В различно време, по дълги и трудни пътища – в редиците на 110-и логистичен полк
Честването на 25-годишнината на 110-и логистичен полк в началото на октомври е повод да си припомним една от главните задачи на формированието при неговото създаване. За кратко време трябваше да бъдат освободени граждански лица – специалисти, и на тяхно място да се назначат кадрови военнослужещи. Тогава си заминаха хора с голям професионален опит, но преди това те предаваха своя богат професионален опит. Този труден период беше преодолян. И вече четвърт век 110-и полк в Пловдив изпълнява всички логистични задачи, поставени от Командването на Сухопътните войски. А сегашният му командир полковник Иван Керманов определи формированието като
символ на професионализма
Фото авторът
Представяме трима логистици с различни звания и длъжности, с дълъг и по-малък стаж, които служат в полка.
Капитан Анани Младенов е завършил през 1999 г. Висшето военно училище във Велико Търново със специалност „Танкови войски – технически“. Разпределен е като лейтенант в 13-а бронетанкова бригада в Сливен. След това служи в 61-ва механизирана бригада като заместник-командир на рота, помощник-началник на отделение „Логистика“ и началник на отделение „Логистика“ в логистичния батальон на бригадата. От 2017 г. е в 110-и логистичен полк на длъжност командир на рота за ремонт на танкове и инженерна техника. Ротата е в състава на батальона за ремонт на техника с командир подполковник Румен Хайдушки.
Ние разполагаме с обучени офицери и сержанти, които са с дълъг стаж. Те извършват текущ ремонт на инженерна и бронетанкова техника от формирования на Сухопътните войски, включително и на машини „Хамър“. Но и предават знанията и уменията си на новопостъпили, които са минали 1-ви модул в учебните центрове, а при нас карат 2-ри модул за придобиване на специалност, заяви капитан Анани Младенов.
Как запазват за по-дълга служба най-опитните войници? Командването на полка направи всичко възможно и от 2–3 години някои войнишки длъжности станаха младши сержантски. Така 6–7 души останаха на служба, а бяха към края на войнишката си служба, отговори капитанът. И посочи, че, откакто е командир на ротата, само двама са напуснали, и то, за да се преместят в други селища. Голяма част от останалите са с 10–15 години стаж.
Главен сержант на батальона за транспорт и евакуация е старшина Костадин Ванцов. Службата му в армията е започнала през 1992 г. като танкист инструктор механик-водач. Бил е наборен войник в Танковия полк в Асеновград и в 9-та танкова бригада в Горна баня. Изкарал е и 6-месечна школа. Става младши сержант и след това е
наборен войник със звание сержант
което се е случвало много рядко. На кадрова служба е преминал през различни формирования. И от 2001 г. е в логистичния полк. Служи като шофьор, заместник-командир на взвод, механик на инженерна земекопна машина… Изкарва редица курсове и от 2013 г. е главен сержант на батальона за транспорт и евакуация.
Като батальон извършваме логистична поддръжка с подвоз на течни и твърди товари, превоз на личен състав, подвоз на тежка техника, имаме големи влекачи, даже и в момента са напът. Участваме с ремонтни групи на техника на българско-турската граница, в модули за гасене на пожари и ликвидиране на последствията от бедствия. Ежедневно изпълняваме транспортни задачи, изброява голяма част от задачите на батальона старшина Костадин Ванцов. Допълва, че като главен сержант е помощник на командира на батальона подполковник Стилиян Камалиев. И изпълнява методически и контролни функции по отношение на сержантския и войнишкия състав.
Старшина Костадин Ванцов е от Асеновград и пътува всеки ден до Пловдив и обратно. Роден е в с. Павелско и се смята за родопчанин. Затова и обича да е сред гората и планината. Всеки досег до тях го прави щастлив. Но и досега трепва, като види танкове. И не е забравил нищо от уменията си на механик-водач на Т-72.
Един от последните постъпили в полка е редник Симеон Кацаров. Назначен е през февруари тази година на длъжност техник по ремонта на стрелково оръжие. Завършил е Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив. И е започнал работа като експедитор в транспортна фирма. Казва, че тази негова длъжност е била свързана с големи отговорност, ангажираност и… стрес. Опитал е и други професии, бил е и охрана, ходил е в чужбина… И неусетно е прехвърлил 30-те години.
Сега съм военнослужещ в 110-и логистичен полк в ротата за ремонт на стрелково оръжие и артилерийска материална част с командир капитан Петър Петров. Заеманата длъжност съм избрал неслучайно. Професията ми дава
възможност за развитие
като изучавам и по-старото, и по-новото въоръжение, за да съм подготвен за всеки един ремонт, било то на пистолети, автомати или гаубици. Задължен съм те да бъдат изучени до най-малкия детайл. Помагал съм и при ремонта на артилерийска материална част. Там също е доста интересно, въоръжението е по-внушително, по-сложно. Разбрах, че без добра екипна работа и експертно познание от страна на по-старшите задачите са трудни за изпълнение, споделя редник Симеон Кацаров
Счита, че това, с което се сблъсква, му носи удовлетворение от добре свършената работа, нещо, което всеки би искал да изпита в своето ежедневие. И определя като голям късмет, че е попаднал в рота със сплотен екип и е приет много добре. Чувства се на мястото си и му е интересно да си върши работата с удоволствие. За първи път е участвал в честването на Празника на 110-и логистичен полк на 1 октомври, както и преди това – на Деня на армията – 6 май. В цивилния живот той е обучавал новопостъпили. Сега, в армията, вече е изкарал 1-ви модул в Плевен. И продължава да се учи. С усмивка споменава, че може да дойде време, когато той ще подготвя нови войници в полка.
Обича да спортува. Увлича се по футбола и волейбола, има медали в състезания по тенис на маса, често посещава залата за фитнес на батальона. Приятна му е и строевата подготовка и е горд, че е включван в знаменния взвод.
Редник Симеон Кацаров е роден в Асеновград, живял е в Лъки, където баща му е бил миньор. Учил е в Пловдив и сега работи в този град. И е категоричен, че в 110-и полк се чувства точно на мястото си.
