Ласло Краснахоркай черпи вдъхновение от преживяното през комунизма.
Нобелова награда за литература за 2025 г. получи от Шведската академия унгарският писател Ласло Краснахоркай. Авторът е отличен „за неговата увлекателна и визионерска работа, която утвърждава силата на изкуството, посочва комисията”. Известната американска писателка и критик Сюзан Зонтаг го определя именно като „майстор на апокалипсиса”.
Сензация става първият му роман „Тангото на Сатаната” (1985). Критиците наричат подхода му визионерски или магически реализъм и го поставят редом с автори като Кафка, Фокнър, Маркес и Бернхард. Носител е на много награди, включително на Американската награда за литература, на Международен „Букър”, за най-добра преведена книга във Франция.
Авторът е роден в Югоизточна Унгария, до румънската граница, през 1954 г. в еврейско семейство от средната класа: баща – адвокат, и майка – социална работничка. Следва право, а завършва и филология. Той черпи вдъхновение от преживяваното при комунизма и от своите пътувания след 1987 г., когато се установява в Западен Берлин. А пътешества много: Монголия и Китай, през Атлантическия океан, Европа и САЩ, Босна и Япония.
Самият автор описва стила си като „реалността, разгледана до точката на лудост”. Наричат писателя обсесивен заради използването на дълги изречения и липсата на абзаци. Писателят е дългогодишен сценарист на унгарския режисьор Бела Тар, който заснема филм по най-известния му роман „Сатанинско танго”, определян като бавна и трудна книга: 7-часова черна комедия за края на комунизма в Унгария. Романът е и единствената преведена у нас книга на автора (през 2001 г. от издателство „Стигмати”). Бела Тар снима по негови текстове и „Меланхолия на Съпротивата”, „Торинският кон” и др.
У нас предстои да излезе книгата на Краснахоркай – именно „Меланхолия на съпротивата” ( изд. „Нике”). Книгата е за динамиката на тълпата и диктатурата, за безсилието на човека на фона на историческите трусове. По него Бела Тар създава филма „Веркмайстерови хармонии”, а композиторът Петер Йотвьош пише опера.
еничното си присъствие. Пиесата не прави агресивни внушения, а чрез меката сила на зрелището и забавлението, е опаковала острите проблеми на политиката в забавен и привлекателен формат. Чрез митологичните архетипи и игра на неочаквани обрати тя въздейства на въображението и на подсъзнанието, което я прави атрактивна за публиката и устойчива във времето. Сценограф е Свила Величкова, художник на костюмите Ясмин Манделли, композитор – Христо Намлиев, хореограф Мариела Димитрова. Сред участниците са Гринго-Богдан Григоров, Ангела Канева, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Даниел Кукушев, Елеонора Иванова, Владимир Солаков, Николай Димитров, Димитър Стойнов, Дениза Павлова.
Нова изложба на Калия Калъчева
Калия Калъчева представя новата си самостоятелна изложба CHRYSOPOEIA в галерия Little Bird Place с куратор Теодосий Георгиев, уредник в Националната галерия. Буквалният превод на заглавието на изложбата е „златотворство”. Още от Хермес Трижвелики и неговата „Смарагдена табла” през Платон до Исаак Нютон адептите на търсене на философския камък, на тайната формула за превръщането на живака в злато привлича любопитството на хората през вековете. Днес Калия Калъчева въвежда в творчеството си практиката на полагане на истински 23-каратов златен лист върху платното. Техниката ѝ еволюира, водена от порива да разкрива точно толкова, колкото и да прикрива. След дългосрочни инвестиции в работата с различен метален варак художничката надскача собствените си постижения.
Калия завършва живопис при проф. Андрей Даниел в Националната художествена академия през 2011 г. Тогава получава и наградата за млад живописец на Фондация „Едмонд Демирджиян”. По-късно е в Сите дез Ар в Париж. Следват специализации, много награди и над 20 самостоятелни изложби. Участвала е и в над сто общи изложби у нас и в чужбина. Защото Калия е много работещ, упорит и търсещ човек на техники и още повече – на нови теми и идеи в творчеството си.
НАКРАТКО
„Вълкът” на режисьора-аниматор Теодор Ушев, създаден по разказ на Емилиян Станев, спечели Голямата награда на журито на Международния филмов фестивал в Едмънтън. Година след премиерата си на филмовия фестивал в Торонто и участието в най-важните фестивали за късометражни филми по целия свят, филмът спечели първата си награда. А фестивалът в Едмънтън дава право на участие в надпреварата за „Оскар”-ите. Два филма на режисьора досега са номинирани за „Оскар”, единият, късометражната анимация „Сляпата Вайша“ по разказа на Георги Господинов, а през 2019 г. – другият му филм, „Физика на тъгата“, е включен в краткия списък за наградите „Оскар“ сред общо 92.
30 октомври, рожденият ден на Кирил Маричков, създателят на група „Щурците”, колегите му от „Фондацията“ (Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански) обявиха в негова чест за Ден на българския рок. В зала „Асикс Арена“ в столицата (бивша „Фестивална”) на 30.10 от 20.00 ч., година след смъртта на „Щуреца”, музикантите събират почитателите на българския „рок в минало време”, за да почетат паметта му. На сцената освен музикантите от „Фондацията”, излизат и „Тангра”, „Сигнал”, Б.Т.Р., както и „последният щурец” Валди Тотев. А в навечерието на концерта стана известен и първият носител на наградата „Кирил Маричков” – Славин Славчев.
На 10 декември в зала „България” концерт изнасят виртуозът на цигулката Веско Ешкенази и първият български бандонеонист Стоян Караиванов заедно с Плевенската филхармония. На другия ден – 11,12 ч. в залата на БИАД на ул. „Гурко”, Стоян Караиванов представя и първия си албум.
