Дроновете имат 128 години минало, преди да решават войните

Войната между Русия и Украйна няма да се реши от ракетите „Томахоук“, а от дроновете – малките безпилотни апарати, които достигат целите си на хиляди километри. Те се появяват над фронтовата линия и разбиват основни комуникационни възли и щабове на противника, в други случаи взривяват петролни рафинерии и стратегически бомбардировачи дълбоко в тила на врага. Вероятно няма ситуация, в която човек да се чувства по-безсилен от машината от момента, в който чуе жуженето на двигателите на дрона. Защото той знае, че тя
снима целта и се управлява в реално време.

И е въпрос на броени секунди да се стовари с ужасяваща точност заедно с бомбения си товар върху теб.
През 1897 г. на електрическа изложба в Медисън Скуеър Гардън в Манхатън журналистите виждат как дистанционно са изстреляни подобие на оръжия. Демонстрацията е част от разработки на инженери върху потенциалните приложения на бойното поле на изобретението на Гулиелмо Маркони от 1895 г. на радиопредавателя и приемника. Показаното няма друг социален и военен контекст освен чисто техническите аспекти. За тази демонстрация журналистите се сещат година по-късно, когато през 1898 г. на специална пресконференция сърбинът Никола Тесла, смятан от някои за най-великия изобретател в света, показва модел на торпедна лодка с дължина четири фута (1,2 м), на пресконференция в Ню Йорк. Когато Тесла завъртял превключвател на малка кутия в другия край на лабораторията, която е създал, витлото на лодката започнало да се движи и когато той завъртял превключвателя още веднъж, той изпратил кормилото на лодката „рязко нагоре“ надясно. Един от журналистите отбелязва изстрела, като се подиграва с „екстравагантните обещания и оскъдните изпълнения“ на Тесла. Но пък вестниците възвестяват зората на нова ера с изобретяването на устройство, което би „направило флотилиите и оръдията безполезни“. Твърди се, че физическото разстояние „няма ефект върху магическите му резултати“, които биха могли да се контролират „с докосване на клавиш на разпределителното табло“. Освен това устройството не струва много, пишат те възторжено.

Това, което на Тесла може би му е липсвало в оригиналността, той компенсира с артистичност и остра способност да концептуализира последиците от новите технологии. В реч, която днес звучи подчертано проницателно относно разрушителния потенциал на масово произвежданите въздушни дронове, Тесла каза на събралите се журналисти: „Войната ще престане да бъде възможна, когато целият свят разбере, че и най-слабата нация може да се снабди с оръжие, което прави бреговете й сигурни, а пристанищата й непревземаеми за атаките дори на обединените армади на света.“

Следващият скок идва с разработването на автоматичен жироскопичен стабилизатор. Изобретателят Елмър Спери разработва жироскопични стабилизатори за намаляване на люлеенето на корабите на американския флот в морето. Той се заинтригува от идеята за радиоуправляеми самолети, но осъзнава, че стабилизирането по време на полет ще бъде от съществено значение, за да може те да работят. С помощта на флота Спери и синът му Лорънс разработват автоматичен жиростабилизатор през 1913 г., който позволява на летяща лодка Curtiss да лети право и хоризонтално без намеса от пилот на борда. На 18 юни 1914 г. Лорънс Спери и неговият френски асистент Емил Кашен демонстрират изобретението на състезанието по безопасност на самолетите на Аероклуба на Франция. Докато Спери стои на едното крило на своя безпилотен летателен апарат, а Кашен на другото, един от съдиите на земята извиква: „Mais, c’est inoui!“ („Но това е нечувано!“). Спери печели първата награда на конкурса – 50 000 франка (10 000 долара) – и става известен за една нощ.

Войните ускоряват развитието на технологиите и дронът не е изключение. След избухването на Първата световна война и навлизането на Западния фронт в патова ситуация британците решават да се възползват от пробива на Спери и да построят свръхсекретно съоръжение за проектиране на първото поколение дронове. Британският инженер, изобретател и телевизионен пионер Арчибалд Лоу получава задачата, а германците го смятат за толкова способен, че се опитват да го убият два пъти (втория път с отровна цигара).

Лоу влиза в историята с проект, известен като „Въздушна цел“. Предназначено да бъде въздушно торпедо, използвано срещу бомбардировачи Цепелин и подводници, то е наречено „Въздушна цел“, за да заблуди германците да мислят, че е просто материал за тестване на противовъздушни оръжия. Летящото торпедо на Лоу излита за първи път под радиоуправление през март 1917 г., подвиг, който по-късно го прави признат за „бащата на системите за радиоуправление“ и по-скоро за „бащата на дрона“. Първоначалната демонстрация далеч не е перфектна – тя завършва със зрелищно катастрофиращо кацане.

Всъщност повратната точка е способността на дроновете да се връщат обратно там, откъдето са пуснати.
Това става едва през 1935 г. с модела „Куин Бий“ затова се смята, че това е истинското начало на ерата на дроновете.
DH.82B е моделът на радиоуправляемия безпилотен летателен апарат Queen Bee на de Havilland, използван за учебни цели срещу противовъздушна артилерия. Той е бил разработен на базата на самолета Tiger Moth, но с по-евтин дървен фюзелаж, изработен от смърч и шперплат.

Така принудени от факта, че военноморските зенитни артилеристи изпитват трудности в борбата с бързо завиващи самолети от военен кораб, който също маневрира, британците намират решение с дрона de Havilland Queen Bee. „Именно това изискване за обучение по зенитна авиация движи индустрията за дронове и я утвърждава като жизнеспособна аерокосмическа ниша през 30-те години“, казва Роджър Конър, куратор в Музея за авиация и космонавтика.

САЩ също виждат разработките на британците и са впечатлени. През 1935 г. президентът Рузвелт изпраща шефа на военноморските операции адмирал Уилям Стандли на демонстрации на първия в света безпилотен самолет. Британските инженери сглобяват от стари DH 82B Queen Bee (пчела майка, б.р.) летателен уред, който се управлява чрез радиовълни. Адмирал Стандли се връща обратно силно впечатлен от видяното и веднага заповядва на капитан III ранг Делмър Фарни да създаде подобен безпилотен самолет. Фарни бързо успява да сглоби безпилотен самолет, а адмирал Стандли като истински офицер на честта нарича в знак на уважение към британската „Пчела майка“ американското изделие ДРОН (търтей – англ., б.р.).

След Втората световна война компанията Radioplane започва да експериментира с импулсни джетове, монтирайки ги на гърба на дронове, за да заменят витлата. Един от най-известните дронове от Студената война – Gyrodyne QH-50, е първият хеликоптер-дрон в експлоатация и един от първите въоръжени безпилотни летателни апарати. Въвеждането на съветски ядрени подводници в началото на 60-те години на миналия век създава належащо търсене на дистанционно пилотиран хеликоптер, който може да работи от по-малки, по-стари разрушители и да носи ядрена дълбочинна бомба Mark 57, или две торпеда.

И така – до войната в Украйна. Всичко ново е познато старо, но с ново предназначение. Факт е, че сегашните дронове от XXI век са способни да решават цели войни.