В следващите минути ще ви разкажем историята на редник Цветелина Иванова – майка, медицинска сестра и военнослужещ от доброволния резерв. Тя една от 14-те доброволни резервисти, които взеха участие в съвместното компютърно подпомагано командно-щабно учение „Непреклонна решимост 25“, което се проведе в Националния военен учебен център „Чаралица“. Една история, за изборите, които правим в живота си в името на честта, всеотдайността и Родината.
Между болницата и бойното поле, между семейството и дълга – редник Цветелина Иванова намира и сила, и смисъл да се отдаде на каузата – да помага на хората в болницата и да защитава Родината – като част от доброволния резерв.
редник Цветалина Иванова – военнослужещ от доброволния резерв:
„Разбира се, че има огромен процент на родолюбие, мисля че това не би трябвало да подлежи на коментар. Всеки един българин трябва да милее за тази Родина и наистина да даде своя принос, независимо дали е в сферата на армията или някаква друга сфера, всеки трябва, прибирайки се вечерно време, не само да изисква, а да си даде ясна сметка какво е дал в днешния ден за дадена дейност.“
Първото си участие във военно учение редник Иванова посреща с трепет, но и с ясното съзнание за отговорностите, които има. И не съжалява.
„Преминали сме начална военна подготовка, за първи път се обучаваме ефективно в доброволния резерв към военното формирование, което съм назначена, основната ни задача беше охрана на вътрешния периметър, научихме много неща, които досега бяха абсолютно непознати за нас, припомнихме си стари, участвахме и в стрелби, просто прекрасно организирана дейност.“
Равносметката в края на учението – доволна е от избора, който е направила, от шанса да научи нещо ново и възможността да избяга от зоната си на комфорт, да бъде полезна на страната си.
„Научих много полезни неща, които смятам, че всеки един човек трябва да научи поне в началото – като се започне от начална военна подготовка. Беше ми полезно, човек трябва да умее да предизвика себе си и да навлезе в една друга, непозната за него сфера, за да си даде преценка дали може да се справи в дадени ситуации.“
Между болницата и бойното поле, между грижата и дълга — редник Цветелина Иванова избира и двете. Защото вярва, че да служиш на Родината не е задължение, а чест.
„Апелирам да се даде повече гласност на доброволния резерв, повече хора да се запишат, има какво да научат, ще им бъде интересно и много приятно.“
Да бъдеш резервист от доброволния резерв не е просто длъжност – това е чест, смисъл и отговорност. За хора призвани да помагат, да защитават. Защото службата в армията не винаги започва в казармата — понякога тя започва от сърцето.
