Лятото в Кипър продължава и през октомври, уверяваме се, когато в първия ден на месеца кацаме на летището в Пафос – южен град на Острова на Афродита.
Метеосайтовете се оказаха прави
в дългосрочните си прогнози, на които се доверихме – навън е 30 градуса жега.
С основния обществен транспорт – автобусният, преодоляваме 70-ината километра до втория по големина град в Кипър – Лимасол, където ще изкараме половината от почивката си. Останалата ще е обратно в Пафос, откъдето после направо ще се върнем със самолета за София. Такива са плановете – прости и изпълними.
Лимасол ни посреща дори с още малко по-топло време. За разлика от Пафос градът е по-закътан в средната южна част на острова. В продължение на 10–15 км от центъра на града в източна посока крайбрежието е всъщност една немного широка плажна ивица, накъсвана тук-там от малки скалисти носове, вдадени в морето. Успоредно на брега върви широк булевард, който е основната връзка на Лимасол с Ларнака и столицата Никозия.
Така след придвижването със самолет и автобуси и настаняването в хотела на 4-тия час от София сме на плажа на Лимасол. По цялото многокилометрово крайбрежие на около 300 м навътре в морето, успоредно на брега са изградени каменни буни. Те спират вълните и правят влизането във водата безопасно за малки и големи.
Морето е топло, спокойно и чисто. Отлично е за плуване.
Плажовете са пълни с хора
Повечето от хотелите работят. В заведенията също има много посетители. Край основния булевард се извисяват жилищни сгради и хотели – небостъргачи с футуристична архитектура. Успоредно на плажа се редуват няколко парка с тучна зеленина, водни огледала и интересни декоративни скулптури.
В следващите дни се отдаваме на активна почивка край морето. Два шезлонга и чадър са €7,50, за което ни издават и фискален бон от портативен ПОС терминал, фрапето е €3,50, по заведенията ястията са на цени като в центъра на София.
По залез-слънце не става много по-прохладно, но поне не е толкова горещо. Градът се изсипва по улиците. Многонационалният поток от хора, в който има много индийци, представители на Югоизточна Азия, руснаци и други народности, дефилира най-вече из парковете, в централната част и старото пристанище. Заведенията са пълни, променадата покрай морето – също.
През всичките дни, докато сме в Лимасол, вечерно време в един от големите паркове се вихри фестивал на виното. На украсени сергии местни производители предлагат продукцията си. Можеш да дегустираш и да си купиш всевъзможни видове вина, мезета, ястия, десерти. И всичко това гарнирано с изпълнения на оркестри, певци и танцьори на висока сцена в центъра на парка.
След няколко дни се връщаме в Пафос. Там ни очакват също безкрайни плажове, големи хотелски комплекси и заведения край тях, туристическа навалица и летни развлечения. В града има и старинни забележителности, руини от древни времена, които също си струва да посетиш. Но ние
отдаваме приоритет на съвремието
и още от първите дни отиваме на Кораловия плаж.
Чудесно място за почивка! Това е обширна курортна зона с огърлица от хотели, а самият плаж е широк и покрит със ситен златист пясък. Корабчета, яхти, джетове и сърфове циркулират из залива.
В последните два дни от почивката ни времето се разваля, макар че температурите остават високи. На моменти плисва дъжд, после грейва слънце и тази неустойчивост се запазва до заминаването ни. Използваме влошеното време за обиколки из града.
По автобусите нерядко чуваме българска реч. В съседство с хотела ни има дори български ресторант, който работи само вечер, но е пълен. Нашенци явно се чувстват комфортно в Кипър. В едно от заведенията ни обслужва млада сервитьорка, която, като разбира откъде сме, ни представя менюто на български. Приказва ѝ се с нас и има защо. Оказва се, че е женена за българин. Споделя, че в България най-много ѝ харесва Банско. Разделяме се като приятели.
Посещаваме пазара на Пафос – благоустроена модерна плетеница от улички с кафенета и магазини, предлагащи производство на местни занаятчии. Отлично място за разходки, а
наградата ни е изумително красив залез
сред облаците над морето.
Отбиваме се и в голям мол, където наред с магазините на световни марки, познати ни и от България, ни посрещат фигури на страшни герои от гръцката митология. Тук е и чудовището Цербер, и Минотавърът, и Циклопът, и много други – атракция за малки и големи посетители на мола.
На другия ден рано сутринта, преситени от впечатления и най-важното – наплажували се до почерняване, хващаме самолета и се прибираме в София, прелитайки над заснежените върхове на Родопите и Рила. Пристигаме в студа, но октомврийското слънце от Кипър остава да топли сърцата ни.
