Бившият президент на Република Сръбска все още фигурира в плановете на Кремъл за Балканите.
Ако искате да предугадите резултата от някоя среща на известни политици, добре е да видите каква е нейната медийна подготовка, каква е интензивността на новините за нея и анализите с прогнози за резултата. Понякога даже преднамерено се вдига шум за видимата страна на проявата, докато същественото се договаря извън светлините на прожекторите.
В този смисъл и на базата на посочените критерии тези дни се опитвам да си отговоря на въпроса: В каква координатна система да поставя
срещата между руския президент Владимир Путин и Мирослав Додик
Първо, самият лидер на босненските сърби Додик подхвърли, че има намерение да пътува за Русия, където да се срещне с Путин. После – 2 дни преди това да се случи, говорителят на руския президент Дмитрий Песков потвърди, че Путин и Додик ще се видят. Съобщенията бяха кратки, с голяма доза сдържаност, но щом и Песков бе ангажиран, работата трябваше да се приеме за опечена. И започнаха анализите – за какво ще си говорят, какво ще решават, от името на кого Додич би поел някакви ангажименти и т. н. И подгряването бе направено.
Путин и Додик се срещнаха в паузите на международния дискусионен клуб „Валдай” в Сочи. Не в Москва или Санкт Петербург, а в Сочи. Организаторите май не искаха да придават прекалено важно значение на виждането на Путин с Додик, като го облекат в официални одежди и го придружат с необходимия дипломатически протокол. От друга страна, те се постараха да задоволят суетата на госта и политическата му и пропагандната му нужда да се покаже заедно с Путин. Макар и за кратко, все пак руският президент отдели време от ангажимента си към дискусиите. Очевидно това беше следствие на преценката, че по този начин в рамките на форума ще изглежда по-приемливо да се преодолее противоречието президентът на Русия да се вижда с човек, който вече не му е равностоен по ранг, поне формално.
И тази година конференцията „Валдай”, казват, била ангажирала доста гости от чужбина, така че присъствието между тях на Додик трябваше да се приеме за нормално. Измислена тънко работа, която на пръв прочит трябваше да изглежда напълно естествено. Но това не попречи на медиите да попитат всъщност в качеството си на какъв Милорад Додик се вижда с Путин? И как той е стигнал до Сочи, какъв маршрут е използвал, след като е в „черния списък” на Вашингтон и е под заплахата да бъде задържан, ако някоя от държавите, през които минава, реши да го направи.
Наистина това е сериозен въпрос –
в качеството си на какъв Додик се е срещнал с руския държавен глава
И как всъщност, когато пишем или говорим за него, да го наричаме? От чисто практически съображения предлагам да го определяме като бившия, докорошния или експрезидента на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. На 29 септември той най-сетне прие присъдата от съда в Сараево, потвърдена на 8 август, и от Централната избирателна комисия. Една година затвор и шест години забрана за каквато и да е политическа дейност. Президент Додик вече не е, въпреки че през цялото време от 8 август до 29 септември той се държеше като такъв – подписваше документи, вършеше и други неща. Изпълняваше си конституционните задължения, както се казва, без пет пари да дава за присъдата. Даже си позволи на 23 август да назначи нов министър-председател на Република Сръбска – Саво Минич. И така до 29 септември, когато вече нямаше накъде, се наложи публично да признае, че вече не е президент. Лидер на неговата партия – Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД), също не е, защото и партийната работа, и ръководството на структурата също са политика. Що се отнася до онази част от съдебното решение, с което той трябва година да лежи в затвора, Додик се откупи. Има такава законова възможност и той се възползва от нея. Цената не беше толкова висока – малко над €30 000. За човек като него, който от 30 години е във властта и обилно се е ползвал от нейните ресурси, това беше най-лесното и евтино решение. Затвор за Додик няма да има, поне засега и поне по това обвинение. Така че – да го наричаме бившият, доскорошен или експрезидент на Република Сръбска.
Срещата се състоя. Кратка, дълга – без значение. Излъчените съобщения за това, какво двамата събеседници са говорили, бяха достатъчно лаконични, но от тях стана ясно, че
този, който е говорил и раздавал оценките, е бил Путин
А този, който е молил и се е умилквал, е бил Додик. „Радвам се, че имах възможността да обсъдя добрите, стабилни стратегически отношения с руския президент Владимир Путин. Путин е много добре запознат със ситуацията в Република Сръбска, която той смята за сложна”, написа след срещата в профила си в мрежата „Екс” Додик. Босненската Република Сръбска подготвя доклад за Съвета на сигурност на ООН, който ще бъде представен от Русия, съобщи още той. Това ще стане на заседанието на Съвета за сигурност на ООН за Босна и Херцеговина, насрочено за 31 октомври. Според Додик на разговора е станало дума и за присъдата, която го принуди да напусне президентския пост на Република Сръбска. Пред РТРС – телевизията на Република Сръбска, той посочи, че на разговора с Путин по тази тема „двамата са се съгласили, че волята на народа е на страната на политическата сила, която ръководи Додик”. Каквото и да означава това.
Путин и Додик се виждат не за първи път. Това бе деветата им среща от началото на войната на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Два пъти Додик е бил при руския президент в качеството си на член на Председателството на Босна и Херцеговина и 6 пъти като президент на Република Сръбска. Една от срещите бе по време на отбелязването на 9 май тази година на 80-ата годишнина от победата над хитлеристка Германия в Москва. Този път обаче нещата изглеждат другояче, което не попречи на босненския сърбин да се държи като човек, който все още дърпа конците на управлението в републиката. Самият факт, че според съобщението двамата са разговаряли за „стабилните стратегически отношения с руския президент” дава основание да се приема, че подкрепата на Путин за бившия президент ще продължи. Самият факт, че Додик, по неговите думи, преди 2–3 седмици се е срещал и с външния министър Лавров, говори за една трайна тенденция Москва да приема личността на лидера на босненските сърби от Република Сръбска
като проводник и защитник на руското влияние в района на Балканите
Всъщност, чрез Додик Баня Лука е един от стълбовете на това влияние заедно с Белград и Будапеща. В едно от съобщенията за срещата на Додик с Путин в авторитетния белградски „Политика” се промъква и фактът, че руският президент е говорил пред госта си за бъдещето на БРИКС. Това едва ли е случайно предвид участието на Додик, а и на авторитетни държавни представители на Сърбия, на заседанията на групировката.
Ако Милорад Додик е целял да постигне пропаганден ефект от срещата в Сочи, той е налице. С какъвто и знак да е този ефект, не съм сигурен обаче дали той ще му помогне във вътрешната битка с представителите на международната общност, които имат за задача да гарантират изпълнението на Дейтънския мирен договор за Босна и Херцеговина. В политическото досие на Додик върховните представители на ЕС Владимир Инцко от Австрия, преди, и Кристиян Шмит от Германия, сега, са хората, с които той бе в непрекъсната борба. Най-вече заради нескритите си амбиции да откъсне Република Сръбска от Босна и Херцеговина и по този начин да минира държавната конструкция, създадена през 1995 г. в Дейтън след края на войната при разпада на СФРЮ.
Имайки подкрепата – видима и повече невидима, на сръбския президент Александър Вучич, Додик следва примера на автократа от Белград. Но докато Вучич умее да бъде харесван от лидерите на Европейския съюз и едновременно с това да прави мили очи на Путин, Додик не крие своята едностранна неприемливост към европейските политици. В навечерието на срещата си в Сочи той се похвали, че представители на Република Сръбска в органите на БиХ, значи, политици от неговото котило, четири пъти са възпрепятствали доставки на оръжие и муниции за Украйна във войната с Русия. Така че Путин има основание да благодари на бившия, доскорошния или експрезидент на Република Сръбска и да се надява, че потупвайки го публично по рамото, ще има верен човек, който във всеки един момент да се хвърля в защита на руските интереси в района на Балканите.
