Всеки изкушен от международната политика човек е виждал Доналд Тръмп с червената шапка, на която пише „Да направим Америка отново велика“, стопанинът на Белия дом обича да ги подарява на чуждестранните си гости. Парламентарните избори в Чехия през миналата неделя бяха спечелени от политик, който също водеше предизборната си кампания с яркочервена рекламна шапка. На нея пишеше „Силна Чехия“. С това сходствата между Тръмп и Андрей Бабиш не свършват. И двамата са възрастни милиардери, които към началото на втория мандат на Тръмп имаха един и същи размер на богатството – $4,3 млрд. И двамата управляваха за пръв път своите страни между 2017 и 2021 г., след което загубиха изборите. И сега по всяка вероятност и двамата ще се върнат на власт през 2025 г. През 2019 г. те имаха официална среща в Белия дом и засвидетелстваха взаимното си уважение и респект.
Но най-важното е са сходствата в политическата програма, стилистиката и хореографията на американския и чешкия политик. В своята предизборна кампания през тази есен Бабиш декларира, че иска да постави
Чехия на първо място и да ограничи предоставянето на помощ за Украйна. Подобно на Тръмп той спечели гласовете на хората, които са недоволни от глобализацията и либерализма. Самата партия на Бабиш се казва „Действие на недоволните граждани“ (абревиатура АНО). Така че резултатът от чешките парламентарни избори може да се приеме като още един успех за протръмпистката линия в европейската политика.
Андрей Бабиш е противоречива личност – като син на чехословашки дипломат е прекарал част от ученическите си години в Париж и Женева, след това работи като представител на чехословашка фирма в Мароко. Бил е член на комунистическата партия и сътрудник на комунистическите тайни служби, което е потвърдено документално, макар че той отрича. След падането на комунизма Бабиш забогатява бързо, става милиардер, близък е до предишния чешки президент Милош Земан, който поддържаше отлични отношения с Русия и Китай. Бабиш бе замесен в голям скандал със злоупотреба с пари от Европейския съюз, които са усвоени незаконно от негова фирма, съдебните процеси по случая още не са приключили. Влиза в политиката през 2011 г., става вицепремиер и министър на финансите, а през 2017 г. печели изборите и съставя собствено правителство. Четири години по-късно обаче губи властта в полза на либерална коалиция. Макар че в предизборната кампания критикуваше Брюксел и помощта за Украйна, Бабиш се зарича, че няма да преориентира Чехия към Изтока и няма да другарува с Путин. Всъщност в своя първи премиерски мандат той се отличи с някои стъпки, които раздразниха Москва, като например изгонването на руски дипломати от Прага.
Чешката политическа сцена е доста екзотична, особено ако погледнем имената на партиите. Но в общи линии, сега има два полюса – либерално-проевропейски, около който гравитират сегашните управляващи формации, и национал-популистки, в който са партиите „Свобода и директна демокрация“ и „Мотористите за себе си“, а също и нереформираната комунистическа партия. Със сегашната си платформа Бабиш клони към национал-популисткия полюс. Така след изборите от миналата седмица Чехия може да стане третата държава от популистката политическа зона в Централна Европа, в която сега влизат Унгария и Словакия. Със своите 34,5% от гласовете партията АНО ще има 80 депутати в 200-членния парламент. На второ място с 23,4% от вота и 52 депутати остана проевропейската коалиция „Сполу“ („Заедно“) на сегашния министър-председател Петер Фиала. Неговите съюзници от формацията „Кметове и независими“ получиха 22 депутатски места, с близка идейна платформа е и Пиратската партия, която ще има 18 депутатски мандата.
За Бабиш потенциални съюзници са другите две популистки евроскептични партии, които прескочиха бариерата за влизане в парламента – „Свобода и директна демокрация“ и „Мотористите за себе си“, които ще имат, съответно 15 и 13 депутати. Те обаче са истинска патология на чешката политическа сцена – антимигрантски, антиевропейски, пропутински. От „Свобода и директна демокрация“ искат референдум за излизането на Чехия от ЕС и НАТО, а мотористите са против зелените политики на ЕС, против либерализма и против велоалеите в градовете и държат на запазването на въглищните мини и, разбира се – на чешката национална валута.
Забавното е, че лидерите на националистическите АНО и „Свобода и директна демокрация“ са изцяло или частично с нечешки етнически произход. Бабиш е роден в словашката столица Братислава в семейство на майка германка от Закарпатието (днес в Украйна) и баща словак. Милиардерът и до днес е запазил словашкото си гражданство. Водачът на „Свобода и директна демокрация“ пък е роден в Токио и се казва Томио Окамура, майка му е чехкиня, а баща му – наполовина японец, наполовина кореец. Бившата му съпруга, от която има дете, също е японка.
Вече е ясно, че на Бабиш ще му е необходима коалиция и с двете антиевропейски партии, ако иска да формира мнозинство. Това няма да е никак лесно, възможно е милиардерът да прибегне до правителство на малцинството
както направи при предишното си управление. Освен това президентът Петер Павел (генерал, бивш шеф на Военния комитет на НАТО) вече обяви, че няма да подпише указ за назначаването на министри с антиевропейски възгледи. В Чехия президентът има по-широки правомощия, отколкото в повечето източноевропейски държави, и той наистина може да блокира избирането на министри с екстремистки възгледи, особено ако става дума за чувствителни ресори като отбрана и външни работи.
Андрей Бабиш иска отново да управлява с правителство на малцинството, подкрепено от двете националистически партии, на които той не би желал да дава министерски постове. Всъщност това бе моделът от неговия първи премиерски мандат. Сега обаче това може да се окаже невъзможно. Мотористите и лидерите на „Свобода и директна демокрация“ дават знаци, че този път ще искат реално да влязат в управлението. Но все пак – за да стане това, те ще трябва да загладят най-острите ръбове в своите политически програми. По-вероятно е Чехия да стане един доста по-умерен вариант на евроскептичните Унгария и Словакия.
