Сега и аз мога за седна с мъжете на маса и да говоря за моята военна служба, казва с усмивка Цветелина Иванова. Със званието редник тя участва неотдавна в триседмично обучение на воини от доброволния резерв във формирование на Съвместното командване на силите.
А шегата изразява само едно – гордостта й, че е успяла, макар и за кратко, да служи в редовете на Българската армия.
„Не всяка жена може да положи клетва, може да целува трибагреника и да отиде на военно обучение. Не всяка жена отива на стрелби. Не всяка жена дава наряд”, аргументира гордостта си Иванова. Споделя, че съпругът и двамата й сина много се радват за нея и я подкрепят изцяло.
По професия е медицинска сестра. Работи в ендокринологията на столичната болница „Академик Иван Пенчев”. Срещата с армията датира още от началото на професионалния й път през 1993 г., когато получава, както всички медици, военна книжка и звание редник. Освен медицинското си образование, притежава също магистратура по начална и предучилищна педагогика, по специална педагогика, по икономика и управление, финанси на търговията. Но наред с разширяването на хоризонтите на познанието, у нея остава и амбицията да се докосне до една предимно мъжка до неотдавна професия – тази на военнослужещия. „Така съм устроена – по-скоро да видя какво се случва в една друга сфера, която не е точно моята. Да ви кажа честно, на по-ранен етап може би щях да се ориентирам към военната професия. Много ми харесва. Аз съм човек на реда, изпълнявам заповеди”, споделя Иванова.
В семейството си няма военнослужещи. Разбрала за възможността да се запише в доброволния резерв от своя братовчедка: „Оказа се, че тя е от 12 години в доброволния резерв. Видях снимка, в която държи автомат „Калашников”.
Много се впечатлих! И си казах – аз ще държа оръжие и ще видя как се чувствам. Решението да се запиша в доброволния резерв е мое. Просто разбрах и ми хареса като идея”.
Първия си договор за служба в доброволния резерв подписала преди 5-6 години. COVID-пандемията обаче отложила обучението й, което се провело в Плевен преди 3 години и продължило един месец. „Инструкторите бяха на ниво, много неща научихме. Всички попаднахме там от различни сфери и излязохме много подготвени: овладяваш голяма част от устава, строевата подготовка, огнева, няколко пъти ходихме на стрелби. Така че, още началната военна подготовка дава основата. Там отиваш за това, за което си подписал договор и за което искаш да участваш. Всичко мина прекрасно. Инструкторите и командирите бяха много внимателни, ние – също. И всичко вървеше. Нещата в армията вървят”, споделя впечатленията си Иванова. Никога не съм имала проблем с работодателите заради участието ми в доброволния резерв, изтъква тя. По думите й хората са наясно, че става дума за държавна служба, разбират каква е отговорността и знаят, че по военните въпроси шега не бива.
Иванова допълва, че принадлежността към доброволния резерв е само плюс. По думите й дори в платформите за търсене на работа в държавните учреждения предимство се дава на хора от доброволния резерв, по подобие на владеенето на чужд език. Колегите й по време на обучението, които идвали от частния сектор, също споделили, че работодателите им ги пуснали без проблеми за тренировката.
Първата среща с реалната служба беше доста интересна и впечатляваща, казва Иванова за лагерната част през втората и третата седмица от неотдавнашното обучение. „Попадаш на място непознато, гледаш – палатки. Аз никога не съм била на палатка в живота си!
Така че – да, интересно е. Организацията беше на ниво. Очаквах нещо много по-драстично в негативен смисъл като условия. Но се оказаха много добри. Бяхме само три жени. Нашата палатка от началото до края имаше отоплителни агрегати. Нямахме никакъв проблем с отоплението, осветлението, храненето. Нямаше дискомфорт”, разказва резервистката.
Никой от обучаемите не мрънкал. Напротив – всички се включвали в дейностите по облагородяване на лагера. Службата вървяла гладко, имало си график за нарядите, всеки си знаел кога застъпва, кога почива. Не сме срещали трудности, категорична е Иванова. Браво на хората, казваха нещата каквито са, такива, каквито трябва да бъдат и се държаха съвсем човешки и нормално, споделя тя за организацията от страна на формированието.
Резултатът бил налице и целите на обучението – постигнати. „Овладяхме носенето на наряд. Ходихме на стрелби. Разглобявахме и сглобявахме оръжие. Учудващото беше, че никой не се запъна. Тоест – началната военна подготовка ни е дала знанията и уменията. Има ефект от нея. И ако, не дай боже, нещо се случи, ние сме с две стъпки по-подготвени от населението”, заявява Иванова.
В свободното си време резервистите се събирали в една палатка, където им били осигурени удобства – телевизор, термокана и т. н. Разказваме си за работата, за семействата. „Един колега беше работил в Испания, та чак научих десетина изречения на испански.
Това беше времето, през което комуникираш с хората за това кой как живее и какви интереси има. Сприятелихме се, както и преди това, с колегите от обучението в Плевен, с които дори ежегодно се виждаме и поддържаме много тесни контакти. Така и тук – срещаме се непознати хора, с различни съдби, виждаме се за първи път и… ставаме приятели. Службата ни обедини много бързо и сформирахме екип”, казва Иванова.
Фото СКС
Убедена е, че обяснението за общия успех на обучението е в настройката на хората: „Когато човек тръгне с добра нагласа, че трябва да извърши това, което доброволно е подписал, му се получават нещата. И остава удовлетворен от постигнатото. А когато си тръгнал негативно, просто оставаш разочарован и… всичко ти е като един неприятен спомен. На обучението обаче всички бяха с положителна нагласа”.
Когато след това се върнала на работа, колегите й я питали: как си, как се справи. Разказах им така, че буквално на секундата хората поискаха да се запишат и да станат резервисти, споделя с усмивка Иванова. Тя е категорична, че чрез медиите трябва да има по-широка разгласа на това, какво представлява доброволният резерв. Държавата е инвестирала в тази дейност и тя трябва да се популяризира, казва Иванова, която с интерес очаква следващото активиране и обучение.
А на въпроса защо хората да се запишат в доброволния резерв, тя има подробен отговор, който не се нуждае от коментар: „Защото са българи. Защото всеки твърди, че е родолюбец. Защото ще се научат. Защото ще се докоснат до друга професия – професията български войник. Ще се докоснат до устава. Ще държат оръжие. Ще ходят на стрелби. Ще намерят нови приятели. Ще преценят дали могат да живеят в едно различно общество, с различни хора. И още куп причини мога да изтъкна, но мисля, че тези са достатъчни като начало, особено за младите хора. Пък и за всички останали. Нека да предизвикат себе си, нека участват наистина в едно реалити. В крайна сметка това е съвремието – реалити.
Ето ви реалити, което наистина е стойностно. Какво по-хубаво от това? В кое друго реалити целуваш знамето и полагаш клетва?!”.
