В рамките на 3 дни в началото на миналата седмица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обиколи 6-те държави от Западните Балкани, които са на различен етап по пътя към пълноправното членство в ЕС. Това бе нейната пета такава визита, белязана от деловитост, отсъствие на церемониални прояви (с изключение – в Белград), както и на ясни поръчения, които политическите и управленските елити в тези страни трябва да изпълнят. Очевиден бе стремежът на гостенката да не обезкуражава оптимизма от напредъка на всяка от държавите, там където го има. Но и видимото й желание да очертава истинското състояние на нещата в отношенията с Брюксел там, където това се налага.
В този смисъл – една от характеристиките на поредната визита на Урсула фон дер Лайен бе стимулационна. В портфейла си тя носеше нови порции от финансиране за различните държави от Фонда за развитие, който е цели € 6 млрд. Нещо повече, в препоръките си към местните лидери тя се опита да очертае новата инвестиционна перспектива с очакваните около € 4 млрд. от частни фондове. На някои места – като в Черна гора и в Северна Македония, Фон дер Лайен връчи избързани коледни подаръци под формата на финансиране на проекти, свързани с изкуствения интелект. В Подгорица това бяха 4 млн., докато в Скопие – 6. На всичко отгоре, край Вардар гостенката обяви, че Северна Македония ще получи общо още 16 млн. за подобни проекти от Фонда за развитие на Западните Балкани. Основната цел, както стана ясно от думите на гостенката, е 6-те западнобалкански страни
да бъдат максимално готови за това, което ще последва в процеса на присъединяване.
Както самата Фон дер Лайен изтъкна, целта е в рамките на едно десетилетие икономиката на 6-те държави да нарасне двойно и реформите да бъдат изпълнени. По този повод някои наблюдатели отбелязаха, че това пътуване на Урсула фон дер Лайен бе „повече инвестиционно, отколкото политика”. Което не попречи то да бъде изтъкано от рутина и дори от досада въпреки старанието на германката да бъде във форма и да изглежда нервна и недоволна.
Втората характеристика на пътуването на председателката на ЕК бе информативна. Както за нея, така и за нейните събеседници в 6-те столици, които посети. Тя искаше да се убеди, че страните кандидатки са готови да продължат с ново темпо преговорния процес, независимо от това, че са на различно равнище в него. През т.г. Албания отвори 2 нови клъстъра и е напред с 24-ите от всичко 33, по които работи. След като получи позитивна оценка в доклада за напредъка за мерките по владеенето на правото, Черна гора отново, след 7 години пауза, затвори договорени глави. Това се прие като сигнал, че Подгорица пак се връща в предните редици с очертан хоризонт за членство до 2030 г. А според някои оптимистични, но не напълно реалистични преценки в страната това би могло да се случи и по-рано.
На същата по-близка перспектива се надяват и в Тирана, където премиерът Еди Рама прави всичко възможно, за да се хареса на Брюксел. В това число и с масовата акция на разрушаване на незаконни строежи на цялата територия на страната, независимо от това кой е собственик и колко стабилна е въпросната сграда. Заедно с бараките багерите отнесоха и луксозни къщи, строени с много пари.
Сърбия като че ли е най-проблемна с 22 отворени глави. Видимият застой се дължи на недоволството в Брюксел от редица препоръчани, но нерешени въ проси от прилагането на демократичните правила и принципи в страната, както и заради блокирания диалог с Косово. Босна и Херцеговина получи „зелена светлина” през 2024 г., но процесите вътре останаха само на хартия поради напрежението, което политиката на лидера на босненските сърби и доскорошен президент на Република Сръбска Милорад Додик водеше. А линията му на отделяне на Република Сръбска от общата държавна конструкция на БиХ е достатъчно тревожна за европейските политици, за да бъде пренебрегната.
На трето място бих поставил съобразяването от страна на Урсула фон дер Лайен със спецификата на всяка от тези държави. Два са примерите, които със своята противоположност очертават картината за този подход. В Белград председателят на ЕК бе посрещната с всички почести и изисквания на церемониала и протокола като държавник от най-високо равнище. След разговора си „на четири очи” с президента на Сърбия Александър Вучич те дадоха обща пресконференция. Всичко беше наред, но внимателните наблюдатели отбелязаха, че за разлика от посещението през м.г., когато гостенката се обърна към Вучич с „драги Александър”, този път това не се случи. И дали беше уморена от разговора и от пътуването, дали това беше премерено сдържано поведение с цел да покаже дистанция от домакина си, но нейното отношение беше определено като „хладно”. Фон дер Лайен бе толкова сдържана и демонстративно внимателна какво ще каже, че чете предварително написания си текст. Двамата с Вучич се фокусираха върху оценката какво Сърбия е свършила в изпълнение за препоръките за реформа в правосъдието, в свободата на медиите, особено електронните, както и в избирателната система, като гостенката препоръча на президента след месец да отиде до Брюксел и там да направи отчет.
Но една изпусната или преднамерено поднесена фраза от страна на Вучич хвърли яснота какъв е бил основният въпрос, по който двамата са разговаряли и не са достигнали до съгласие.
От февруари 2022 г., когато започна войната в Украйна, ние не сме отворили нова глава в преговорния процес за членство, се оплака президентът. Което подсказа, че основната пречка за напредък по пътя към европейското семейство на Сърбия е нейната позиция за неподкрепа на санкциите, които страните – членки на ЕС, приеха срещу Русия. Фон дер Лайен сподели, че външната политика на Белград е на 61% съгласувана с тази на Брюксел. Как точно е измерен този процент не е ясно, но пък това дава достатъчно основание да се предполага, че оставащите и отсъстващите 39% са истинската причина за неодобрението от страна на ЕК към Белград. В крайна сметка, както споделиха някои от наблюдателите в Сърбия, Урсула фон дер Лайен е дала ясно да се разбере, че ЕС е за свобода и против репресията, автокрациите и автократите. В контекста на едногодишните протести на студенти и на граждани, които все още разтърсват страната, всеки може да си направи извода какво означава това за европейския път на Сърбия.
За същата яснота председателят на ЕК говори и в Скопие. За разлика от Белград обаче там нямаше официално посрещане, а очакваната обща пресконференция така и не се състоя. Самата Фон дер Лайен даде публичност на своята препоръка към местните власти чрез съобщение в „Екс”, като написа, че „подкрепя страната по пътя й към ЕС” и че „следващата и единствена стъпка преди започването на преговорите е ясна”. „Трябва да направите договорената конституционна промяна. Топката е във вашето поле. ЕС е готов”, заяви Фон дер Лайен. Със същата „яснота” на изказа отговори премиерът Християн Мицкоски, който в нарочно интервю пред скопска телевизия вечерта, когато гостенката вероятно вече бе в Брюксел, заяви, че „никой няма право да очаква, че това правителство безусловно ще направи промени в конституцията на страната”. Тази арогантност на Мицкоски вероятно ще добие нова сила след голямата и важна победа на неговата партия и нейните коалиционни партньори на местния вот, чийто първи кръг мина на 19 октомври, неделя.
Но всъщност главният въпрос, на който очакваха отговор в Скопие, не беше инвестиционен или стимулационен, а за готовността на ЕС да промени процедурата при вземане на решение за прием на нови членове от консенсус към квалифицирано мнозинство. И в интервю преди визитата на Фон дер Лайен, и в съобщението след разговора с нея президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова не скри намерението си да пита и говори тъкмо това: Докъде са стигнали нещата и дали евентуалната промяна ще се отнася и до други кандидати като Северна Македония и страните от Западните Балкани, а не само за Украйна и Молдова. Какъв е бил отговорът на гостенката, не стана ясно, но пък няма никакво съмнение, че от тук нататък подкрепата на подобна промяна в процедурата за старт на преговорите и прием на нови членове в ЕС ще бъде основна външнополитическа линия на управляващите в Скопие.
