През есента на 1979 г. журналистите от централните софийски медии бяха обхванати от футболна страст. В продължение на няколко седмици се разгоря невиждан до този момент турнир по футбол на малки врати. Започна между няколко отбора, като броят на играчите и терените се договаряха джентълментски. Веднъж се играеше на баскетболно игрище пред днешния стадион „Българска армия“, друг път на съседно тренировъчно игрище, а най-дълго в спортната зала „Чавдар“ в двора на Военната академия „Г. С. Раковски“.
Запалиха се много колеги, но искрата тръгна от всекидневника „Народна армия“. И по-специално от главния редактор полковник Александър Николов, един от създателите на ЦДНА, и от легендарния спортен журналист Александър Манов.
В първия турнир, който започна на 19 ноември 1979 г., участваха 18 отбора. В първа група бяха БТА, БНТ, БНР и София-прес. Във втора група – в. „Старт“, в. „Труд“, в. „Отечествен фронт“, в. „Антени“ и в. „Кооперативно село“. В трета група – в. „Народна армия“, в. „Народен спорт“, сп. „Армейска младеж“, в. „ Студентска трибуна“ и в. „Вечерни новини“. В четвърта група бяха в. „Народна младеж“, сп. „Отечество“, в. „Поглед“ и в. „Работническо дело“. Всяка среща се играеше в две полувремена по 20 минути. Екипите бяха най-разнообразни – с каквито колегите разполагаха. Съдиите обаче бяха все професионалисти от републиканската футболна лига.
Резултатите от срещите редовно бяха публикувани в спортната рубрика на в. „Народна армия“. Някои от тях бяха доста странни главно заради екзотичния състав на отборите. Например в първата си среща тимът на „Народна армия“ победи състава на „Вечерни новини“ с 14:0!? Супероспорван мач между „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“ завърши при резултат 12:11, като 8 от головете бяха дело на Петьо Блъсков. Многото голове не бяха следствие единствено на майсторството на военните журналисти, но и на възрастовия състав на противника. Екипът на в. „Старт“ например разгроми отбора на „Труд“ с 8:1. Но като цяло до края на турнира двубоите бяха равностойни и оспорвани. Въпреки че в редакцията на военния вестник преобладаваха старшите офицери, през последните 2 г. се бе вляла свежа струя от млади журналисти.
В един от първите мачове на терена излязоха подполковник Драгомир Господинов, майорите Тодор Кендеров и Янко Владев, старши лейтенантите Николай Петев, Влади Владков и Любомир Денов, международниците Иван Унджиев и Кръстю Кръстев, както и историкът Димо Димов и спортният репортер Гаврил Гаврилов.
В крайното класиране водач сред голмайсторите стана Асен Виденов от в. „Старт“ с 21 гола. След него бяха Митко Божков от „Работническо дело“ със 17 гола, Янко Гъров от в. „Старт“с 12 гола, Петьо Блъсков от „Отечествен фронт“ с 11 гола, по 9 гола вкараха Борислав Константинов от „Работническо дело“, Борис Захариев от „Старт“ и Димитър Колчев от сп. „Отечество“. С по 8 гола се отличиха Любомир Денов от „Народна армия“, Сергей Цалов от в. „Антени“ и Димитър Павлов от БНТ. Ленко Петков от сп. „Армейска младеж“, Гаврил Гаврилов от в. „Народна армия“ и Д. Гръменов от „Отечествен фронт“ – по 7. Сред останалите голмайстори личаха имената на легендата от БНТ Димитър Чупаров, Пламен Каменов от „Труд“, Валентин Даневски от „Народна младеж“, Георги Чаталбашев от „Антени“.
На вратата на отбора на БНТ блестеше с проявите си една друга легенда – спортният коментатор Сашо Диков. В най-оспорвания мач за първото място между отборите на БНТ и „Народна армия“
вратарят Диков джентълментски си призна че е избил топката в корнер, въпреки, че съдията посочи аут. Статистиката сочи, че по 1 гол са записали майор Янко Владев и старши лейтенант Красимир Стоев.
Бъдещият председател на Съюза на българските писатели старши лейтенант Николай Петев не успя да се похвали с попадение, но натрупа най-много асистенции за гол.
Колегите от другите военни издания като списанията „Армейска младеж“ и „Български воин“, вестниците „Граничар“ и „Страж на родното небе“ се включиха със свой отбор под названието „Армейска младеж“ и заеха достойното пето място пред колоси като БТА, „Отечествен фронт“, „Народна младеж“, „Труд“, които разполагаха с далеч по-големи редакции и съответно с по-голям избор на футболисти. В състава на „Армейска младеж“ блестяха имената на Ленко Петков, Ангел Колев, Бенчо Бенчев, Велин Яворски и Константин Вълчев.
Централните спорове преди мачовете бяха най-вече заради неравностойните състави. В БНТ тогава работеха 2-3 хиляди души, в радиото – поне хиляда, някои редакции пробутваха в съставите млади технически сътрудници или шофьори. Доста нашумя случаят с голмайстора на в. „Антени“ Сергей Цалов, който се оказа нещатен сътрудник на изданието – служител от ЕИЦ-КОЦМ „Димитър Ганев“.
Срещу участието на автора на тези редове пък дори бе пусната контестация с мотива, че съм офицер от 18-и артилерийски полк в Сливница. В цялата история имаше една само една истина – че до преди 2 години служих в този полк, но докато той бе дислоциран на територията, където днес се издига столичният „Младост“ 3. След намесата на съответната кадрова служба контестацията бе отхвърлена.
Доста по-късно разбрах, че зрител на един от мачовете се похвалил публично, че сме служили заедно в полка.
На трибуните на спортна зала „Чавдар“ винаги ни подкрепяха главният редактор полковник Александър Николов, неговият заместник полковник Рангел Златков и вездесъщият Александър Манов – дългогодишен шеф на спортния отдел на вестника. Колегите от „Старт“ пък бяха подкрепяни редовно от Митьо Ексеров – по онова време легенда в спортната журналистика.
Най-трудно ни бе в осигуряването на спортни екипи. Как да е от ЦСКА ни дадоха червени фланерки с логото на отбора, но тъй като не стигаха за всички – Николай Петев и Драгомир Господинов играха с тъмночервени тениски без лого на ЦСКА.
В крайното класиране за купата на армейския вестник спечели отборът на БНТ. Второто място бе за състава на в. „Народна армия“. След нас останаха силните отбори на в. „Старт“ и „Работническо дело“.
