На 7 ноември 1885 г. (19 ноември по нов стил) в района на село Гургулят, Софийска област, се разгаря едно от решаващите сражения по време на Сръбско-българската война. Това е част от по-широкия контекст на Сливнишкото сражение, което има ключово значение за противодействието на сръбската инвазия след Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Подготовка и разположение на войските
За битката се готвят 3 български пехотни дружини, придружени от артилерия и 2 кавалерийски ескадрона. Командир е капитан Христо Попов.
Сърбите са разположили Моравската дивизия, която е с по-голям числен ресурс. Целта е дивизията бързо да пробие нашата отбрана и да се придвижи към вътрешността на страната.
Ход на боя
Сутринта на 7 ноември 1885 г., хълмовете около село Гургулят се обгърнати в мъгла, а студеният вятър носи тревога и очакване. Сръбските войски настъпват, по-многочислени и уверени в победата. Те са сигурни, че българската отбрана ще се сломи пред тяхната мощ.
Българите заемат укрити позиции в местността, използвайки релефа – хълмове, гори и долини – с намерение да забавят настъплението на противника.
Противникът започва атаката в открит терен срещу нашите позиции. Посреща го българска артилерия и пехота, които нанасят първоначални загуби на врага.
Атаката „На нож!“ – геройството при Гургулят
Сърбите настъпват, но там, на върха, са българските дружини, уморени, но непоколебими, готови да защитят родната земя. Капитан Христо Попов, с очи, пълни с решимост, дава знак за щурм :
„За България и честта на нашите деди!“ – прозвучава заповедта и дружините се хвърлят напред. Срещу тях са чуждоземците – многобройни, въоръжени и изпълнени с решимост.
Но българите нямат страх. В този миг те започват атаката „На нож!“ – един от най-впечатляващите примери за решителност и храброст в нашата военна история. В критичен момент от сражението, когато традиционните оръжия и артилерия не успяват да пробият защитата на противника, бойците се хвърлят в яростна ръкопашна схватка.
От тактическа гледна точка това е изключително рисковано – изисква се прецизна координация, дисциплина и безпримерна храброст. Използват се елементи на изненада, усилията са съсредоточени в тесни сектори, като целта е да се разбие врага чрез внезапни, безумно смели атаки. В този момент всяко движение е решаващо, всяка секунда може да определи кой ще живее и кой ще падне убит.
С трепет и смелост българите се впускат в ръкопашен бой. Карабини и пушки се преплитат, но истинската сила е в ръцете и сърцата им. Един след друг войните се хвърлят в схватка с невиждана смелост. Сърбите са разколебани – храбростта на българите ги плаши, тя е като стена, която не може да бъде преодоляна.
Един ранен наш войник, с две пушки на гърба си – своята и пленена от противника, продължава напред:
„Никой няма да вземе оръжието, което завоювах за България!“ – казва той тихо, но с глас, който вдъхновява останалите.
Ето как пресъздава този епизод военен лекар, очевидец на събитията :
„Никога няма да забравя един ранен войник, който бе пленил сръбска пушка. Ние искахме да го качим на кола, но той отказваше, искаше да ходи пеша. Натоварен с две пушки, неговата и сръбската… се бореше да не му вземат оръжието, което бе завладял с такава храброст.“
Боят при Гургулят е пример за бързо развръщане за срещен бой и умело управление на войските. Той демонстрира високото ниво на подготовка и морал на българската армия, която, въпреки че е с по-малък опит и ресурси, успява да победи по-силния противник. Триумфът в това сражение е важна стъпка към успеха на нашата армия в Сръбско-българската война.
Признание
Днес над местността Гургулят се издига величествен пантеон. Оттук се открива просторът, който някога е бил свидетел на саможертвата на българските бойци.
В центъра на мемориала е статуята на „Майка България“ – горда, силна и непреклонна – символ на родината, която пази героизма на своите синове. А стените на мемориала разказват за куража и решимостта на тези, които остават вечни в паметта на народа.
Тук се усеща духа на храбростта – величието на миналото, превърнало се във вдъхновение за настоящето. Пантеонът „Майка България“ не е просто монумент – той е символ на непреклонната воля за свобода и на вечната признателност към героите, дали живота си за България.
Боят при Гургулят е не само военен успех, но и доказателство за несломимия дух и патриотизъм на Българската армия.
Вечен пример за поколенията остават героизмът и саможертвата в онези паметни дни.
На тях дължим свободата си.
