Автор: Ксения Полская,„Дойче веле“
Европейският съюз се готви да се защити срещу Русия и плановете му придобиват все по-конкретна форма. През миналата седмица Европейската комисия одобри пътна карта за отбранителни способности, чиято непосредствена цел е да се приложи репарационен заем за Украйна, използващ замразени руски активи, до края на 2025 г. Това беше обявено от европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилюс на брифинг в Брюксел.
Репарационният заем за Киев
Европейската комисия възнамерява да предостави на Украйна репарационен заем в размер на €140 млрд. за отбрана и бюджетна подкрепа. Киев оценява нуждите на своята отбрана за 2026 г. на $120 млрд., половината от които очаква да получи от своите партньори. Украйна се нуждае от допълнителни $30 млрд., за да затвори бюджетните дупки през 2026 г. – според Международния валутен фонд. „Непредоставянето на подкрепа вероятно ще доведе до колапс на Украйна, което според нас би представлявало сериозна заплаха за сигурността на цяла Европа“, заяви високопоставен служител на Европейската комисия на брифинг в Брюксел.
За да предотврати това, Европейската комисия представи план за прехвърляне на заем към Украйна, използващ замразени руски активи, който страните от ЕС в момента разглеждат. Предвид крайния срок, очертан от Кубилюс, е възможно политическо решение за прехвърляне на тези средства към Киев да бъде взето още на срещата на върха на ЕС през тази седмица.
Укрепването на европейската отбрана изисква твърдата подкрепа на Украйна, потвърждават лидерите и представителите на ЕС в Брюксел. „Украйна заслужава нашата подкрепа“, заяви Кубилюс. „И тя е готова да ни помогне със своите ноу-хау и боен опит. Заедно изграждаме европейски отбранителен купол.“
Съюзът за дроновете
Украинският пример също така показа, че решителната отбранителна политика може да компенсира години на бездействие според Хена Виркунен, европейски комисар по технологичния суверенитет. След като наскоро посети украински отбранителни предприятия заедно с върховния представител на Европейския съюз Кая Калас, тя заключи, че „дефицитът на сигурност, който съществува в Европа от десетилетия, може да бъде решен с оперативни мерки“.
Следователно следващата основна цел на ЕС е да има напълно оперативна нова система за борба с дронове до края на 2027 г. „Всяка държава е изложена на този риск. Всяка държава – членка на ЕС, трябва да инвестира в системи за борба с дронове“, заяви Калас.
Предложението е „Европейската инициатива за борба с дронове“, неофициално наричана „Стена от дронове“, да бъде реализирана съвместно с Украйна. Създаването на съюз за безпилотните летателни апарати с Киев е планирано за началото на 2026 г. „Системите за борба с дронове на Украйна са от световна класа“, заяви върховният представител на ЕС по външните работи при посещението си във фабрика за дронове в Киев.
Европейската комисия разглежда това сътрудничество като възможност за ЕС и неговите държави членки да се поучат от подхода на Украйна към иновациите. Например те биха могли да се научат как да си сътрудничат тясно между военни части, научноизследователски и развойни организации и отбранителното производство, осигурявайки много бърз иновационен цикъл, заяви висш служител на ЕС на брифинг в Брюксел.
Заедно с Киев Брюксел планира да развие друга водеща програма за наблюдение на източния фланг. Предвид сложността й – целевата дата е 2028 г. Проектът ще интегрира системи за борба с дронове, противовъздушна отбрана, сухопътна и морска отбрана и граничен контрол.
Превръщанена Украйна в „стоманен таралеж“
„Днес Русия няма капацитет да удари ЕС, но може да се подготви за това през следващите години. Опасността няма да изчезне, дори ако войната в Украйна приключи“, заяви Кая Калас, подчертавайки, че следващите години ще бъдат от решаващо значение за укрепване на отбранителните способности на Европа.
Украйна е първата линия на защита на Европа, така че важна част от новата пътна карта са гаранциите за сигурност за страната, която отблъсква руската агресия вече четири години, отбеляза върховният представител по външните работи. Брюксел и Киев са съгласни, че най-надеждната гаранция за сигурност са силни украинска армия и отбранителна промишленост, което ще превърне Украйна в несмилаем „стоманен таралеж“ за нейните врагове.
Следователно пътната карта и финансовите инструменти, които са в основата й, предвиждат, че Европейският съюз ще произвежда оръжия за, със и във Украйна, отбеляза Кубилюс. Планът включва още два водещи проекта: Създаването на противовъздушен щит и укрепването на отбраната в Космоса. Като цяло, пътната карта определя ясни цели, срокове и етапи за преодоляване на пропуските в способностите и ускоряване на инвестициите в отбрана във всяка страна от ЕС.
Крайната цел на плана е да се постигне пълна отбранителна способност за Европейския съюз, който няма обща армия, до 2030 г. Както е обяснено в документ на Европейската комисия, пълната отбранителна способност означава, че въоръжените сили на държавите – членки на ЕС, могат да предвиждат, да се подготвят и да реагират на всяка криза, включително конфликти с висока интензивност.
Коалиции за отбрана в рамките на ЕС
Точно както съюзниците на Украйна се обединяват в специализирани коалиции, за да предоставят по-ефективно военна помощ, пътната карта призовава държавите от ЕС да създадат коалиции за собствена отбрана през следващите месеци. Съвместните разработване и снабдяване според Европейската комисия ще позволят по-бързото и по-ефективното премахване на критични пропуски в отбранителните способности. Има девет ключови области: противовъздушна и противоракетна отбрана, стратегически активи, военна мобилност, артилерийски системи, киберсигурност, изкуствен интелект и електронна война, ракети и боеприпаси, дронове и контрамерки, сухопътни сили и военноморски сили.
Андрюс Кубилюс подчерта, че целите на ЕС в областта на отбраната ще изискват мобилизиране на всички усилия и налични финансови ресурси както на национално, така и на ниво блок. Според пътната карта европейците възнамеряват да инвестират €6,8 трилиона до 2035 г., половината от които ще бъдат изразходвани за реална отбрана. „Това е истински „голям взрив“, каза европейският комисар по отбраната, обяснявайки, че това ще бъдат предимно национални разходи за отбрана, които ще са 100 пъти по-големи от парите за отбрана, идващи от бюджета на ЕС. Тук Европейската комисия цитира целите на НАТО, които изискват от страните да изразходват 5% от БВП си за отбрана до 2035 г.
Тръмп, Европа и Украйна искат мир, Путин – не
Автор: Пламен ДИМИТРОВ
Много шум за нищо. Това е най-кратката оценка за несъстоялата се среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща. Тя се появи изненадващо на информационния хоризонт след един телефонен разговор между президентите на САЩ и Русия през миналата седмица. Последваха куп трескави анализи защо именно Унгария ще е домакин на такава среща, откъде точно щял да прелети Путин, който има заповед за арест от Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Всичко това се оказа напразно, след като Тръмп изведнъж заяви: „Не, не искам безсмислена среща. Не искам да се губи време“.
Защо Тръм промени така рязко позицията си? Мнозина го обясняват с неговия натюрел и склонността му бързо да сменя настроенията си. Но в случая става въпрос за друго. След уговорката за срещата в Будапеща Москва е изпратила „неофициален документ“ до Вашингтон. В него отново са повторени добре познатите максималистични искания, които Кремъл поставя като условие за прекратяване на войната срещу Украйна. По конкретно, Путин продължава да настоява украинците да му предадат без бой силно укрепения район в северната част на Донецка област. Това искане е нагло и абсурдно – дори не си струва да питаме дали Киев ще го приеме. Съответно Тръмп е разбрал, че засега няма шанс за прекратяване на войната и не си струва да ходи до Будапеща, за да се върне отново с празни ръце, както стана след първата му среща с Путин в Аляска преди два месеца.
Сюжетът със срещата в Будапеща обаче позволи да станат по-ясни позициите на основните страни, имащи отношение към войната в Украйна. Тръмп каза, че настоява за незабавно прекратяване на огъня по сегашната линия на фронта и дори добави, че е добре след това войниците от двете армии да се разотидат по домовете си. Европейските лидери и украинският президент го подкрепиха незабавно – и те искат същото. Отсреща обаче е президентът Путин, който продължава да си вярва, че силата на оръжието е на негова страна и има шанс руската армия да завладее цялата Донецка област. Следователно Москва не иска примирие. При тази ситуация войната ще продължи. Но рано или късно, ще завърши по този начин – двете воюващи армии ще спрат да стрелят и ще останат на позициите, които имат към съответния момент.
