Последният етап от учението продължава на румънска територия срещу Никопол.Какво си спомня за „Съвместни усилия – Синият Дунав 2000” капитан I ранг о.з. Тодор Йотов?
„Отплавахме в късна септемврийска вечер от Балчик (Тогава все още имаше база на българските ВМС тук). На планиращите конференции исках лоцман – дадоха ми един капитан III ранг с 20-годишен опит. Хваля му се аз, че имам най-новия атлас на Дунава – издание август 2000 г. А той: „Изхвърли го! Моите записки са от вчера и ги смятам за остарели…”. Навлязохме в Дунава от канала Констанца – Черна вода. Действие първо – изключи компаса! Дълбочина на главния ръкав: 30 см!!! Със „завидния” си речен опит решавам да минем по запасен маршрут – през канала Борча, но той пък изисква 1/2 ден отгоре. Там ни очакваше сериозна дълбочина, но пък ширината на ръкава понякога се свива до 4–5 м. През нощта – на котва! Да, ама не съм спал цяла нощ, за да гледам как „морето” се движи. Комуникационно осигуряване? Радиоколата, чрез която се свързвахме с „Главната квартира“, се загуби някъде из Добруджанските дебри. Да е жив и здрав капитан І ранг Фьодор Пенев (тогава командир на Свързочния полк на ВМС), че ми даде един GSM!…
Фото архив на Трети дивизион противоминни кораби
В Турну Магуреле ни посреща ко-директорът на „морската част” – стар речен вълк, но без английски – с преводач, а аз, без да знам това, превантивно бях помолил лоцмана: „Трябва за три дена преход да ме научиш да рапортувам на румънски„ Румънецът ме посреща с добре дошъл. Преводачът се поти зад него, а аз – отговарям на румънски! Падна му капата… До ден днешен си спомням доклада. Доклад като всеки, но и: „… идвам с камък в устата (типично румънски израз, когато отиваш за първи път някъде)…”. В нашия Никопол на пирса ни посреща старец с навлажнели очи: „Айде бе, от 10 години ви чакам!”. Разплаках се!…
Учението премина по план. След това от време на време под-питвам по-старите от мен „тралци” (участници в миночистене с тралове): „Ти, като стар тралец, виждал ли си постановка на контактен трал на котва? Е, на река става, защото течението го отнася на позиция!”.
По повод на българско-румънското учение „Съвместни усилия – Синият Дунав 2000” е издаден специален знак, връчван на официалните гости и на част от участващите военнослужещи. Знакът е произведен в Румъния. Той представлява кръг с диаметър 40 мм и е изработен от два слоя метални кръгове (пластини), като долната пластина изпълнява функцията на основа, която не само усилва горната пластина, но и служи за фон на буквите от надписа й.
Надписите са изпълнени околовръст на син фон:
Joint Efforts – Blue Danube 2000
вътрешният кръг представлява символична релефна карта, върху която са очертани границите на двете съседни дунавски и черноморски държави, като всяка държава е представена с националния си трикольор. Двете стиснати ръце на военнослужещи са поставени върху картата на Румъния. Изображенията са с качествен емайл.
Двете метални пластини са съединени чрез два нита, които играят ролята и на точки (препинателни знаци), които отделят двата надписа (Joint Efforts и Blue Danube 2000). Върху задната пластина двата нита играят ролята на свързващо звено между кожен черен носач и метална лента, поставена за усилване на връзката между посочените два елемента. Няма данни за производителя и за тиража на значката. Със сигурност се знае само това, че нито един представител на българските ВМС не е получил този знак, вероятно защото тяхното участие приключва преди официалния финал.
След консултацията, която ни даде изтъкнатият наш фалерист доц. д.и.н. Тодор Петров, узнахме, че подобен знак е издаден и във връзка с българско-румънското учение Blue Danube 2002. Различието не е само в изписването на името на учението. Надписът Joint Efforts е заменен с Bulgaria – Romania, а двата нита са заменени с две декоративни вдлъбнатини тип „снежинка”. Осемдневното българско-румънско учение „Синият Дунав 2002“ започва на 29 септември 2002 г. в Оперативния учебен комплекс „Чаралица“. То е командно-щабно и цели да бъдат овладени щабните процедури на НАТО, да се постигне оперативна съвместимост, както и да се обмени информация на английски в многонационална среда.
Учението „Съвместни усилия – Синият Дунав 2004” е последното по рода си, защото през същата година България и Румъния стават членове на НАТО. Още през 2005 г. обаче е поставено началото на двустранни морски противоминни учения (с домакинство на ротационен принцип), които през 2007 г. получават името „Андромеда“, а по-късно – „Посейдон“.
