На 16 октомври 1912 г., България записва името си в историята като първата държава в Европа, използвала авиация за бойни цели. Но това е само началото на един дълъг и труден път, в който нашата авиация ще премине през възходи, загуби и ще напише героични страници.
„Излетяхме с мисълта, че от този миг небето става българско бойно поле.“
Това са думи на поручик Радул Милков – пионер на българската и европейската военна авиация. Тази паметна фраза поручик Милков произнася много по-късно, десетилетия след16 октомври 1912 г., когато си спомня за първия боен полет.
„Когато погледнах Одрин отгоре, разбрах, че войната вече няма да е същата. Вече ще се води и в небето.“ Това пък изрича поручик Продан Таракчиев също първопроходец на българската и европейската военна авиация. Фразата също не е произнесена в самия ден на полета, а ретроспективно – разбираме за нея от разказите на поручик Таракчиев за онзи исторически момент, когато описва емоцията и осъзнаването, че се извършва нещо напълно ново в световната военна история.
Припомняме тези думи на първите ни въздушни асове, защото на 16 октомври 1912 година, по време на Балканската война, те извършват първия боен полет в историята на България и Европа. Излитайки с френски самолет „Албатрос F.2“ от летището при Мустафа паша (днес Свиленград), те извършват разузнавателен полет над Одрин и хвърлят две ръчни бомби над турски позиции – действие, което за първи път доказва, че войната вече има ново измерение – небето. Така България става една от първите държави в света, които използват авиация за бойни цели – само девет години след първия полет на братя Райт. Именно тези слова, казани с военна точност, поставят началото на българската военна авиация и на легендата за нейните летци.
След успешния полет над Одрин, България започва активно да използва самолети за разузнаване и корекция на артилерийския огън. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) българските летци извършват десетки полети, често с примитивни машини и без навигационна техника. За съжаление, именно тогава загива поручик Продан Таракчиев, първият български пилот, паднал при изпълнение на дълга си.
С влизането на България в Първата световна война авиацията вече има свое самостоятелно командване. На летищата в Божурище, Враждебна, Ямбол и Сливен се създават авиационни поделения. Българските пилоти летят с немски самолети „Албатрос“, „Авиатик“, „Гота“, като участват в боеве срещу съглашенските сили на южния фронт.
Особено известни са подвизите на капитан Асен Йорданов, лейтенант Стефан Калинов, майор Петър Бомбов и други. Българските пилоти се отличават с изключителна смелост и изобретателност, често летейки при трудни условия и с ограничени ресурси.
След края на войната, Ньойският мирен договор (1919 г.) забранява на България да има военна авиация. Но въпреки това летателният дух не угасва – бивши военни летци започват да летят като цивилни пилоти, инструктори и инженери. Създава се Държавната аеропланна работилница – Божурище, а след това и Авиотехническото училище, което обучава нови поколения пилоти и механици.
През 30-те години, с постепенната отмяна на ограниченията, България отново изгражда своите въздушни сили. Тогава се появяват и първите самолети собствено производство – „ДАР“ (Държавна аеропланна работилница) и „КБ“ (Конструктивно бюро).
По време на Втората световна война българската авиация е вече добре организирана и участва активно в отбраната на София и други градове при англо-американските бомбардировки. Младите пилоти се бият героично с превъзхождащи противникови сили.
„Полетяхме не само за да браним земята, но и за да защитим честта на българския летец.“ – казва капитан Димитър Списаревски, герой от въздушните боеве над София. На 20 декември 1943 г., по време на съюзническа бомбардировка над столицата, капитан Списаревски управлява изтребителя си „Месершмит Bf 109“. Той извършва саможертвен маньовър – таран –врязвайки се в бомбардировач B-24 „Либърейтър“,за да защити столицата. Този подвиг го прави символ на смелостта и саможертватана българските летци.
След войната българската авиация преминава през етапи на модернизация и интеграция – от изтребителите „ЯК“ и „МиГ“, до днешните F-16 и съвременни системи за управление на въздушното пространство.
Историята на българската авиация е история на дух, професионализъм и родолюбие. От поручиците Милков и Таракчиев до съвременните пилоти – това е път, изминат от хора, които винаги са гледали по-високо.
„Те не просто летяха – те прокараха пътя на България в небето.“, казва генерал-майор Стефан Попов, първи командир на ВВС.
„Там, където другите не могат“ – е девизът на българските Военновъздушните сили. Той е израз на смелостта, отдадеността и професионализма на всички поколения български пилоти. Този девиз символизира и готовността им да изпълняват мисии там, където е най-трудно.
16 октомври е повече от празник – той еден на памет, гордост и признателност. Към всички онези, които не просто гледат към небето, а го пазят. Към летците, които доказват, че смелостта може да изпревари времето.
Днес Военновъздушните сили са част от колективната отбрана на НАТО и продължават да пазят традициите и героизма на първите летци. Сто и тринайсет години по-късно българските ВВС са модерна структура, която изпълнява мисии за охрана на въздушното пространство в рамките на Алианса и Европейския съюз.
Духът на първите летци, обаче, остава непроменен – смелост, дисциплина и безусловна преданост към Родината.
