни семки и от тях са пониквали приказно красиви цветя.
Накъдето и да се обърне човек, ще види само и единствено цветя, дори с цветя са декорирани и покривките на масите в едно от заведенията в центъра на селото.
Интересно, как това село, което според статистиката има само десетина постоянни жители, продължава традицията за почти безкрайните цветни градини. Сюрреалистична е картината на порутени къщи и дори в техните дворове, където животът привидно си е отишъл – цветя, много цветя, и… животът продължава!
А кой е решил, че Долене е най-красивото село на света? Никой не го е решил, нито го е титулувал така, просто хората, които са го посещавали и продължават да го посещават, сами са нарекли това село „най-цветното на света”!
