Даскал Петко Пейчев купува фотоапарат „Кодак“ от немски офицер и документира войнишкото ежедневие.
Участието на Българската армия в Първата световна война е низ от блестящи победи над силни противници, но не по-малко интересно е ежедневието на бойците в паузите между сраженията. Именно него е запечатал в снимки един уникален всестранно надарен човек – даскалът Петко Пейчев, който воюва и в трите войни за национално обединение в периода 1912–1918 г.
Петко Пейчев попада в санитарните части случайно. След като е ранен, той е изпратен в лазарета за лечение и там започва да помага в грижата за други ранени бойци. Отначало правил само превръзки, а по-късно участвал при ампутациите на осакатените войници. За кратко време той става търсен и необходим в работата на здравната служба. Поради изключителното му старание командването го прехвърля в специалната санитарната дружина на 12-и Балкански пехотен полк, където е произведен в чин санитарен младши подофицер. На следващата година става полкови аптекар и е повишен в чин санитарен старши подофицер. „Станах завинаги полезен на болни и ранени. Повериха ми аптекарската служба, но изпълнявах и всичката фелдшерска работа. Имах възможност да помагам истински на страдащите ранени наши и неприятелски сръбски и френски войници”, разказва санитарният подофицер.
През 1917 г. частите на 12-и Балкански пехотен полк са разположени в Беломорска Македония, първо край устието на р. Места, а след това близо до гр. Серес. Редом с българите воюват и нашите германски съюзници. Сред тях е полковник Хинденбург, който продава своя модерен за времето си фотоапарат „Кодак“ на Петко Пейчев. Младият българин (тогава е 24-годишен) получава кратки пояснения как да работи със снимачната техника и започва да прави прекрасни снимки, макар че никога преди това не е докосвал фотоапарат. „Кодак“-ът работил на принципа на камера-обскура (лат. „тъмна стая“) за получаване на образи. Той представлявал голяма дървена кутия с обектив и 12 стъклени плаки, върху които се получавали негативи, а от тях се изработвали снимки. Хората трябвало да седят, без да мърдат пред фотоапарата, докато се експонира кадърът. По това време все още целулоидните филми не били създадени. Негативите били направени от тънки стъкла, покрити с фотоемулсия, които след заснемането се изваждали от фотоапарата, поставяли се в проявител и след това във фиксаж. Стъклата с проявените негативни образи се изсушавали и после се закрепвали неподвижно в рамка върху копирна фотохартия. След 7–8 часа на фотохартията се появявала окончателната снимка.
Даскал Петко Пейчев е имал много познания в областта на химията, физиката, историята и литература, а с практическите си умения в строителство, дърводелство, пчеларство, производството на оцет и вино, фотография и много други той положил основите на културния и стопанския живот в родното си село Урум Еникьой, днес град Българово, Бургаска област. Удостоен със званието народен учител като дългогодишен директор на училището в града и основател на първото читалище в началото на миналия век.
Част от снимките, направени от Петко Пейчев на фронта, са съхранени в архива на неговия син проф. Пейчо Пейчев, а в изложба ги е подредил внукът на самоукия фотограф – проф. Людмил Пейчев, който показа уникалните фотографии през този месец в изложба в Централния военен клуб. Сюжетите, запечатани на фотохартията, са разнообразни – оказване на медицинска помощ на фронта, импровизирана зъболекарска машина, театрална постановка, организирана от Петко Пейчев, и дори излюпването на пиленца от яйцата на кокошка, отглеждана от войниците на фронта. Вижда се, че самоукият автор на снимките има вродено чувства за естетика и перспектива, той сам аранжира сюжетите и ги превръща в низ от увлекателни разкази за ежедневието на фронта.
Фото Архив на Людмил Пейчев
