Борис Цолов участва с готовност в триседмичното обучение в СКС и очаква подобно активиране да стане ежегодно.
Честно казано, зарадвах се, като бях оповестен да се включа в практическата подготовка на доброволния резерв. Това казва 37-годишният софиянец Борис Цолов. С настоящото си звание редник първи клас той участва неотдавна в триседмична колективна подготовка на резервисти във формирование на Съвместното командване на силите (СКС). Наред с обучението и
опресняването на знанията и уменията си
воините от доброволния резерв се включиха и в едноседмичното компютърно подпомагано командно-щабно учение „Непреклонна решимост-25”, което получи висока оценка от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Имам договор към доброволния резерв вече 5-а година, един път съм го удължавал и смятам отново да го удължа, тъй като догодина изтича, споделя Цолов. Радостта му, когато разбрал, че му предстои участие в подготовката, била искрена: „През тези 5 години освен чисто административна дейност – да преподписваме договори и такива неща, реално нищо практическо не произтече от това мое участие в резерва. Затова се и зарадвах. Заради това съм се записал – нещо да се случва, нещо ново да се усвои, да се научи, да бъда част от военно формирование, в случая – на СКС. Така че участвах с ентусиазъм и желание”.
Резервистът работи като главен експерт в Министерството на транспорта и съобщенията в дирекцията, която се занимава с реакцията при кризи от различен характер, сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната по линия на НАТО и ЕС и други въпроси в сферата на националната сигурност. „Завършил съм бакалавърска степен в Университета за национално и световно стопанство – специалност „Икономика на отбраната и сигурността”. След това записах магистратура „Национална сигурност и отбрана” във Военна академия „Г. С. Раковски”. През цялото време гледам образованието ми да бъде
в сферата на националната сигурност
без конкретно да съм търсил Българската армия като развитие. Просто искам да се съчетаят нещата”, казва за себе си Цолов.
Интересът му към въпросите на отбраната и сигурността е постоянен, въпреки че не е от семейство на военнослужещи. „Наборна казарма не съм карал. Бях последният набор, минахме си процедурите, но не ни викнаха. Проявих интерес за доброволния резерв, докато следвах за магистратурата във Военната академия. Тогава разбрах за инициативата – който желае като студент да запише курс по начална военна подготовка. С колегите се организирахме, говорихме и във военното окръжие, и във Военната академия, създаде се организация. Които желаехме, се записахме. И ни изпратиха във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” на триседмичен курс, който беше изключително добре структуриран. Колегите се постараха много да усвоим нови знания и да извлечем максимално полезното от обучението. След преминаването на курса положихме военна клетва. После се записах и в курс по специална военна подготовка във факултета в Шумен на Националния военен университет „В. Левски”, където придобих ВОС „специалист по информационни системи”. Като завърших курса, подадох документи да кандидатствам в доброволния резерв и оттогава съм „радиотелеграфист” в СКС”, разказва Цолов.
Още в началото на 2025 г. резервистите били оповестени, че им предстои подобно участие в подготовката. Официално писмо било изпратено от съответните военни окръжия по служебен път и до техните работодатели. Така всеки можеше да си планира подготовката за това участие, казва Цолов. И продължава: „Нямахме предварителна яснота в какво точно ще се състои нашата служба. Беше ни намекнато, че ще се лагерува на палатка за определен период. Затова и багажа си бях подготвил така – за около 2 седмици на палатка. Всички бяхме в положение на неизвестност. Но когато колегите от формированието дойдоха и ни обясниха точно какво предстои, се успокоихме. Защото видяхме, че има създадена организация. Предоставени ни бяха униформата, оръжието, осигурени ни бяха условия за нощуване. Първата седмица беше подготвителна и спяхме във формированието. Със занятия си припомнихме строевата подготовка, боравенето с оръжие, поддръжката му, имахме и лекционна теория. Проведохме и стрелба на полигон „Сливница”. Така се подготвихме реално за предстоящите две седмици. Изясниха ни нашите роля и задачи –
даване на наряд и живот в лагера
като цяло.”
В уикенда след първата седмица резервистите били пуснати в отпуск по домовете си, за да си приготвят багажа за лагеруването. В началото на втората седмица ги транспортирали във вече изградения лагер. „Там участвахме в довършителните дейности предвид предстоящото учение, за да бъде всичко вече идеално. Палатките бяха вече разпънати, като имаше нужда и от тяхното окопаване. Извършихме всичко, което е необходимо”, казва Цолов.
Сякаш нарочно, за да бъде учебната обстановка по-трудна, валял дъжд. „Времето беше предимно лошо. Реалните условия бяха с дъжд, вятър. Имаше и леден дъжд. По едно време температурите бяха към нула градуса”, заявява резервистът. Палатките се отоплявали с печки, но отоплението се подобрило, когато били осигурени съвременни отоплители. „Те реално спасиха положението. Защото през първата седмица всички бяхме започнали да подсмърчаме и да кашляме”, припомня си с усмивка Цолов.
По думите му униформите им били чисто нови, осигурени по предварително взети размери, топли и удобни, макар и с предишната войскова разпетновка. Носенето на кубинките водеше до голям дискомфорт, тъй като мнозина не бяха свикнали с такъв тип обувки. Така че имахме изживявания в тази област”, откровен е резервистът. Раздавали им химически комплекти, от които
ползвали ботушите, за да газят в калта
Резервистите давали наряд и носели уставно караулната служба.
По време на обучението бурята събаряла огради и елементи от лагерните конструкции. Командирът на формированието ни организира и започнахме възстановителни дейности да вдигнем лагера отново, заявява Цолов.
Според него тази колективна подготовка е научила резервистите да действат като воини в екип от първоначално непознати хора. Резервистът е категоричен: „Искам да изразя радостта си, че се събрахме читави хора – сериозни момчета и момичета, които си подхождаха и се отнасяха сериозно към задачите. Помагахме си. При нарядите не е имало някой, когато трябва да ме смени, да закъснее, защото спал или нещо такова. Бяхме всички спокойни, че на човека насреща може да се разчита. А реално се виждахме за първи път. За мен полезното от това мое участие беше, че излязох от зоната си на комфорт, тъй като работя в държавната администрация – офис работа, на бюро, с минимално движение. Реално в тези три седмици се откъснах от ежедневието, сблъсках се с различни преживявания, включително и битови, което по един или друг начин смятам, че ми е полезно за бъдещето. Затова казвам, че понякога човек трябва да се откъсне от зоната си на комфорт и по-добре той да си създаде изживяването, отколкото ежедневието да му налага, а той да не е подготвен”.
Препоръчвам на хората да се обучат за резервисти и да постъпят в доброволния резерв, споделя Цолов. Смята, че резервът може да има и
по-активна роля по третата мисия
на въоръжените сили – за подпомагане на населението при природни бедствия и технологични аварии. Накрая резервистът обобщава: „Очаквам с нетърпение догодина пак да ни оповестят за активна служба. Надявам се да стане регулярно и да си знаем: веднъж годишно – независимо кога през годината, да бъдем активирани, за да можем да си планираме участието си и подготовката ни да се надгражда”.
