През сняг и кал – българската храброст на Косово поле

Манол Николов

През есента на 1915 г. Българската армия поема една от най-тежките, но и най-славни задачи в хода на Първата световна война – настъплението през Македония към Косово. След победите при Криволак, Куманово и Скопие, войските на генерал Климент Бояджиев получават заповед да продължат на запад – към сърцето на сръбската отбрана.

Така започва Косовската операция (1 ноември – 4 декември 1915 г.), която завършва с разгрома на сръбската армия и отваря пътя на Централните сили към Адриатика.

Настъплението през Македония

В операцията участват части от 1-ва и 2-ра Българска армия – общо около 130 000 души под командването на генералите Климент Бояджиев и Георги Тодоров. Срещу тях стоят над 100 000 сръбски войници, решени да задържат линията на Косово поле и да дадат време за отстъплението на останалите си сили.

Българските части настъпват при изключително тежки условия – кал, студ, снежни виелици и разрушени пътища. Артилерията и обозите често затъват в планинските проходи, а пехотата преодолява километри пеша през сняг и лед.

Сраженията при Качаник и Феризович (днешен Урошевац) са сред най-ожесточените. Офицерски доклади от онова време описват как „пушките замръзват в ръцете, но настъплението не спира“. Българският войник се бори не само с противника, но и с природата – и побеждава и двете.

Пътят към Косово поле

На 14 ноември 1915 г. българските войски влизат в Прищина, а два дни по-късно – и в Печ. По пътя попадат на изоставени сръбски обозни коли и ранени войници, а в някои села местните жители излизат да посрещнат изнемощелите колони с хляб и вода.

На историческото Косово поле, където през 1389 г. се е разиграла една от най-знаковите битки на Балканите, сега се срещат нови армии. Българските полкове настъпват по същите равнини, покрити с кал и сняг.

Един от участниците по-късно ще напише в спомените си:

„Там, където някога са паднали войните на княз Лазар, сега стъпваше българският войник. Ние не търсехме мъст, а път към бъдещето на България.“

След тридневни боеве сръбските сили започват отстъпление към Албания. Българите овладяват Прищина и Призрен, където се съединяват с части на Австро-унгарската армия. Този момент бележи края на сръбската организирана отбрана и открива пътя на Централните сили към Адриатическо море.

Победа с висока цена

Косовската операция завършва с успех, но цената е висока. Хиляди български войници загиват или са ранени в снежните проходи и полета. В един от щабните доклади генерал Бояджиев отбелязва:

„Войниците изминаха непроходими пътища и се сражаваха в буря и сняг, но духът им не се прекърши. Българската армия доказа, че няма непреодолими планини.“

От сръбска страна загиват или попадат в плен десетки хиляди, а останалите части се изтеглят през албанските планини към Адриатика – т.нар. „Велика отстъпка“.

След края на операцията сръбската армия е окончателно разгромена. Косовската победа осигурява стратегическа връзка между България и съюзниците ѝ от Централните сили и контрол върху ключови комуникационни линии на Балканите.

Слава и изпитание

За България Косово е момент на военна слава, морал и саможертва. Въпреки студа, глада и калта, бойците запазват духа си. Войнишките писма и спомени, запазени в архивите, говорят за устойчива вяра и чувство за дълг.

Един редник от 9-и пехотен Пловдивски полк по-късно ще сподели:

„Бяхме премръзнали, но вървяхме напред, защото знаехме, че България върви с нас.“

Паметта за храбростта

Повече от век по-късно, Косовската операция от 1915 г. остава символ на българската воля и издръжливост. Тя напомня, че българският войник е вървял през сняг и кал, но никога не е изгубил вярата си в отечеството.