– Г-н генерал-майор, с какви успехи ВВС посрещат своя празник?
Българските военновъздушни сили (ВВС) посрещат 113-ата си годишнина в условията на динамична геополитическа обстановка и редица предизвикателства за поддръжка на бойната и специалната техника, но със съхранени способности. Продължаваме да осигуряваме денонощна охрана на въздушното пространство на страната, независимо от трудностите, които срещаме. Инженерно-техническият състав успява да поддържа в изправност самолетите, зенитно-ракетната и радиолокационната техника и бойното дежурство се носи без прекъсване.
На следващо място приемането на самолетите F-16 е исторически момент, който бележи началото на процеса на трансформация в изтребителната авиация. Изграждането на новата инфраструктура и решаването на останалите технически предизвикателства, по които в момента работим, няма да забавят въвеждането в експлоатация на новите многоцелеви изтребители и бойната ни авиация предстои да стартира прехода към придобиване на съвременни високотехнологични способности.
В ход е процес на подмладяване на летателния състав, като паралелно с това напредва и подготовката на пилоти и техници за новата авиационна техника. Усилено работим и за реализиране на проектите за превъоръжаване на формированията с нова съвременна зенитно-ракетна и радиолокационна техника. Вертолетната авиация взе активно участие и постигна значими резултати в борбата с пожарите, като капацитетът за пожарогасене от въздуха ще бъде увеличен през 2026 г. след завръщането от ремонт на още няколко вертолета.
На този фон ВВС участваха успешно във всички планирани национални и международни учения и тренировки, което допринесе за усъвършенстване на тактическите умения, поддържане на високо ниво на подготовка на личния състав и повишаване на оперативната съвместимост в рамките на съюзническите структури.
– Кои учения на ВВС бихте откроили през годината?
– На първо място бих откроил най-мащабната тренировка на изтребителната авиация и наземно базираните средства за ПВО – „Тракийска звезда 2025“, проведена през юли във въздушното пространство на България. В нея участваха сили и средства от ВВС на България, САЩ, Румъния и Гърция. За втори път домакин на учението бе авиобазата в Безмер, което допринесе за повишаване на способностите на формированието за изпълнение на ангажиментите като страна-домакин на гостуващи съюзни авиационни формирования.
Добър пример за усъвършенстване на оперативната съвместимост в състава на многонационални сили под егидата на ЕС беше и учението „European Spartan Exercise 2025“, проведено от 22 септември до 3 октомври. В него участваха транспортни самолети от ВВС на 4 държави-членки на ЕС, като всички дейности се осъществиха отново от летище Безмер. По време на учението „Blue Bridge 2025“ се усъвършенстваха координацията и съвместната дейност между българските и румънските ВВС при провеждането на презгранични операции, свързани с контрол над въздухоплаването и охраната на въздушното пространство при мисии по ,,Air policing”. Аналогични задачи изпълняваме през тази седмица и с ВВС на Гърция в тренировката „Green Bridge 2025“.
Военновъздушните сили участваха активно и в редица съвместни учения с другите видове въоръжени сили. Сред тях бяха тактическото учение на флотилия бойни и спомагателни кораби „Черно море 25“, националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2025“, както и „Bulgarian Defender 25“, проведено на учебен полигон „Корен“. В началото на октомври в авиобаза Шармелек, Унгария, модул в състав 2 вертолета AS-532 AL “Cougar” преминаха успешно националната сертификация като Тактическо авиационно формирование за специални операции за нуждите на НАТО в рамките на многонационалното учение „BLACK SWAN 2025“. Не на последно място – след повече от двадесетгодишно прекъсване възстановихме работата от изнесен Спомагателен пункт за управление и осъществихме насочване на авиацията по въздушни цели.
– Какъв беше полезният опит, които натрупахте от тези учения?
– Основният извод от участието на ВВС в международните учения, тренировки и подготовки през годината е, че обмяната на опит, хармонизирането на процедурите и работата в многонационална среда повишиха степента на оперативната ни съвместимост, като задължително условие за ефективност в съвместните действия със съюзниците от НАТО.
Тези учения също така допринесоха за подобряване на взаимодействието между родовете войски, както и за усъвършенстване на тактико-специалната подготовка на екипажите от авиацията и разчетите от ЗРВ за изпълнение на мисии и задачи в среда с активно противодействие от условен противник.
По време на учението „Тракийска звезда 2025“ инженерно-техническият състав на ВВС имаше възможност да повиши своя практически опит и знания, свързани с обслужване на самолет F-16. Надграден беше и капацитетът за логистична поддръжка и осигуряване като страна-домакин при приемане на гостуващи авиационни формирования.
– Какви изводи направихте за ВВС след борбата с пожарите това лято?
Бяхме свидетели на опустушителни и мащабни горски пожари през цялото лято, в които екипажите от ВВС работиха изцяло в подкрепа на населението и държавата. Направихме няколко ключови извода за състоянието и потребностите на Военновъздушните сили. Успешното изпълнение на подобни мисии изисква не само добре подготвен, достътъчен по численост летателен и инженерно-технически състав, но по-голямо количество изправна авиационна техника. В момента най-сериозното предизвикателство е свързано именно с кадровия дефицит както сред опитните летателни екипажи, така и сред техническия състав. Това води до прекомерно натоварване на наличния обучен състав и затруднява процеса на подготовката на нови екипажи. Пожарогасенето от въздуха е рискова дейност, зависеща от много непредвидени обстоятелства във всеки конкретен случай. Отходът???? на квалифицирани специалисти допълнително засилва необходимостта от целенасочени политики не само за задържане на кадрите и създаване на условия за изпълнение на регулярни тренировъчни полети, но и за привличане на млади авиационни специалисти.
Наличната авиационна техника също налага някои ограничения. Поддръжката на вертолетите Ми-17 става все по-трудна поради липсата на резервни части и намаляващ ресурс. Затова основната тежест в борбата с пожарите тази година поеха вертолетите AS-532 AL „Cougar“. Този опит отново потвърди нуждата от поетапна модернизация на авиационния парк, като ключово условие за гарантиране на дългосрочната способност на ВВС да изпълняват ефективно задачи по всички мисии на въоръжените сили.
Друг важен извод е, че трябва да подобрим възможностите си за логистично осигуряване на терен. Липсата на съвременни мобилни цистерни за зареждане с авиационно гориво ограничава времето за продължителна и ефективна работа на вертолетите при гасене на пожари. Когато зареждането не може да се извършва в непосредствена близост до зоната на действие, екипажите са принудени да прекъсват задачите за да извършат презареждане, което води до забавяне и намалена ефективност. Затова е необходимо да се търсят решения, които ще осигурят по-бърза реакция, по-голяма автономност и непрекъснатост на действията по пожарогасене от въздуха.
И накрая – от решаващо значение за успеха на подобин мисии е ефективната комуникация и координация между въздушните екипажи и наземните пожарни служби. По време на кампанията се установи, че недостатъчната съвместимост на използваното комуникационно оборудване затруднява взаимодействието между отделните участници в мисиите. За да се гарантират безопасността, бързата реакция и синхронът в действията, е необходимо внедряване на съвместими и надеждни радиокомуникационни системи, позволяващи директна, навременна и ефективна връзка в реално време.
-Как върви усвояването на новия самолет F-16 от нашите пилоти?
Подготовката на летателния състав се осъществява на два основни етапа – първоначално обучение, провеждано в САЩ, и последваща летателна подготовка в България. Обучението в САЩ е с голяма продължителност, интензивност и много висока натовареност. То сe провежда по американските стандарти за изтребителна подготовка (Fighter Pilot Training Pipeline). Програмата за България започва с обучение на витлов самолет Т-6, след което реактивен Т-38 и накрая преминаване на курса за първоначално усвояване и бойно използване на самолета F-16 по въздушни и наземни цели. Тъй като графиците за подготовка на летците се актуализират регулярно, трябва да се има предвид, че времето за подготовка на един пилот е дълъг процес (няколко години) и изисква все повече ресурси. Част от летателния състав, обучаващ се в САЩ, има прекъсвания в подготовката от порядъка на няколко месеца. Това води до оскъпяване на обучението и до допълнителни затруднения. Причините за тези забавяния са свързани с липсата на свободни слотове (места за обучение) и високата натовареност на ВВС на САЩ. За някои от нашите летци предстои да започнат тази подготовка, но по-голямата част от тях вече са в процес на обучение.
Провеждането на регулярна летателна дейност в България зависи от редица фактори, като наличието на двуместни самолети, резервни части, специализирана тестова апаратура и други. Забавянията при получаването на документация възпрепятстват своевременното изготвяне на необходимите процедури и инструкции и изучаването им от личния състав. От критична важност също е наличието на симулатор за поддържане на подготовката.
Пълноценната подготовка на летателен състав зависи в голяма степен и от изправността на двуместните учебно-бойни самолети. Пилотите, завършили вече обучението си в САЩ, ще трябва да преминат през двуместния самолет, за да продължат подготовката си на едноместния вариант.
– Ще бъде ли готова инфраструктурата на авиобазата в Граф Игнатиево за пристигането на останалите изтребители F-16?
За осигуряване на дългосрочна, регулярна и безаварийна експлоатация на самолетите F-16 след тяхната доставка е необходимо изграждането и използването на сложна и скъпа инфраструктура, чиято реализация вече е в ход. Изпълнението на тези проекти в авиобазата в Граф Игнатиево среща редица трудности – както на етап проектиране, така и в процеса на строителство. Към момента, обаче инфраструктурата на авиобазата в Граф Игнатиево позволява приемането и експлоатацията на новите изтребители F-16. Основните обекти от новата специализирана инфраструктура за поддръжка и оперативна дейност със самолетите са в процес на доизграждане и се очаква да бъдат завършени в началото на 2026 г.
Поради невъзможността основни обекти да бъдат завършени до доставката на самолетите се наложи прилагането на алтернативни решения, които да компенсират временно липсващата инфраструктура и да осигурят безопасна и ефективна експлоатация на F-16 Block 70 до окончателното завършване на строителните дейности. В тази връзка бяха предприети конкретни мерки, които дадоха резултат. Част от дейностите, свързани с проверки и калибриране на оборудване и на екипировка, които не могат да се извършват на място, ще бъдат временно изнесени и изпълнени с помощта на съюзнически страни, експлоатиращи самолет F-16.
Изпълнението на строителните дейности в базата продължава под ръководството на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“. Макар и бавно, натрупаното закъснение се наваксва.
– Как се развиват модернизационните проекти, свързани с превъоръжаването на ЗРВ и РТВ?
Двата проекта, ключови за развитието на ВВС, са в напреднала фаза и се реализират съвместно с други държави от Европейския съюз. Изпълнението им се подпомага от министерствата на отбраната на Германия (за зенитно-ракетните комплекси) и на Франция (за радарите). Съвместното придобиване открива възможности за финансиране чрез Дълговия инструмент за действие в областта на сигурността в Европа (SAFE). Независимо от постигнатия напредък, предстоят обемни и сложни дейности, които изискват детайлно планиране и дългосрочна координация до пълната реализация на двата проекта.
Проектът „Придобиване на нови трикоординатни радари“ е приоритетен, като в момента експертите от ВВС работят активно с Министерството на отбраната по подготовката на пълния комплект проектна документация за Министерския съвет, а паралелно се подготвя и Проект за инвестиционен разход до Народното събрание.
С реализирането на проекта ще бъдат придобити 7 трикоординатни радара GM 400α. Доставката ще се осъществи за период от три години, като началната оперативна готовност на първия радар се предвижда до 21 месеца след сключване на договорите. В обхвата на проекта са включени и дейности по подготовка на инфраструктурата на радарните позиции, доставка на комплекти резервни части, обучение на личен състав и осигуряване на интеграция на радарите в системата за командване и управление на ВВС. На новите радари ще бъде предоставена петгодишна гаранционна поддръжка.
С цел технологично обновяване на Зенитно-ракетните войски беше иницииран инвестиционен проект „Придобиване на нови зенитно-ракетни комплекси“ като продължение на утвърдената от министъра на отбраната „Концепция за развитие на способности за зенитно-ракетно прикритие“. През 2024 г. в изпълнение на решение на Народното събрание беше приет проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“, в който е предвидено първоначалното придобиване на един комплекс от типа IRIS T SLM със среден обхват на действие, с опции за последващо закупуване на още пет ЗРК от същия тип и един от типа SLX с далечен обхват.
Осигуряването на договор беше инициирано чрез подписване на програмно споразумение между министерствата на отбраната на Р България и на ФРГ за съвместно придобиване на IRIS T SLM в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“. През 2024 г. към вече сключения договор на Бундесфера с производителя Diehl Defence беше подписано допълнително споразумение. Плащанията по реализацията на договора за първия ЗРК вече са започнали. Със съдействието на представители на производителя бяха извършени огледи за определяне на изискванията към инфраструктурата. През настоящия месец продължава работата по включване на проекта в инвестиционния план по инструмента SAFE, което ще даде възможности за финансиране на още пет ЗРК със среден обхват и допълнително количество ракети.
– Какво е накратко кадровото състояние на BBC към момента? С какви мерки и стимули хората под пагон може да бъдат допълнително мотивирани да служат в строя?
Запазва се тенденцията от последните години за наличие на определен некомплект във Военновъздушните сили при всички категории военнослужещи. Конкретно – общият некомплект е около 13,5%, като по категории е както следва: офицери – 23,8%, офицерски кандидати – 13,3%, сержанти – 7%, войници – 13%. Този некомплект не достига критични нива, но оказва неблагоприятен ефект върху работата. Основен проблем е неравномерното му разпределение както между отделните категории военнослужещи, така и по региони на дислокация на военните формирования. По-сериозен недостиг се отчита при някои основни специалисти, които благодарение на високата си квалификация и подготовка, лесно намират реализация извън системата на МО. Това затруднява поддържането на необходимите оперативни способности и устойчивост на подготовката. Неравномерното комплектуване по звания и длъжности ограничава и възможностите за кариерно развитие на военнослужещите, което е от съществено значение за бъдещото участие на младите кадри в реализирането на перспективните проекти за развитие на способностите на ВВС. Положително развитие се наблюдава след възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ като самостоятелна структура от системата на военното образование. Интересът към обучението в него е значително повишен. В момента във ВВВУ се подготвят курсанти по 9 специализации. През последните години планираният прием на курсанти, на база заявките от ВВС, почти изцяло се реализира.
Известни затруднения се запазват при набирането на курсанти по специализацията „Летец-пилот“ поради високите медицински изисквания към кандидатите, но средногодишното изпълнение на заявките остава около 70–75%. В същото време се отчита негативна тенденция за усвояване на заявените от ВВС места за прием на курсанти във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ – Шумен към НВУ „Васил Левски“ по специализациите, от които основно получаваме кадри. По специализацията „Наземно базирани средства за ПВО и ПРО“ от над 70 обявени места за последните 5 години към момента се обучават само 23 курсанти – едва 32% усвояване. Подобна е и ситуацията при специализацията „Радиотехнически войски“.
В началото на годината беше проведен конкурс за 117 войнишки длъжности, за които кандидатстваха общо 500 души. От тях 322-ма бяха допуснати до участие, а 103-ма успешно преминаха и бяха определени за назначаване. Сега тече втора конкурсна процедура за 2025 г. за 50 войнишки длъжности. Приемът на документи е приключил, а класирането ще се проведе през януари 2026 г. За преодоляване на негативните кадрови тенденции е необходимо предприемането на целенасочени и устойчиви мерки за повишаване привлекателността на военната служба. Повишаването на доходите е стъпка в правилната посока за мотивацията на военнослужещите. Но не по-малко важни са: създаването на модерна и безопасна работна среда, подобряването на кадровия модел, осигуряването на адекватен социален пакет съобразен с реалните разходи на военнослужещите и техните семейства, включително спрямо мястото на служба и големината на населеното място. Всички тези фактори оказват съществено влияние върху социалния статус на военнослужещите и биха допринесли за съществено намаляване на некомплекта. В допълнение успешното реализиране на проектите за модернизация ще окаже положителен ефект върху мотивацията на личния състав и ще засили интереса към службата във ВВС.
– Какво пожелание отправихте към личния състав на ВВС за празника?
Пожелавам от сърце да бъдат здрави – те и техните близки! Нашето общо благополучие се основава на техния индивидуален принос и на нашата сплотеност като екип, който уверено върви към постигане на целите. Затова аз вярвам в професионализма на своите колеги, в тяхната мотивация и кураж да се справяме заедно с изпълнението на поставените задачи и да модернизираме българските ВВС! Напред и нагоре!
