Автор: Камен НЕВЕНКИН
Претрупаният от информация мозък на съвременния човек е така устроен, че за да усвои дадена новина, вече му трябват само няколко щрихи, а останалото той ще съобрази сам. Нещо подобно се случи тези дни, когато медиите светкавично разпространиха новината, че е твърде вероятно президентът Тръмп да разреши на Украйна да се въоръжи с американски крилати ракети „Томахоук“. Проблемът обаче е, че материята на високоточните оръжия със среден и голям обсег на действие е твърде специфична, за да може с няколко щрихи да се нарисува цялостната картина. Именно затова реших да напиша настоящата статия, надявайки се, че с моя помощ ще съумеете да пренаредите пъзела от различните информационни елементи.
И така, какво е „Томахоук“? Това е високоточна американска крилата ракета с голям радиус на действие. Лети с максимална скорост от около 920 км/ч, т.е. колкото и „Боинг 747“, един от най-популярните реактивни пътнически самолети в света. При това полетът й минава ниско над земята, за да бъде трудноуловима от вражеска ПВО. Бойната глава на една „томахавка“, какъвто е буквалният превод на името на ракетата, е под 500 кг, а далечината на полета – около 2500 км.
Точността й също е удивителна – от 5 до 10 метра отклонение от целта. Очевидно е, че ракетата има всички необходими качества, които биха я превърнали в едно от най-страховитите оръжия в арсенала на Киев. Тогава защо никой не бърза да се радва за това?
Първо, все още няма официално потвърждение за трансфер на ракетите, макар че по-рано през седмицата Тръмп заяви на пресконференция, че принципно вече е дал одобрението си. Дори това да е така, трудното тепърва започва. Путин вероятно ще се окаже прав, когато каза, че „Томахоук“ не могат да бъдат изстрелвани от Украйна без първоначална американска помощ. Това е така, защото ракетата изисква висока техническа експертиза, сложна логистика и поддръжка, която украинците, поне първоначално, няма да могат да осигурят сами без американско участие – включително в операциите по планиране, калибриране и изстрелване. Путин каза и друго – доставката на „Томахоук“ ще доведе до „качествено нов етап на ескалация“ и ще „унищожи“ подобряващите се отношения между САЩ и Русия, но подобни брътвежи от негова страна вече сме чували многократно, без това да доведе до нещо съществено.
Второ, в случай че все пак Украйна започне да използва „Томахоук“, то операторите й ще се нуждаят от обучение, при това продължително. То е комплексно и включва няколко етапа: техническа подготовка по поддръжка и калибриране на ракетите, симулации на изстрелване, планиране на мисии (включително интеграция с GPS и TERCOM, специална навигационна система за крилати ракети) и тактическо обучение за екипи. За американските сили основните курсове по тактическо планиране продължават 5 дни за базови процедури, но пълното обучение на екипи на флота (разрушители или подводници) отнема 10 седмици за основна квалификация плюс 2–3 месеца професионална подготовка. На украинците обаче ще им е нужно повече време, защото нямат нужните инфраструктура и опит. Експерти оценяват, че основното обучение за малък брой оператори (10–20 души) може да отнеме от 3 до 6 месеца в условия на военна спешност с фокус върху симулации и полеви тестове. Пълната операционна готовност, включително логистика за поддръжка и интеграция с други системи, може да изисква 6–12 месеца или повече, тъй като украинците ще се нуждаят от американски инструктори и доставка на резервни части. Източници от Пентагона подчертават, че това е ключов фактор, който прави доставката „малко вероятна“ в близко бъдеще.
Трето, в арсенала на украинците понастоящем няма система, която да може да изстрелва „Томахоук“. Тези ракети са проектирани предимно за морски пускови системи с вертикално изстрелване от американските разрушители или подводници и не могат да бъдат изстрелвани от самолети, включително F-16 или Су-27, с каквито в момента разполага украинската авиация. Популярните наземни системи като „Хаймарс“ или „Пейтриът“ също не са адаптирани за тях, а украинските корабни сили (ограничени до няколко патрулни кораба в Черно море) нямат споменатата система за вертикално изстрелване. Експерти потвърждават, че без специална адаптация на съществуващата техника украинците нямат възможност за незабавно използване на „Томахоук“.
Четвърто, за да започнат да изстрелват „Томахоук“, украинците ще се нуждаят от нови или адаптирани платформи, и то такива с наземно базиране, тъй като доставка на американски кораби или подводници е малко вероятна.
Основните варианти включват:
Наземни пускови установки, които използват системи за вертикално изстрелване на колела за по-добра мобилност. Тези установки са вече тествани в Босна, Афганистан и други конфликтни точки и позволяват бързо преместване – подобно на „Хаймарс“. А пък има информация, че САЩ са възобновили наземното използване на „Томахоук“.
Морски платформи: Ако все пак американците решат да ги дадат (което е много малко вероятно), например разрушители или фрегати със системи за вертикално изстрелване, то това изисква значителна логистика в Черно море.
Бъдещи адаптации: Например може да се опита интеграция с изтребителите F-16, като на последните се монтират специални въздушни пускатели, но към момента „Томахоук“ не са предназначени за въздушно изстрелване.
Също така трябва да се припомни, че доставката на избр
оените платформи ще отнеме месеци за обучение и тестване с акцент върху защита от руската ПВО.
Пето, ако действително ще се използват ракети „Томахоук“, то още отсега трябва да се определят приоритетните им цели. Може би на първо място в списъците трябва да са стратегически цели на голямо разстояние (до 2500 км)
където хем украинските дронове не достигат, хем руската ПВО е по-слаба. Според Института за изучаване на войната (ISW) „Томахоук“ биха позволили на украинците да унищожат обекти, които произвеждат продукция директно за фронта, както и над 3600 потенциални цели в Русия. Основните типове цели са:
Фабриката за дронове „Шахед“ в Елабуга (Татарстан), което теоретично би намалило дроновия терор, на който са подложени украинските градове.
Летищата на руската стратегическа авиация – например това край Оленя, Мурманска област, и „Енгелс-2“ край Саратов, което би редуцирало силата на руската стратегическа авиация.
Командни центрове и щабове, недосегаеми за момента, които са разположени дълбоко в руския тил. Поразяването им би нарушило сериозно руската командна верига.
Шесто, украинците задължително трябва да изпробват нова тактика. Желателно е „Томахоук“ да се използват не поединично, а по няколко, да речем по 4–8 наведнъж за максимален ефект. Такова „насищане“ изключително много ще затрудни руската ПВО, включително и защото „Томахоук“ летят ниско над земята (30–50 м) и с висока скорост. Също така би било добре, ако ракетни атаки се съчетават с такива на ударни дронове, а също и с атаки срещу радарите на руснаците. Всичко това би имало много голям ефект, но ще изисква изключителна координация между отделните звена. А дали „Томахоук“ ще се превърне в новия голям кошмар за режима на Путин… вероятно ще научим съвсем скоро.
Казаното дотук би се превърнало в страховита реалност за агресора само при условие че Тръмп прояви необходимата политическа воля да даде „Томахоук“ на украинците, при това, без да им поставя някакви ограничения – например колко дълбоко в руска територия ще могат да бъдат поразявани противникови цели. Другият проблем е свързан с недостатъчния брой произведени ракети през годините – общо около 7000, като и доста високата им цена – около $2 млн. Още отсега мога да се обзаложа, че ако все пак се стигне до споразумение по въпроса с доставките на „Томахоук“, първоначално украинците ще получат само малка бройка. Дори и след това да последват нови доставки, те също няма да са големи като обем. Това е така, защото американската концепция за използването им е, че те са високоточни оръжия за нанасяне на прецизни единични удари, а не за масов обстрел.
Тук някъде кръгът се затваря и отново опираме до това: Какво може да произведе Украйна сама, за да си помогне. В началото на седмицата Зеленски обяви, че бюджетът за производство на дронове и ракети за следващата година ще бъде увеличен от $10 на $35 млрд. Под ракети се имат предвид новите модификации на многократно доказалия се „Нептун“ и най-вече прословутата „Фламинго“, за която обещават да лети на 3000 км. Ако бъде спазено и друго обещание – да се произвеждат поне по седем на ден, – то тогава руснаците наистина ще разберат значението на думата кошмар.
