Гръбнакът е структура, която разказва историята си, казва д-р Доника Везирска, специализант в Клиниката по неврохирургия на ВМА
Фото Красимир ТОДОРОВ
Преди да постъпи като специализант в Клиниката по неврохирургия на ВМА д-р Доника Везирска е била доброволец в други клиники, участвала е в стажове и специализации в други болници и държави, в много курсове по линия на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества EANS. Няма медици в семейството ѝ, но винаги е искала да е лекар и категорично от самото начало – да се занимава само с неврохирургия. И обяснява: харесва ѝ патологията и да се работи с пациенти, които никой не смята за перспективни. Към тази специалност я привлича и прецизността, както и огромната перспектива за научна работа.
Младата лекарка разказва, че днес бъдещето на неврохирургията е свързано тясно с технологиите и иновациите. И ако не си „на ти” с тях, не можеш да работиш според стандартите тази работа. Трябва и да си изобретателен, продължава тя, да си подготвен, да си „на вълната”, а и да имаш пространствено мислене. В тази специалност, както във всяка друга, но в нея е особено важно хладнокръвието в работата с много миниатюрни детайли, сред които всеки е важен. Защото пропускът само на един за секунди струва загубата на човешки живот. Д-р Везирска говори и за необходимостта да си готов да импровизираш. Разказва, че има моменти, в които трябва да измисляш решения с нещата, които имаш пред себе си и
с концентрация – независимо на кой час си в операционната
Отговорността е в твоите ръце, категорична е тя. И допълва, че ВМА определено се сравнява с възможностите на европейската медицина.
Накъде върви неврохирургията в двете области – на главата и на гръбнака? По отношение на лечение на главата новостите са в ендоваскуларното лечение в областта на съдовата хирургия, която е в обема на неврохирургията. Неврохирурзите решават усложненията при това лечение. Днес хирургът трябва да може да работи и ендоваскуларно, т.е. през съдовете, и с класическата отворена хирургия, когато е необходимо. А що се отнася до лечението на гръбнака, там „идват” всички нови миниинвазивни техники. Заради липсата им преди хората са лежали в гипсово корито по година. Сега се слага цимент в прешлена под рентгенов контрол и пациентът може да стане след 6 ч и дори да бъде изписан на следващия ден. Преди 20–30 години това не е било възможно. Сега тези опции за лекаря и за пациента са на една ръка разстояние.
Днес медицината в България е доста достъпна, смята д-р Везирска, за разлика от страни, в които за такъв специалист трябва да чакаш минимум година: Хората трябва да знаят с какво разполагат у нас.
Превенцията има значение и при гръбначните заболявания. Често
може да се избегне гръбначна операция и само с отслабването на пациента…
А фрактурите на прешлените са травматични състояния. Доста често виждаме напреднали метастази след първични заболявания, разказва д-р Везирска – рак на гърдата, на простатата, на белите дробове, които засягат прешлените на гръбначния стълб. Те могат да предизвикат и неврологични проблеми като слабост в краката, дори парализа на четирите крайника.
Дисковите хернии са най-чести при хора с професии, които са или седящи, или – с тежка физическа работа. По магнитен резонанс на гръбнака д-р Везирска казва, че се вижда типът работа на пациента с тежки физически натоварвания. Гръбнакът „разказва” много за всеки човек, той е структура, която има дълга история. Но за разлика от пораженията при главата, които се усещат веднага, за такива при гръбнака можеш да разбереш след 10 години. Затова и една операция на гръбнака, направена днес, може да определи как ще изглежда и „работи” той след 20 години. Твоята намеса днес може да създаде проблем след много време, смята медикът. Но заседналият начин на живот е това, което всеки от нас сам си причинява. Днешният градски човек, за съжаление, не работи в зеленчуковата си градина в края на деня. Макар това да се превръща в мода в някои страни, а в Швейцария – банкови чиновници обуват ботушите и отиват при кравите след работа.
По отношение на патологията на мозъка – освен пушенето, много вредят и фактори на средата: токсини и замърсители в работната среда. Иначе, медицината има възможности при артериовенозни малформации, аневризми без отворена хирургия, а с тънки катетри през артерия в ръката или крака
през системното кръвообращение да достигне до мозъчното
в проблемната област. Където „се запушва” дефектът на съдовата стена.
Д-р Везирска би искала да се развива в краниалната неврохирургия – на мозъка и черепа. По отношение на нея радиохирургията, т.е. лъчелечението, е доста напреднало и към много метастази, които преди не е било възможно да се лекуват, се практикува насочено лъчелечение. Така се спестява сериозна оперативна интервенция на пациента и се удължава животът му. Така „отписаните” някога пациенти днес живеят пълноценно още години нормален начин на живот. По отношение на големите тежки операции в съдовата хирургия преди време с често много лоша прогноза и лош функционален изход за пациента днес с ендоваскуларното лечение се действа и превантивно, дори при аневризми. И даже при пръскане на аневризмата в много от случаите се поставят спирали. А с напредването на образната диагностика доста често аневризмата се открива като инцидентна находка и се проследява. Пациентите са запознати с рисковите фактори като например пушенето, което допринася за формирането на аневризми, а и на всякакви съдови патологии. В това пушенето е буквално убиец. Но в здравеопазването сме упорити в това да не правим профилактика, за да „не ни открият нещо”, казва младата лекарка.
Питаме д-р Везирска
как „краде занаята”
Тя отговаря, че има щастието да не се налага да го краде, защото хората, с които работи, са отворени, отзивчиви към нея от първия ѝ ден в екипа на клиниката. И казва: Много ми е дадено тук. А тя е била и в други екипи и може да сравнява. Въпреки че няма късмета като свои млади колеги да е с поколения лекари във фамилията, тук я оценяват спрямо професионалните биография и възможности. Приема себе си за човек, който сам си проправя пътя. След първи курс работи 3 години в детската операционна в „Пирогов”, после – в неврохирургията на „Токуда”. Минала е през всички стъпала: от чистене на операционните зали и тоалетните като санитар, през обучение за операционна сестра до специализант днес. Неврохирургичен стаж зад гърба си има и в Белгия, и във Финландия, но първият ѝ курс в неврохирургията е в Лион. Стремежът ѝ е да се занимава с ендоинвазивната хирургия на глава. „Бях санитар, бях сестра, сега съм специализант и се надявам да стана добър неврохирург”, обобщава д-р Везирска. Но със сигурност иска да се развива в мозъчната неврохирургия и прилежащото ендоскуларно лечение, което отваря широки хоризонти днес. А минимално инвазивното лечение си задължен да го работиш, казва тя.
От самото начало началникът на Клиниката по неврохирургия на ВМА д-р Владимир Пранджев е откровен с нея за възможния ѝ професионален път: Работата е тежка, но никой няма да те спира от операции. А тя и това иска – да работи. Случва се във време, когато е на кръстопът в избора си – работа навън или в България. Във ВМА я спечелват колегиалното отношение и възможността да се развива. Няма кой да те спре в това, казва тя днес. И е благодарна за дадените възможности в началото преди година. И е директна: „Тук не съм роб, а съм равноправен партньор независимо от възрастта ми”, отсича това малко непокорно момиче. Тя е свикнала „да лети” и в мечтите, и в работата си. Някъде по пътя ѝ по-рано я посъветвали малко „да се приземи”. Но във ВМА, където дошла да види само една-две операции, не ѝ подрязват крилата. И тя остава. Вече има над 40 цитирания, почти всички в реномирани медицински издания в областта на неврохирургията. От февруари следващата година е приета в 6-месечен курс по програма на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества в световнопрестижна парижка болница. Дотогава участва в български и международни конференции, където ползва английски, немски и френски, а мечтае да научи и норвежки.
