Театър „София” откри сезона си с особен политически спектакъл – „Херкулес VS Авгий”, който, подобно на филма „Кабаре” на Боб Фос, се опитва да привнесе карнавално- мюзикълния жанр, но върху театралната сцена. Драматургичната версия на Ивайло Христов по пиесата на швейцарския драматург Фридрих Дюренмат предизвиква митологичния герой на борба с абсурдната бюрокрация на статуквото и на моралния обществен разпад, но победата за Херкулес се оказва непосилна. Непробиваема е стената от апатия, конформизъм и глупост, пред която физическата, а и интелектуалната му сила не успяват да надделеят. Ирония, сарказъм и хумор описват не самата мръсотия, колкото човешката готовност да се живее в нея, и липсата на нравствен идеал. Това споделя режисьорът на пиесата Антон Угринов за провокацията, която предлага този текст – че не физическата сила е двигателят на промяната, а способността да правиш житейски избор. Важното според него е да поставим себе си и зрителя пред огледало – смешно и болезнено, което да ни напомни, че „държавата, в която живеем, зависи единствено от нас и ако искаме промяна, сме длъжни да започнем от себе си”.
Директорът на театър „София” Ириней Константинов добавя, че битката започва от мястото, в което живеем – да го направим по-добро, по-красиво, по-приятно. Идеята е всеки да свърши своята работа, защото мнозина са започвали и са се отказвали. За да открием днешния Херкулес, значи да сме наясно какъв избор правим всеки ден и какви компромиси допускаме така, че да не изгубим своя нравствен идеал. Защото е лесно да бъдеш идеалист на 20 години, но опазваме ли човешкия си идеал по време на съзряването и трупането на опит.
Актьорите са млади, но изключително емоционални и убедителни в сц
