Санкциите хапят, ресурсите за войната намаляват
Кремълските плановици се подготвиха добре за пълномащабното си нахлуване в Украйна, натрупвайки валутни резерви. По-късно пък икономическият растеж бе стимулиран изкуствено чрез военни разходи. Но руската икономика започва да показва признаци на слабост, тъй като незаконната война на Москва продължава, констатират в своя редовен седмичен доклад експертите от работната група за борба с руската дезинформация към Европейската служба за външно действие.
В продължение на години руските държавни медии и прокремълските коментатори се хвалеха с великата икономика на Русия въпреки западните санкции, които значително се засилиха след пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна през февруари 2022 г. Първоначално те имаха основания за оптимизъм. Преди нахлуването Русия натрупа огромни валутни и златни резерви с цел те да помогнат за справяне с икономическото бреме на войната.
Освен това Кремъл реши да изразходва резервите си за военни покупки, което осигури краткосрочен икономически тласък. Но сега резервите се изчерпват и милитаризираната икономика на Русия скърца. Признаците са навсякъде. Лихвените проценти са двуцифрени, тъй като Централната банка на Русия се опитва да намали инфлационния натиск. Бюджетният дефицит на правителството се разширява и плановете за набиране на средства чрез данъци вероятно ще тласнат инфлацията нагоре. Междувременно руските приходи от износ на изкопаеми горива са спаднали през последната година, продължавайки дългосрочния спад от началото на пълномащабната инвазия. Украинските удари срещу руски рафинерии наскоро доведоха до повишаване на цените на бензина в страната до рекордно високи нива.
Въпреки това прокремълските коментатори остават оптимисти, един от тях например твърди, че „руската икономика е крепост“. Друг пък казва, че „Русия е доказала голямата сила на своята икономика“. Една статия погрешно представи история на вестник Financial Times, за да твърди, че руската икономика се е превърнала в „златна мина“ за „поколение победители“. В самата статия тези фрази не се използват. Вместо това тя разкрива как руските играчи, често възползващи се от държавни субсидии, са „погълнали плячката“ в по-малко конкурентна среда, като са изкупили активи, оставени от напускащите западни компании.
В дългосрочен план ситуацията става все по-тежка. Неотдавнашен доклад на фондация „Карнеги“ показва, че Русия планира да похарчи значителните 8% от своя БВП за отбрана и сигурност, като по този начин демонстрира, че войната в Украйна е приоритет. За да покрие военните разходи, правителството планира да увеличи данъците и заемите. Бюджетът също така разчита на някои оптимистични предположения, като например цена на петрола сорт „Брент“ от 70 щатски долара за барел през 2025–2027 г. Цената сега обаче е по-близо до $65. И всяка рубла, похарчена за война, отнема от разходите за образование, здравеопазване и инфраструктура, области, по-важни за бъдещия растеж.
Междувременно дезинформационните кампании на Москва относно наказателните мерки на ЕС повтарят отново и отново, че санкциите не работят и никога не са работили. Те дори били направили руската икономика по-силна и превърнали Русия в икономическа суперсила. Кремълските разузнавателни служби твърдят, че експерти от ЕС са заявили на Европейската комисия, че санкциите срещу Русия само вредят на блока. 19-ият кръг от санкции на ЕС, предложен през септември, накара прокремълски коментатори да питат престорено защо допълнителен кръг би проработил, когато предишните кръгове уж не дали резултат. Повтаря се и традиционната мантра, че санкциите „са наказали предимно европейските икономики с постоянна инфлация на енергийните суровини, търговско напрежение и загуба на конкурентоспособност спрямо развиващите се пазари“. Други пропагандни статии се стремят да прокарат дезинформационен наратив, че ЕС ще се разпадне след 20-ия или 21-вия санкционен пакет и че Европа „копае собствения си гроб с тези антируски санкции“.
Извън кремълския балон обаче, почти няма съмнение относно постепенното въздействие на санкциите върху руската икономика. Според скорошен доклад те „са повишили разходите за критичен внос на Русия, намалили са приходите от износ и са изложили икономиката на риск от нарастваща зависимост от търговията с Китай“. Русия се сблъсква с хроничен недостиг на работна ръка, допълнително подхранвайки вътрешен инфлационен цикъл“, воден от по-високите разходи на доставчиците за транспорт, застраховки и риск от санкции.
Присъдата е ясна. Санкциите са тласнали руската икономика към сериозни насрещни ветрове. Краят на този път може да не е пълен икономически колапс, но със сигурност е икономическа стагнация и по-малко ресурси за бруталната война на Путин. Не се заблуждавайте: Неоспорим факт е, че кръстоносният поход на Кремъл срещу Украйна е струвал скъпо на Русия.
