Емилия Кожухарова
Историята на Първата световна война и участието на България (1915-1918) в нея е надлежно проучена и описана в богата военна и художествена литература, и в спомени на участници в нея. Въпреки това понякога се случва да бъдат разкрити нови детайли, свързани с това върховно военно усилие на българския народ.
Военната 1917 година е белязана с много кръвопролитни битки по целия Македонски фронт. Войната отдавна е в позиционната си фаза. Българската армия страда от умората, натрупана в дългите години на водените за национално обединение войни. Недобре снабдена, изпитваща остър недостиг на въоръжение и муниции, войската ни има непоколебимост и железен дух, с които се изправя срещу всеки неприятел. Противниците ни обаче разполагат със свежи сили, мощна артилерия и изобилие от припаси, които не пестят.
С превземането на Битоля от войските на Антантата през ноември 1916 г. фронтът се установява по билото на планините на запад и север от града. Първа бригада от 6-а Бдинска дивизия, под командването на полк. Асен Николов в състав : 3-и Бдински полк (командир подполк. Минчо Сотиров), 15-и Ломски полк (командир подполк. Стефан Илиев) и една дружина от 4-и Опълченски полк, е разположена от вр. Пелистер на Баба планина до масива 1248. Съгласно оперативна заповед по 6-а пех. Бдинска дивизия №78 от 20 февруари 1917 г., на бригадата е поверен участъка от к. 2462 – Червената стена – с. Търново – с. Братиндол – к. 1248. Позицията на бригадата е разделена на два подучастъка : 15-и Ломски полк – от к. 2462 до с. Братиндол включително, 3-и Бдински полк – от с. Братиндол до к. 1248 включително. Срещу тях са разположени 175-и и 260-и френски, и по на юг 1-и и 2-и зуавски полкове.
През пролетта на 1917 година ген. Морис Сарай, командващ съглашенските войски в Македония, предприема офанзива по целия Южен фронт. Френското командване цели да постигне пробив на фронта и да си отвори път за настъпление към долината на Вардар, както и да освободи окупираната Битоля от заплахата на българската артилерия, разположена в околните планини.
В изпълнение на своите цели на 10 март противникът започва да обстрелва с разрушителен артилерийски и минен огън позициите на 1-а бригада от 6-та Бдинска дивизия. В следващите денонощия Червената стена, срещу която е насочен основния удар на френската офанзива в този участък на фронта, е подложена на непрекъснат обстрел от 54 разнокалибрени батареи и минохвъргачки, които унищожават телените мрежи, окопите, ходовете за съобщения и укритията и причиняват много жертви.
В ранната утрин на 15 март неприятелят започва пехотни атаки срещу сринатите позиции на Ломци. Многобройни вериги атакуват височината Куполна, отбранявана от шепа защитници. Редуват се атаки и контраатаки, окопите по няколко пъти минават от ръце в ръце. Нашата артилерия, поради особеностите на терена и пестейки снарядите, обстрелва само десния фланг на атакуващите противникови редици. С падането на нощта противникът заема Куполната височина, с големи загуби за него.
В следващите дни френската артилерия продължава да обстрелва Червената стена, като от 24 март засилва огъня си по позициите и го обръща в барабанен. През нощта срещу заетата от неприятеля Куполна височина е проведено огнево нападение, но призори с помощта на артилерията си французите отново атакуват и заемат височината. Огънят по Червената стена достига краен предел на 26 март следобед. Разрушенията по позициите ни са невъобразими. Срутващите се от експлозиите блиндажи и скривалища затрупват хората в тях. Телефонните жици са прекъснати, медицинска помощ е невъзможна. Критичният момент настъпва, когато френската пехота завзема окопите на 1 дружина от 55-и пех. полк – корпусен резерв, придаден към Ломския полк, и се насочва към Каменистата височина в тила на Червената стена. В този решителен момент командирът на 15-и Ломски полк подполк. Стефан Илиев начело на взводовете от поддръжката оглавява контраатака, с която спира настъплението на противника и не допуска пробив в позицията на полка. По време на контраатаката подполковник Илиев получава три рани, но остава на поста си до овладяване на критичната ситуация. Загива, ударен от парче от снаряд, докато отива към превързочния пункт.
За историята и паметта за Ломци е важно да знаем, че боят на Червената стена отразява най-големия боен подвиг на 15-и пехотен Ломски полк по време на Първата световна война и негова най-голяма бойна слава – Мартенската епопея 1917г. на Червената стена. Подвигът и геройската гибел на славния командир на Ломци подполковник Стефан Илиев са увековечени не само в слово, но и в образ, създаден от майсторската четка на големия художник Димитър Гюдженов.
