Камен НЕВЕНКИН
Нефтените рафинерии са предпочитаната мишена на безпилотниците.
През пролетта на 2023 г. ми се наложи да пиша обширен материал за хода на войната в Украйна. Беше малко преди сакралната за всеки руснак дата 9 май и буквално, дни след като първите украински дронове бяха „поздравили“ братушките агресори по случай предстоящия празник, атакувайки тяхната „светая светих“ – Кремъл, и даже сваляйки знамето, веещо се над Двореца на Сената. Въпреки че повечето анализатори твърдяха, че атаката има чисто символична цел (съгласен съм с тях), аз се опитах да погледна по-напред в бъдещето и смело заявих, че това е само началото. Моите аргументи бяха, че Русия е огромна като площ, с безкрайни граници и недостатъчна като количество ПВО, която не е в състояние да запуши всички дупки. И се оказах прав – вече не минава ден или нощ без някой голям руски промишлен обект да не бъде изваден от строя. И отдавна вече няма нищо символично в тези атаки – целта на украинците е максимално да намалят производителността на руската икономика, а с това и ефективността на военната машина на Путин.
Наясно съм, че темата с украинските удари по руската икономика е толкова всеобхватна, че трудно може да бъде изчерпана в един материал. Затова ще се съсредоточа само върху най-главното.
В момента наблюдаваме
две планомерни украински кампании
които се развиват паралелно – едната е срещу петролната индустрия, а другата е срещу военните заводи. Първата е медийно по-популярна и преследва едновременно няколко цели: намаляване на приходите в руския бюджет от експорт на преработени нефтопродукти (вероятно в предишни години те са формирали около 5% от приходната му част); създаване на проблеми за икономиката като цяло (никой отрасъл не може да функционира без горива); причиняване на изключителен психически дискомфорт на руското население, което е принудено да се реди на километрични опашки за гориво. Ударите водят и до повишаване на пазарната цена на нефтопродуктите (защото са дефицитни) и най-важното – лишават армията от част от необходимото ѝ гориво.
Защо руските рафинерии се оказаха толкова удобна цел за украинците? Преди всичко, защото се намират в обхвата на дроновете им. Публично достъпна информация показва, че Русия разполага с 38–40 големи рафинерии (всяка от тях с капацитет за преработка на над 1 млн. т нефт годишно) и от тях 28–30 се намират в радиус 1000–1500 км от границата с Украйна, т.е. те са достижима цел за модерните украински дронове. Това включва практически цяла Европейска Русия и Волжко-уралския регион (с градовете Волгоград и Уфа), където са съсредоточени 75–80% от рафиниращите мощности на РФ. Само около десетина рафинерии засега са недостъпни за дроновете в Киев, защото са разположени в Сибир или Далечния изток.
За удари по рафинериите се използват различни модели дронове, като
най-популярният в момента е „Лютий“
за който се предполага, че носи около 50 кг взрив. Също така в действие влизат и по-малки дронове (с до 10 кг взрив), както и дронове примамки, които да отклоняват вниманието на руската ПВО.
Няма точна схема, по-която да се развиват атаките, защото всичко зависи от конкретна цел, освен това руснаците трябва да бъдат държани в постоянно напрежение. Все пак атаките имат и някои общи черти. Например във всяка от тях участват поне няколко десетки дрона, защото така хем се претоварва руската ПВО, хем, колкото и летателни апарати да бъдат свалени, все ще остане някой, който да достигне целта. Освен това атаките се провеждат предимно нощем, а напоследък самите дронове вече се боядисват в черно, за да бъдат трудно различими от земята. В някои случаи отделни дронове летят по-високо, а основната група се движи ниско над земята, за да е трудно уловима за радарите, и така обърква противника.
Тъй като разположението на рафинерията е добре известно предварително, то безпилотниците по правило са насочвани към най-важните ѝ агрегати – дестилационните кули и реакторите за катализаторен крекинг. Особено важни са първите – там е сърцето на преработката и точно там суровият нефт се разделя на леки и тежки фракции, от които впоследствие се правят бензин, мазут, асфалт и пр. Практиката показва, че ефективен удар срещу дестилационната кула може да извади цялата рафинерия от строя даже за месеци.
Другият голям проблем на руснаците
е, че в огромната си част рафинериите са оборудвани от западни компании, чиято продукция в момента се намира под възбрана за износ в РФ. Това пък от своя страна прави връщането в строя на поразена рафинерия изключително трудна и бавна задача. Не че е невъзможно да се отремонтира някой повреден агрегат, но за целта или трябва да се открие начин да се заобиколят санкциите, или е нужно да бъде намерен по-евтин заместител от „приятелски“ доставчици в Индия, Китай, Турция и пр. Най-често се доставят вече употребявани части и агрегати, които работят само частично. Реално проблемът с високотехнологичното западно оборудване в руските рафинерии го имаше и преди да започне украинската кампания срещу тях, а сега вече ситуацията става още по-трудна.
Любопитно е да се отбележи, че настоящата кампания срещу руското производство на течни горива въобще не е първата такава, откакто избухна войната. За първи път рафинериите бяха атакувани масирано в началото на 2024 г., а след това нова вълна от удари последва през зимата на отиващата си година. Говори се, че и двата пъти атаките са били прекратени под американски натиск. За това намеква и официално руско съобщение от 3 март т.г. В него се казва, че е постигнато споразумение с Украйна за мораториум върху удари по енергийни съоръжения (включително рафинерии), считано от 18 март. Новата украинска офанзива, която започна в началото на август, обаче надминава многократно всичко, което бе постигнато за кратко през предишните две. По всичко личи, че Тръмп за момента няма намерение да я спира, а даже вече дава и своя „скромен“ принос, въвеждайки тежки санкции срещу руската търговия с петрол. Засега не е ясно каква част от нефтопреработващата промишленост на Путин е извън строя, но се предполага, че капацитетът на рафинериите като цяло е намалял от 21% до 38%. За успеха на украинците говорят както талоните за гориво и рестрикциите за продажба в Русия, така и забраната за износ на бензин и дори вносът му от страни като Китай и Южна Корея.
Успехът на украинската операция срещу руските рафинерии със сигурност нямаше да бъде толкова голям, ако зад него не стоеше
една почти митична личност – Роберт Бровди
по-известен като Мадяр. Етнически унгарец и офицер от украинската армия, от началото на войната той многократно се доказа като пионер и иноватор в използването на дронове на бойното поле. Успехите му бяха впечатляващи и те, съчетани с репутацията му на смел експериментатор, подтикнаха украинското командване да го назначи за командващ на новосъздадените нов вид войски – Сили на безпилотните системи. Засега Мадяр оправдава оказаното му доверие. Почеркът му си личи в редица дръзки операции, а и самият той си е поставил някои амбициозни задачи, като например да издигне дронова „стена“ пред настъпващите руснаци, която те да не могат да преодолеят. Плодовете от труда и организационните усилия на Мадяр тепърва трябва да дадат резултат заради централизираните подготовка и управление на всички оператори на безпилотници, както и голямото значение, което украинската държава отдава на този нов вид оръжие.
На Мадяр се дължи и успехът на украинската кампания срещу руския военнопромишлен комплекс. За разлика от рафинериите в него производството е организирано така, че едно предприятие обикновено произвежда само едно нещо. Например неотдавна дронове извадиха от строя химически завод в Брянск, чиято продукция се използва за производството на ракетни горива и експлозиви. Също така бе атакуван завод за барут в Тула, както и такъв за производство на специфични военни електронни компоненти. Така, изваждайки от строя дори и едно предприятие, се нарушава функционирането на цялата верига, произвеждаща крайния продукт.
Към момента Русия няма причина да се хвали с някакви особени успехи в борбата с украинските дронове. Не че не е опитвала. Например – като поставя голям брой защитни мрежи около рафинериите. Или пък – като засилва броя на противопожарните екипи край застрашение обекти, както и количеството на ПВО. Последното включва не само мобилни екипи с оръжия (например автомобили с картечници), но и вече добре известните средства за радиоелектронна борба. Но винаги някой и друг дрон успява да се промъкне. Ако приемем, че сегашната ситуация няма да се подобри, то руската икономика тепърва ще я очакват наистина трудни времена.
