Много се подценява хроничният риск, казва неврологът д-р Габриел Димитров.
Неврологът д-р Габриел Димитров започва да специализира в клиниката на ВМА веднага след дипломирането си преди 6 години. А в неврологията го привлича първо, че с колегите си диагностицират с ръцете си. И че и в нея все повече излизат възможности за лечение на заболявания, невъзможни доскоро. Даже инсултът може да бъде излекуван веднага с тромболиза, т.е. с бързо разреждане на кръвта, което освобождава кръвоснабдяването и мозъкът започва да функционира отново. Затова е животоспасяваща лекарската помощ още до 4–5 ч след получаването му. За това възстановяване на нервната тъкан има английска фраза, която буквално звучи като: „Времето е мозък”. Т.е. – колкото по-бързо започне лечението, толкова по-съхранена е нервната тъкан. А вече има и нова фраза – за важността и на образната диагностика в борбата с инсулта.
В многопрофилна болница като ВМА с възможностите си за изследвания и за терапия и която има и Спешно отделение
един млад лекар може да се обучи на европейско ниво

казва д-р Димитров: А възможностите, с които не разполагаме тук като технологии, ги няма още и в западните клиники. Опитът, практиката те учат, че трябва да се чете по повод на диагнозата на всеки нов пациент, обяснява 31-годишният медик и го споделя с най-младите си колеги: Банална истина е, че винаги има какво ново да научиш. Самият той се възхищава на военните лекари, завършили първите три випуска, защото смята, че те са сред най-дисциплинираните негови колеги. Определено, плюсът идва заради едновременното придобиване на двете професии – медицинската и военната. В клиниката пациентът идва с основното си оплакване, но и с всички свои придружаващи заболявания. Затова подходът към лечението му е холистичен, с търсене на първопричината на заболяването, не само на симптомите. Често другите заболявания се свързват с неврологичните, обяснява д-р Димитров. И често се налага да се лекуват заедно с неврологичното и ендокринологични, хематологични и особено кардиологични заболявания, пък и цял спектър други, за което ВМА предлага отлични условия.
Д-р Габриел Димитров разказва за най-честите оплаквания и заболявания, с които пациентите им попадат в клиниката. Често от Спешното при тях идват хора с главоболие, болки в гръбнака, в кръста. Не са толкова спешни състояния, но главоболието и болките в гърба попадат в неврологичната симптоматика при инсулти. А българите са и с много високорискови придружаващи заболявания като диабет, затлъстяване, вредни навици за консумация на алкохол и цигари. Затова е често срещан и инсултът у нас, но той се проявява с различни оплаквания. И пациентите, и близките им трябва да знаят, че това са получаване на слабост в крайниците от лявата или дясната страна, говорните нарушения. Често се среща и световъртежът, но въпросът е дали той възниква заради увреден вестибуларен апарат, или е от централен тип – инсулт или диабетна полиневропатия. Медикът обяснява, че терминът микроинсулт е повече разговорен, но когато става дума за него, най-често говорим за болест на малките съдове, което е свързано с рисковите за пациенти фактори.
При недостатъчно здрави кръвоносни съдове мозъкът може „да се запуши”
казано на разговорен език. Д-р Димитров цитира проучвания, според които 80% от информацията в интернет е вярна, но постепенно 20-те процента невярна информация в системата се увеличава като снежна топка, защото се цитират все повече тези проценти, произведени с изкуствен интелект, и така той се самовъзпроизвежда. И днес в това е рискът от голямата дезинформация като подценявана заплаха за здравето ни. Д-р Димитров смята това за особено опасно от COVID пандемията насам, защото науката медицина се политизира. А тя няма два полюса, а доказани истини или доказани лъжливи тези. И затова трябва да се следва медицината на доказателствата, обобщава лекарят. И да се чете не само анатомията, но и ръководствата – т.нар. гайдлайни, с най-доказаните съвременни диагностични и терапевтични методи. Тежестта на научните доказателства е по-голяма от всеки друг авторитет, който и да било той, е категоричен неврологът.
Друго важно нещо от практиката си споделя д-р Димитров с бъдещите военни лекари по време на стажуването им във ВМА: Важно е как се четат научните данни. Той самият е завършил такава програма онлайн в курс: „Обобщени статистики в общественото здраве” в университета „Джонс Хопкинс”. Това му помага, за да разчита статистическите стойности, които очертават
медицината, базирана на доказателства
представена в научната литература и в ръководствата, особено важно в ерата на дезинформацията. Това помага да се отдели вярното от невярното и да се вземат правилните решения в лекарската практика. А и подведени от обилната „информация”, пациентите на своя глава могат да вземат фатални за себе си решения. И така те могат да заблудят и лекаря си, като предварително сами си поставят диагнозата. Слава Богу, невролозите разпитват пациентите си на принципа „от главата до краката”. Това намалява вероятността пациентът да се излъже в преценката си, макар и неволно. Но дори и само от една анамнеза специалистът в неврологията знае как да постави диагнозата, възможно е дори онлайн. Така с наши специалисти могат да се свързват и пациенти извън България, където се чака за прием при специалист много дълго. Д-р Димитров смята, че особено при таргетирана анамнеза няма как да се изпусне състоянието на пациента. Дори и не типично неврологично, защото често главоболието, замайването и неспецифичните симптоми като задух, сърцебиене и тревожност имат и друга генеза, не само неврологична. Това, което младият лекар най-много харесва в неврологията, е, че „с голи ръце”, без да се стига до допълнителни изследвания, може да се постави диагноза дори до точното ниво на увредата. В такива случаи изследванията поддържат диагнозата и я правят дефинитивна.
За съжаление, у нас, казва д-р Димитров, се живее по-вредно и нямаме толкова добра превенция на здравословното състояние в сравнение с някои европейски страни. И после хората очакват да бъдат лекувани с магическа пръчка. Затова съветът ми към пациентите ни, макар и банален, е да живеят по-здравословно по отношение на неврологичните проблеми: добър сън, добро хранене, физическа активност, задължителна почивка, особено при натоварваща работа. Защото често повишеният стрес, физически и психически, е причина за неврологични проблеми, а много се подценява именно хроничният риск, навсякъде по света. Когато човек изпуши една цигара, няма проблем, но тази цигара се превръща в
20 хиляди кутии с цигари за един живот. И това вече е проблем
И всъщност една от най-големите причини за посещение на лекар и влизане в болница са инсултите и сърдечно-съдовите инциденти, водещи до смърт у нас. Макар че медицината е отишла много напред, като само преди 30 години хората с инсулт са изживявали това състояние с тежка инвалидизация и трудно и продължително лечение. Днес, макар и без 100% гаранция, до часове след получаването му пациентът може да се излекува веднага и след тромболизата да се изправи на следващия ден. Но по-нататък следва вторичната профилактика: Да се следват лекарските препоръки, за да не възникне следващ инцидент. Като се оцени вторият шанс, да се промени начинът на живот. При контролните прегледи медиците са виждали много случаи на променен начин на живот вследствие на голяма воля. Парадоксът е, когато някои хора постигат по-добро състояние отпреди инсулта.
Днес д-р Димитров казва, че и неврологията, но и самата лекарска професия му дава смирението, че знанието е необятно и това го приземява в отношенията с пациентите, за да им помага, доколкото е възможно. И допълва: Независимо дали идват при него по Здравна каса, или със заплащане, защото системата на здравеопазване трябва да е солидарна. На това го учи медицината, а в неврологията всеки един пациент – като индивидуална вселена, му дава ново знание. А шансът да работи във ВМА и на „ръка разстояние” да има колеги от други клиники, които да помогнат при нужда, и това му дава спокойствие да практикува и сам през нощните дежурства. Защото винаги имаш гръб в голяма болница като ВМА, практиката тук е като втора школа за всеки млад лекар. А неговият личен опит показва, че с времето, с натрупването на знания и опит повече откриваш и заобичваш специалността си.