Путин няма да спре войната, но парите за нея ще намалеят леко.
Решението на американския президент Доналд Тръмп да санкционира двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“, предизвика лек трус и тревога на глобалните нефтени пазари. Първоначално цените се повишиха с 9–10%, но последва корекция надолу. Към средата на тази седмица петролът сорт „Брент“ се търгуваше около $64 за барел, което е по-ниско от нивото от преди месец. Очевидно пазарът оценява риска от пълното блокиране на руския нефтен износ като незначителен. Кои са причините за това?
Удряйки „Роснефт“ и „Лукойл“, президентът Тръмп едва ли цели прекрояване на световната петролна търговия. По-скоро той иска да даде знак на Владимир Путин, че американците са настроени решително и очакват Москва да се съгласи на примирие в Украйна. Това са първите санкции срещу Русия, които Тръмп налага през своя втори мандат. Те идват след няколко месеца на колебания, в които американският президент се опасяваше, че по-твърди действия срещу Путин биха затворили вратата за преговори. Но след фиаското на срещата в Аляска през август и особено след препотвърждаването на максималистичните искания на Кремъл Тръмп най-сетне се убеди, че в сегашната ситуация руснаците не са готови за примирие и преговори.
Морковът бе прибран, а тоягата – размахана
Взети заедно – „Лукойл“ и „Роснефт“, дават половината от производството на нефт в Русия. Като се има предвид, че през януари президентът Байдън наложи санкции и на „Сургутнефтегаз“ и „Газпром нефт“, то сега под американска възбрана е около четири пети от руския нефтен износ. Практиката обаче показва, че мерките на Вашингтон не спират петролните потоци от Русия към Китай, Индия и Турция. През миналата седмица индийски и китайски държавни компании обявиха, че временно спират покупките на руски нефт, но по-вероятно е след време да ги възобновят. За целта обаче ще бъде „сменена“ националността на руската суровина – тя може да бъде обявена за малайзийска, индонезийска или някаква друга. Това обаче ще е само на книга, реално танкерите ще тръгват от пристанищата на Русия в Балтийско и Черно море. Смяната на флага обаче няма да е безплатна за руските износители – техните разходи за посредници ще се увеличат, а това намалява маржа на печалбата. Така че нека да е ясно: Санкциите не спират руската петролна търговия, но я правят по-малко рентабилна.
Често задаван въпрос е: Какъв е
механизмът на санкциите
на Вашингтон – на теория те важат само за американски физически и юридически лица, които имат някакви отношения със споменатите руски компании. Да, това е така, САЩ не могат да накажат пряко европейска банка, обслужваща „Лукойл“ или „Роснефт“. Но почти всички разплащания в долари в някое звено от финансовата верига минават през американска кореспондентска банка. Именно тук Вашингтон може да ги блокира. А на международните пазари нефтът се търгува в долари (с много малки изключения). Това означава, че „Лукойл“ и „Роснефт“ и техните дъщерни дружества ще имат проблем да превеждат и да получават пари по сметките си.
Много важно е доколко стриктно американските власти ще прилагат новите санкции. С това се занимава OFAC (Офис за контрол над чуждестранните активи) – звено от финансовото министерство във Вашингтон. В този контролен и разследващ орган работят около 200 човека, те може и да са били достатъчни, когато американски санкции имаше само срещу Иран, Северна Корея и Венецуела, но Русия е страна с голяма икономика и сложни търговски връзки, проследяването на нейните финансови потоци изисква солиден човешки и организационен ресурс. От друга страна, ако OFAC прецени, че някоя компания нарушава санкциите, следват незабавни действия срещу нарушителя по административен път, съдебен процес не е необходим. Така че Тръмп е в изгодна позиция не само да размахва санкционната тояга, но и да удря с нея.
Една от причините американците да бавят санкциите срещу най-големите руски нефтени компании бяха опасенията, че изваждането на руския петрол от пазара може да предизвика сериозен недостиг на глобалния пазар. Сега обаче в световен мащаб производството на нефт надвишава потреблението с около 1,5–2%. Т.е. – има излишъци, които се складират в хранилищата, най-вече в Китай. Руският износ е малко под 4 млн. барела дневно, което не е малко, но трябва да се има предвид, че Саудитска Арабия и някои други арабски монархии от Персийския залив имат свободен капацитет за производство на около 2,5 млн. барела на ден. А и както вече стана дума – абсолютно нереално е руският петрол да бъде изваден напълно от пазара. Така че криза няма да има – повечето експерти смятат, че след година нефтът ще бъде по-евтин, отколкото е сега.
Реално е да очакваме „Роснефт“ и „Лукойл“ да запазят позициите си в производството и износа на петрол от Русия, но да бъдат принудени
да се разделят със своите задгранични активи
А те не са никак малки. „Роснефт“ притежава мажоритарен дял в една от най-големите нефтени рафинерии в Германия, която снабдява с горива столицата Берлин. Германската държава обаче пое управлението над този руски актив още през септември 2022 г. Сега властите в Берлин поискаха от Вашингтон отлагане на санкциите срещу германския клон на „Роснефт“ и вероятно ще го получат.
Една трета от производството, преработката на нефт и продажбите на горива на дребно на „Лукойл“ се падат на задграничните дружества на тази компания. Вероятно тя ще трябва да се раздели със своите около 2500 бензиностанции в чужбина (вкл. в България). „Лукойл“ има дялове и в добива от казахстанското нефтено находище „Тенгиз“, както и в най-големия нефтопровод в света – „Тенгиз–Новоросийск“, който довежда казахстанския петрол до руското черноморско пристанище. Вече е ясно, че за тези активи ще има временно отлагане на американските санкции, може би защото и в проекта „Тенгиз“, и в споменатия тръбопровод „Лукойл“ си партнира с американските компании „Шеврон“ и „ЕксонМобайл“.
В крайна сметка чрез санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ Доналд Тръмп показва, че търпението му спрямо Владимир Путин се е изчерпало. Руският президент обаче няма да спре кръвопролитието. Той има фиксация на тема „Украйна“ и смята, че победата в тази безсмислена война ще му донесе символен капитал, който ще укрепи неговата власт и ще му запази видно място в руската история.
Кой ще купи рафинерията в Бургас?
Американските санкции срещу „Лукойл“ поставят въпросителни за работата на единствената българска петролна рафинерия в Бургас, която е собственост на споменатата руска компания. Нейната продажба се обсъжда от доста време, но през тази седмица „Лукойл“ вече излезе с официално съобщение, че ще се раздели с всичките си активи извън територията на Русия. За основен фаворит за покупката на рафинерията дълго време бе сочен консорциумът между азербайджанската държавна петролна компания „Сокар“ и турския холдинг „Дженгиз“.
Вчера обаче стана известно, че предложение за пакетна покупка на всички активи на „Лукойл“ извън Русия е направила компанията „Гънвор груп“, която е един от най-големите търговци на енергийни суровини в света. „Лукойл“ е приела офертата и се е задължила да не преговаря с други потенциални купувачи. „Сключването на обвързващото споразумение за сделката е свързано с предварителни условия, включително получаване на разрешение от OFAC от страна на купувача, както и всички други приложими лицензии, разрешения и други оторизации в други приложими юрисдикции“, се казва в съобщение на „Лукойл“. „Гънвор“ е учредена през 2000 г. от руснака Генадий Тимченко и шведския гражданин Торбьорн Тьорнквист. През 2014 г. след анексията на Крим САЩ санкционират Тимченко, заради предполагаеми негови близки връзки с президента Владимир Путин. Броени дни преди това руският бизнесмен продава своя дял в „Гънвор“ на съдружника си Тьорнквист, който сега е собственик на 85% от компанията.
Който и да е купувачът на „Лукойл–Нефтохим“ обаче, ясно е, че сделката не може да бъде завършена преди 21 ноември т.г., когато американските санкции влизат в сила. Това означава, че България трябва да преговаря с Вашингтон за известно отлагане на рестрикциите срещу бургаската рафинерия, за да може тя да функционира нормално до момента на смяната на собствеността. Възможно е също така българската държава да поеме пряко контрола (но не и собствеността) над бургаската рафинерия, като назначи т.нар. особен управител. Но при всички случаи вече е ясно, че продажбата на „Лукойл–Нефтохим“ трябва да мине през тройно сито – „Лукойл“ избира купувача, българската Държавна агенция „Национална сигурност“ го одобрява, а американската агенция OFAC дава разрешение за извършване на плащането по сделката чрез временно изключение от санкциите.
