„Русе, Янаки Маринов,
Длъжен съм с прискърбие да ви известя, че днес на Бог било угодно да повика при себе си любимия ви син, капитан Маринов. В него Аз изгубвам един от най-добрите и храбрите Си офицери и един от най-обичаните си приятели, а отечеството – един от най-верните си синове. Нека Бог ви утеши в това нещастие, като знаете, че името на вашия храбър син ще остане завинаги свързано с Българската история.“
Това пише българският княз Александър I Батенберг до бащата на капитан Марин Маринов – героят от вече отминалата отечествена за българите Сръбско-българска война, трагично починал от получените в боя при „Три уши“ фатални ранявания.
Марин Янакиев Маринов е роден в Русе на 25 март 1859 г. в рода на уважаваните търговци Маринови. Те са с утвърдени имена в стопанския и икономически живот на града още от края на XVIII век.
Младият Марин дотолкова се изявява в учението, че почти веднага след завършването на русенското петкласно училище е изпратен през 1872 г. да учи в реномирания „Робърт колеж” в Цариград. Като един от випускниците с висок успех се дипломира успешно в 1875 г. и почти веднага започва работа в русенски клон „Отоманската банка”. Руско-турската война от 1877-1878 г. го заварва на длъжност „книговодител” в банката.
Въпреки, че се е посветил на мирното поприще, Марин Янакиев изпълнява призива на първия набор за младата българска армия. Встъпва на редовна военна служба на 23 август 1878 г. в 23-та (14-а) русенска дружина. На 12 декември е изпратен да продължи образованието си в „новооткрившето се Военно училище” в столицата, където е „наедно с тези офицери, които съставляват първий випуск“.
След една година, на 10 май 1879 г., младият Марин Янакиев е произведен в първо офицерско звание, „прапоршчик”, не след дълго преименувано в „подпоручик”. През ноември спешно е откомандирован от Русчук и назначен за „флигел-адютант” в свитата на своя връстник – младия княз Александър I Батенберг.
В едва прохождащите редици на младата българска армия Маринов изпъква „като бяла врана” и противник на силното руско влияние, насаждано в армейските среди на Княжеството. При отсъствието на избор, скоро след производството на 30 август 1882 г. в следващия чин „поручик” е изпратен да продължи военното си обучение в Русия. Там е зачислен в Императорския стрелкови батальон, квартируващ в Царское село, край Петербург. Започва да посещава и офицерската стрелкова школа в Ораниенбаум, след дипломирането в която Маринов се надява да продължи в някоя от руските военни академии. Но …„известните спречквания между руското правителство и българский княз, са причина той по-рано от другарите си бил извикан в родината и назначен на предната си длъжност – флигель адютантин”.
В средата на лятото на 1883 г., в една прекрасна нощ двамата руски генерали (Соболев и Енрот) влизат в княжеския палат и се опитват да нахлуят в стаята на Княза. Но дежурният адютант Маринов им забранява влизането. След като двамата генерали се опитват да го направят насилствено, Маринов грабва револвера си и им заявява, че ще ги застреля, ако се опитат да престъпят прага на княжеската спалня. Себеотрицанието на младия офицер
осуетява този първи опит за детронирането на Княза.
В навечерието на Съединението, на 30 август 1885 г., Марин Янакиев Маринов е произведен в чин „капитан”. Когато руският император Александър III, разгневен, че Съединението е извършено без неговата воля, изтегля от България всички руски офицери, Батенберг е изправен пред трудна дилема. За началник-щаб на войската е назначен едва 25-годишният капитан Рачо Петров. Другите млади офицери също получават високи длъжности и почти не остават хора, които да командват полковете и дружините. Тогава, стремящ се да служи още по-всеотдайно на Отечеството си Маринов успява да убеди княз Александър да го назначи за командир на 3-ти пехотен Бдински полк – длъжност, в която встъпва на 1 октомври 1885 г.
Преди това младият офицер записва името си и в славната история на Съединението. На 2 септември 1885 г. край Шумен в края на големите годишни маневри на войската на Княжеството се провежда тайната среща на княз Александър Батенберг с дейци от Южна Румелия, на която е взето съдбоносното решение. В полевия лагер се явяват румелийският майор Сава Муткуров и Димитър Ризов, които директно заявяват на княза, че събитията в областта са назрели и Съединението може да бъде обявено всеки миг. Младият княз се колебае и пита адютанта си за мнението му. Капитан Маринов кратко отвръща:„Аз съм българин, Ваше височество!“ На Княза не му остава нищо друго, освен да заяви: „Аз също съм българин!“.
Съединението е осъществено, но изпитанията предстоят. На 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същия ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ. Срещу 60-хилядна сръбска армия се изправя 32-хилядна българска войска, а българските полкове от турската граница трябва спешно да бъдат прехвърлени на сръбската граница. Започва „войната на капитаните” за оцеляване на обединена България. Стратегическите цели на крал Милан Обренович са да се превземат Видин и столицата на България – София, където да продиктува исканията си за мир – цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; сръбска окупация над останалата част от Княжеството; преместване на българската столица от София в Търново; огромна парична компенсация и военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия сръбски крал.
В започналата от сърбите война бдинци поемат на 3 ноември защитата на един от най-трудните участъци на фронта при Трън–Врабча. Като началник на Врабчанския отряд капитан Маринов, с участието на 1-ва и 2-ра дружинa от Бдинския полк, съставени основно от опълченци без особени бойни качества, цял ден задържат сръбските нашественици на границата. Все пак накрая българите отстъпват пред многочисления противник и се изтеглят към Сливница.
Командният му пункт е в предните окопи. Близо 5000 видински момчета, ръководени от капитан Маринов, удържат атаките на над 25 000 сръбска войска повече от 60 часа. На 6 ноември те успяват да завземат на нож височината „Мека Црев“, която упорито отбраняват от яростните сръбски атаки. Същия ден позицията е посетена от княз Батенберг и Маринов дава обстоен доклад за обстановката. Капитанът осъзнава, че извисяващият се над цялата околност връх „Три уши“ има особено значение. Да помага на капитана е изпратен ротмистър Кърджиев. Двамата заедно вземат решението да се настъпи към противника на следващия ден с атака „На нож”.
„Три уши“ между
Сливница и Драгоман
Сърбите ги очакват. При силен артилерийски и пушечен огън българските дружини тръгват в атака. Числото на ранените и убитите бързо расте. Капитан Тошев е прострелян в двата крака и също не може да продължи да води своите бойци. Настава критичният момент в боя. Преценил рисковете за цялостното сражение капитан Маринов възсяда коня си и се понася към залегналите бойци. Със синия си флигел-адютантски мундир, на гърба на кавалерийския кон и с извадена сабя, той е отлична мишена за хилядите сърби, укрепили се на отсрещните склонове. Видели своя любим командир да се носи напред към сръбските укрепления, българската вълна се надига и се понася с вик „ура“. Вече няма сила, която да я спре. Въпреки, че върху синия мундир на капитана се появява първото кърваво петно, той продължава да окуражава бойците. Вторият куршум, попаднал в гърдите го сваля от коня. Останал без глас, капитан Маринов продължава да сочи със сабя напред към окопите на неприятеля.
Победата на Бдинци става повратна точка в сраженията на Сливнишката позиция и отваря пътя за общото българско настъпление. Сръбската Дунавска дивизия бяга към Драгоман. Тежко раненият капитан Маринов по нареждане на княз Батенберг е откаран в София, където го лекува личният му лекар. Повикани са по спешност и лекари от Германия, които правят втора операция и отстраняват едно от ребрата му. Награден е с орден за проявената храброст от завърналия се в столицата Батенберг. Тогава Маринов събира сетни сили да излезе на балкона на княжеския дворец и да гледа посрещачите, както и хилядите семейства, които чакат своите бащи и синове. По време на този парад на победата Батенберг разбира, че не гледат него, Каравелов или Стамболов, а капитана на съседния прозорец, наметнат с куртка в окървавени бинтове.
Въпреки положените грижи и вниманието, с което е обграден в двореца на Княза, на 18 декември, около полунощ, капитан Марин Янакиев Маринов умира.
Днес името му е забравено, но той е един от героите, спечелили войната и защитили България от вероломното сръбско нападение. Капитан Марин Маринов е „Рицарят на войната“. Атаката на „Три уши“, водена лично от него, е последната му битка.
Гледайте в You Tube канала на ВТК новия епизод от документално-историческата поредица „БГ Пълководци“, посветена на героя от боевете при Сливница капитан Марин Маринов
