Автор: Доцент д-р Стоян НИКОЛОВ, ВА „Г. С. Раковски“
Мащабно преустройство на постоянната експозиция в плевенския исторически музей, посветена на войните за национално обединение, впечатлява посетителите от тази седмица. Значимостта на темата за историята на 9-а пехотна Плевенска дивизия е вън от съмнение от гледна точка на историческата наука, която постепенно запълва „белите петна“, свързани с тази тематика, и надгражда достиженията от предходни десетилетия. Извършените промени от колектива на Регионален исторически музей – Плевен представляват първо по рода си мащабно преустройство на тази част на постоянната експозиция, осъществено с финансовата подкрепа на фондацията ,,Америка за България“.
Досега наличният показ в експозицията бе с основен акцент върху 4-ти пехотен Плевенски полк, вероятно понеже музеят използва като сграден фонд бившите казарми на полка. Това обаче не позволяваше да бъде пресъздадена детайлна картина за участието във войните за национално обединение на 9-а пехотна Плевенска дивизия вписана със златни страници в историята на българската военна слава.
От 1904 г. Плевен е средищен град за новосъздадената дивизия, като в него се помещават нейният щаб, както и щабът на 1-ва бригада и други организационни части в състава й, включително Плевенският полк. При извършваните мобилизации във войните за национално обединение (1912-1918) дивизията се развръща от двубригаден в трибригаден състав, а артилерийският полк – в артилерийска бригада, като личният състав за новите военновременни части е мобилизиран от цялата територия на дивизионната област. Именно тази историческа динамика в мобилизационната дейност наложи промените в експозицията на плевенския музей с оглед на постигане на достоверност и цялостност на представяния период.
Осъществените промени в постоянната експозиция са обозначени със заглавието „Войникът в униформата на човек“ и подзаглавието: „9-а пехотна Плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918)“. Необходимостта от тях е обусловена от модерния исторически поглед, който изисква крупните исторически събития да бъдат показвани пречупени през погледа на ,,малкия човек“, нещо навлязло в музейното дело през последните години. Това позволява на посетителя да съпреживее не само съответните върхови исторически моменти, но и войнишкото ежедневие. Така въздействието става по-силно и запомнящо се. Днешният посетител получава освен класическия като подход хронологически разказ и възможността да почувства тегобите и ужаса на войните и да осъзнае битието и героизма на своите предци, част от Българската армия и 9-а пехотна Плевенска дивизия.
Структурно направените промени обхващат 8 части, които са представени чрез традиционния хронологически, както и чрез хронологически-проблемния подход, което е необходимо поради вплитането в показа на хронология, сражения, личности и преживявания.
Необходимостта от своеобразно въвеждане на посетителя в проблематиката налага наличието на първата част: ,,България – освободена, но не обединена“. Чрез нея той може да се запознае с основната външнополитическа цел на възстановената българска държава – общонационалния идеал за обединение. В тази част текстовете към експонатите умишлено са създадени кратки, без излишни подробности, тъй като съвременният посетител възприема събитията повече чрез изображения. Наред с научния разказ за миналото са вмъкнати и текстове с цитати, което обогатява историческото повествование, а частта ,,Подготовка на България за война с Османската империя“ също е с важен въвеждащ характер.
Третата част е озаглавена: ,,9-а пехотна Плевенска дивизия в Балканските войни“. Влизайки в залата, посетителят може да види камбана, с каквато българите са известявани за започналата мобилизация
наред с барабана на селския глашатай.
Чрез немногобройни експонати е представено участието на дивизията в двете Балкански войни. Този начин на експониране значително помага на публиката да съпреживее случващото се в драматичните години на Третата българска държава. Частта е по-голяма, като тук вече се използват и по-големи витрини за експонатите, които включват униформа и обмундировка, оръжие, включително трофейно, и войнишки принадлежности.
Четвъртата част ,, 9-а пехотна Плевенска дивизия в Първата световна война (1915-1918)“ е най-важната в извършените в музейната подредба промени. Това е логично с оглед на записаните славни страници в историята на дивизията през Първата световна война. В експозиционната среда умело са представени големите победи на Плевенската дивизия през 1917 и 1918 г., както и усилената фортификация на укрепената позиция при Дойран. Това е постигнато чрез въздействащи дизайнерски решения. Едно от тях е изграждането на възстановка на укритие – галериен тип, типично за дивизията, като то може да се тресе, както се е случвало в реалния бой при крупнокалибрените разриви на снаряди на съглашенските войски. Един от акцентите в експозицията е визуалният разказ за командира на дивизията генерал-майор Владимир Вазов.
Фото
РИМ-Плевен
Естествено продължение на музейното повествование са следващите части, които включват различни аспекти от участието на България в Първата световна война, като петият раздел е ,,Спасителят на знамето“. Той проследява друга величава страница от българската военна история, а именно – спасяването на знамето на 15-и пехотен Ломски полк, чийто командир полковник Васил Шишков служи и в 4-ти пехотен Плевенски полк, задомява се в Плевен и живее в центъра на гарнизонната столица на 9-а пехотна Плевенска дивизия. Ключов експонат е личният знак на полковника за спасяване на знаме.
На войнишкото творчество е посветена шестата част от експозицията. Тя представя човешкото, посредством откъсването от военновременната обстановка чрез създаването на изделия, правени и в мирните времена. Онагледяването се постига чрез показ на експонати – вази, пръстени, сервизи, ножове и други.
Седмата част е озаглавена: ,,Светът на войника“. Тя включва възстановка на окоп – картечно гнездо
в което чрез оптична илюзия посредством огледала гостите на музея виждат наслагващи се изображения на редове бодлива тел и тежки картечници, както и на землянка, в която посетителят може да осъзнае, че обикновеният войник е и човек и в позиционната война, наред с боевете съжителства със спомена за близките, семейството и мирновременните години. Умело камбаната, експонирана в трета част, може да се види и като използвана за известяване за химическите атаки на противника, като своеобразен символ на вгражданите в укрепленията материали от мирновременния живот, но подпомагащи оцеляването на войника.
,,Границите на България (1912-1919). По следите на спомена“ – така е озаглавена осмата част от експозицията, която има връзка с предходния разказ за войните, като същевременно е със заключителен характер. Тук посетителят има възможност да излее в книга преживяванията си и спомените за своите близки, участвали във войните за национално обединение.
Извършените промени в разказа за войните в плевенския исторически музей са изцяло съобразени с новостите и достиженията в музейното дело и българската военноисторическа наука. Вчера се състоя официалното откриване на експозицията, което бе посрещнато с интерес от местната общественост.
