Кинофестивалът „София ДокуМентал“ завърши с филм за живота и наследството на противоречива личност – Лени Рифенщал, любимка на Хитлер и Гьобелс. Чрез лични архиви – филми, снимки, писма и записи – Андрес Файел разказва как тя се издига като водещ режисьор на Третия райх. Естетиката й, възхваляваща силното и съвършеното – триумфира и днес. Но дали идеологията зад нея също се е завърнала? Филмът поставя тревожен въпрос: Как и следвоенните германци копнеят за силна ръка и нов ред – вярват, че с него ще се възроди и изкуството й. Действителността в Русия показва, че тази практика вече е внедрена в обществения порядък не само като възгледи у отделни неонацистки последователи.
Лентата разкрива как големият талант е способен да достигне до революционни новаторски технологии и решения, ако е подчинен единствено на собственото си самолюбие, на тясно професионалната си страст, може да стане съучастник в най-голямото престъпление на епохата. В едно от интервютата си Лени заявява, че ако Сталин, Чърчил или Рузвелт й бяха поставили задача да пропагандира техните идеи и действия, щяла е да го направи със същата страст и възторг – както го е сторила за Хитлер. Това за нея е единственият начин да се осъществи като творец. И формулира истинския въпрос в днешното консумативно общество – изобилието от конформисти и нагаждачи доминира на пазара на изкуството и е подчинено на масовия вкус и популистките идеи.
В интервюто ми с монтажиста Щефан Крумбигел, той бе откровен:
– Тя никога не е изразила разкаяние за жертвите на Третия райх. Винаги е била от слънчевата му страна, а умението да се нагажда я прави успешна и в следвоенната действителност. Ледено сърце. Лъже, че не е знаела за концлагерите. Когато като военен кореспондент се сблъсква с грозотата на убийствата, тя се оттегля, за да направи опера, прославяща митологията на Хитлер. Това е начинът да не допусне реалността до себе си. Тя е голяма филмова звезда от 20-те години и нейният нарцисизъм я отведе при нацистите.
