Военният и житейският опит изискват манталитет на точност, прецизност – потребност да се самоусъвършенстваш
Тихомир Тодоров e завоювал три пъти званието редник – веднъж като наборен и два пъти като кадрови. Наборен станал през януари 2005 г. С уволнението след една година работил продавач консултант, а през 2007 г. отново е военнослужещ, но вече като кадрови войник. В стария батальон на Враца бил автоматчик, а от 2010 до 2011-та заминал на мисия в Афганистан като снайперист. Само година след като се върнал, дошла заповедта за закриване на батальона. Предложили му работа далеч от родното място – в Карлово и Стара Загора, затова напуснал. До 2015-та работел каквото намери, а после заминал за Англия. Станал сезонен работник на полето – занимавал се със зеленчукопроизводство. Било напрегнато време, но му донесло нови познания. „Заминах без да знам и една дума, а след 8 години мога да разговарям с англичани. Впечатляват ме с култура, манталитет, начин на държание – бихме могли да се поучим от тях. Държат на своето, не се конфронтират помежду си, не събарят паметници, изградени от предшестващите поколения, пазят и поддържат – нищо, че времето е било различно с много несправедливости. Опазват ценностите си, културното си наследство, традициите си. При нас конфронтацията води до упадък и разруха в държавата…“ споделя той.
И въпреки това се върнал у нас, защото с България го свързва по-силно чувство. Парите не са всичко , но са необходимост – според него живее се и с малко, и с много – въпрос на харчене. На родна земя потърсил работа в бюрото по труда – 5 месеца работил в месопреработвателна фабрика, а после се явил на конкурс за кадрови войник. И отново се отзовал на кадрова военна служба в механизирания батальон на Враца. Ако го попиташ защо не е избрал да бъде стругар или фрезист – търсени и добре платени професии, отговорът е: нямам професионален опит и практика въпреки, че това съм изучавал, а на повечето места търсят хора с опит. Също така не е и моето…“. Усещал потребност от разнообразие, саморазвитие и кариерно израстване. „Ако беше само за адреналин, може да достигнеш високи нива като правиш скокове с бънджи или пък с парашут – нивото на адреналина ще е по-високо, отколкото е дневната доза в нашата работа.“
Но усетил и разликата с предишните служби. Усеща се липса на квалифицирани кадри а до известна степен и на мотивация. Дори и след увеличаването на заплатата, растежът на цените е така бърз, че след няколко месеца покупателната и способност е на нивото на старата заплата. „В магазина броим едни банкноти повече, но купуваме същото като със старите заплати…“ твърди редник Тодоров.
Положителни промени също има – споделя той – почва да навлиза нова техника, обновява се въоръжението. При старото въоръжение винаги има нерви, техниката изневерява в най-неподходящия момент. Самоусъвършенстването е другият силен стимул – ситуации, които трябва да бъдат решавани на момента. И там е тънкостта – да реагираш с бързина и точност. За 7 години служба е преодолял доста предизвикателства – и в Афганистан с колеги, а и сега по занятия.
Защо е избрал специалност химик–разузнавач? Интересна професия, а и включва всичките му предишни знания. Като стругаро-фрезист изучавал студена обработка и технология на металите – как се създават видовете стомани – все е химия. А през 2022 г. на трудовата борса изкарал и 3 месеца курс за заварчик в Плевен – термична обработка на метала също свързано с химични процеси. Според редник Тодоров голяма част от хората игнорират този род войски поради минималната нужда от тях засега, но не е далновидно. С тях могат да се решават задачи не само при промишлени аварии, а и във войсковия живот. Изкарал модул за подготовка в поделението, а миналата година за пръв път на полигон „Чубра“ имали сбор на химиците. „Беше много продуктивно – научих доста новости, макар и за малко време.“
По време на учението през февруари на полигон Корен трябвало да установят дали е заразен район за бойно използване, на който ще бъдат разположени войските.
– Апаратурите, с които работим, са остарели и е сложно да се засекат голяма част от химическите вещества на обгазяването. Не всичко, което е потребно за тази техника, е налично. Има по-опростени уреди, с които резултатите са много по-прецизни и по-бързи. На Командно щабното учение на полигона „Сливница“ правихме проверка на района за бойно използване и изграждахме химически наблюдателен пост. При разговора с офицери и сержанти от Благоевград бяхме единодушни: нещата могат да са по-лесни и динамични, измерени със съвременна техника с по-висока точност и прецизност. Старата метеорологична станция (МТО) има прашков термометър, той се върти на 2 м над главата, а в легнало положение на 50 см. И друг термометър който изисква да се слага памук със спирт, и памук с вода за да се определи влажността. Отчитат се температурните разлики, и се правят изчисления по таблица за влажността на въздуха . Една модерна метеорологична станция (МТС) с пускането си след секунди дава пълна и ясна картина – атмосферно налягане, влажност на въздуха, посока и скорост на вятъра, и всичко останало.
Участието му в 10-тия български контингент в Кабул (август 2010 – февруари 2011) било особено ценно време – намерил приятели, с които и до ден днешен поддържа връзка. Някои останали на служба, други я приключили, но и досега се търсят и се чуват от време навреме. Екстрената обстановка сближава, там човек трябва да е истински. Според него у нас немалко хора си позволяват да са фалшиви. Но и тук по занятия с колегите си се сближават и се изгражда доверие. Там, в база „Феникс“ можеш да добиеш истинска представа, на кого може да се разчита в труден момент, и на кого не.
– Изпълнявахме мироопазваща роля – си припомня редник Тодоров – с патрули охранявахме външния периметър на летището в Кабул. Опасности има. „Но това си е част от войсковия живот, премислил съм го преди да отида, преценил съм риска и съм го приел. Обикаляхме с 3 до 5 бронирани машини, в зависимост дали ескортираме техника, отделна личност или извършваме патрул по маршрут. Нашият взвод не е имал конкретни заплахи, но ротата имаше. Удариха съседна база с ракети, която не беше далеч. В ротата ни другите взводове имаха опасни ситуации, но при нас – не. С местното население бяхме в добри отношения и даже ни предупреждаваха за подозрителни дейности и забелязани промени. Имаше афганистанци, които са учили навремето в България, и те ни превеждаха на местното наречие.
В международна среда, според редник Тодоров – по-трудно се вписваме в ситуациите. Съюзниците имат материална база, имат изключителна дисциплина и ред. При нас не винаги е така. Съвместните обучения са много по-ползотворни, ако действаме с колеги от други националности. База „Феникс“ била американска. Но имало и още много националности. На съвместни симулационни учения успели да видят неща, които обогатяват военната професия, въпреки че другите контингенти действат по техните задачи, ние по нашите. Българите също имат преимущества. На американците им се поставя конкретна задача, всеки си я изпълнява и нищо повече. При нас се налага да сме по-разчупени в действията. По-универсални сме – спор няма. „Но човек за да е професионалист – добавя редник Тодоров – хубаво е да е насочен към конкретното нещо. И да го е правил многократно, за да постигне по-високо ниво на развитие и на самоувереност. Правейки много неща – имаш представа от тях, но си на базово ниво…“
Опитът, който е натрупал, го предава на по-младите – а те са с разлика по 10-15 че дори и 20 години от него. „Когато ме потърсят, помагам с каквото мога…“ Екипът им в отделението има още двама човека – командир, който го е обучил и химик шофьор. Без да е специално обучаван за разузнавач, той е овладял способността да оцелява в екстрени ситуации. Обича къмпингуването, умее да лагерува. „Излизам ли в природата, винаги съм със запалка и ножче. “ Но като химик, не му се налага. Придвижването им е предимно с техника в клас САПП УАЗ 469 Маяк – за проверка на район или маршрут. И придвижване пеша на разстояние 500 – 600 метра при предполагаем удар. „Ако сме във вече заразен район или в предполагаем заразен район ползваме противогаз и леко защитно облекло (ЛЗО) или комплект за еднократна употреба. В нашия батальон липсват модерни средства и защитно облекло. В Сухопътните войски, в кашишките подразделения има модернизация, оръжието се подобрява, нова техника се купува, но в специалните родове войски за съжаление нещата до голяма степен не се подобряват.
Гледал кадри от войната в Украйна – клипове понякога. Дори да са разпръснати и малки групи, колкото и мобилни да са – при атаки с дрон, войската няма никакъв шанс – до такъв извод стигнал. Но дали това го плаши? „Аз – и като военнослужещ, и като цивилен – пак ще съм потърпевш от войната, ако не дай си Боже тя дойде до тук. И да съм извън армията – като бивш кадрови войник ще бъда мобилизиран .
