Автор: Ник УИТНИ, Европейски съвет за външна политика
Владимир Путин и Доналд Тръмп доведоха до нов консенсус сред европейските държави относно необходимостта от изразходване на безпрецедентни суми в спешни усилия за укрепване на отбраната на Европа. Европейците вече имат план пред себе си – „Пътна карта за отбранителна готовност 2030“, изготвена съвместно от Европейската комисия и върховния представител на ЕС по външната политика и одобрена от срещата на върха на Европейския съвет на 23 октомври т.г. Ще проработи ли тя?
Пътната карта е поразително всеобхватна и изискваща.
Тя се основава на Бялата книга на ЕС за отбраната от пролетта на тази година, като отново потвърждава императива за подкрепа на Украйна. Документът акцентира върху ключовите приоритети за способности, посочени в Бялата книга, и предлага следните първоначални водещи проекти – наблюдение на Източния фланг, включващо специфичната европейска инициатива за отбрана от дронове; Европейски въздушен щит; и Европейски космически щит. Всички те отразяват стратегическите императиви за: преминаване от платформено-центрично мислене в отбраната към високотехнологични, базирани на изкуствен интелект, мрежови системи, обединяващи ракети, роботи и средства за наблюдение; изнесена напред отбрана; и европейско сътрудничество за постигане на „независим, оперативно съвместим стратегически капацитет“.
Цялостният подход повтаря някои познати теми. Държавите членки трябва да обединят усилията и ресурсите си. Необходими са спешни действия за формиране на коалиции за способности, за да бъдат запълнени ключови празнини. Трябва да има стъпаловидна промяна в нивата на съвместни обществени поръчки, които да достигнат до 40% от инвестиционните разходи до 2027 г.
Националният протекционизъм трябва да отстъпи място на „истински пазар за отбранително оборудване в целия ЕС“. Промишлеността трябва по-бързо да си стъпи на краката чрез повече иновации, отваряне към нетрадиционни доставчици. И повечето разходи трябва да останат в рамките на ЕС (цел от 55% от обществените поръчки да бъдат за европейско въоръжение) – в полза на икономиката и промишлеността в Съюза.
Новото в тази пътна карта обаче, освен чувството за неотложност, е намерението да се държат държавите членки под напрежение – да се въведат новите концепции за показатели и етапи, надзор, отговорност и отчетност. Европейската комисия сравнява цялостния проект със създаването на единния пазар в ЕС и еврото и очевидно планира да играе подобна централна роля и в процеса на превъоръжаване.
Европейската комисия учтиво описва тази своя роля като „посредник“. Тя настоява, че „сътрудничеството между ЕС и НАТО е ключово“ и заявява, че „държавите членки са и ще останат суверенни за своята национална сигурност и отбрана“. Но реалността е, че след 20 години постепенно изграждане на позиция в европейската отбрана въпреки съпротивата на държавите членки, решени да защитят своите „суверенни прерогативи“, Европейската комисия сега се бори за водещата позиция. Два ключови фактора са позволили нейния напредък. Първият е неспособността на държавите членки да изпълнят обещанията си сами да направят необходимото.
Неустоимата логика на по-голяма интеграция на европейските отбранителни усилия, безкрайно повтаряна през годините, се е сблъсквала с непоклатимата пречка на националните интереси – военни, индустриални и политически. Европейската комисия, вече разполагаща със собствен комисар по отбраната и съответната генерална дирекция, се очерта като институцията на ЕС, която е най-способна да се справя стратегически с въпросите на сигурността.
И го е направила въоръжена с пари. Мобилизирането на общия бюджет на ЕС за целите на отбраната беше ключово – първо с пилотни програми за субсидии на стойност един или два милиарда годишно, а наскоро и като основа за 150-те милиарда евро евтини заеми, които държавите членки поеха с готовност. В перспектива пътната карта предвижда стотици милиарди евро за отбрана повече в следващия седемгодишен бюджет. Харесва ни или не, държавите членки никога нямаше да получат достъп до средства в такъв мащаб без надзора на Европейската комисия върху това как те ще бъдат изразходвани.
Така че пътната карта на практика предизвиква държавите членки да се съобразят с програмата на Европейската комисия; и тя е очевидно решена да поддържа инерцията. Обещани са нови инициатива: пакет за военна мобилност през ноември; пътна карта за европейска отбранителна трансформация до края на ноември; до средата на 2026 г., преглед от Европейската комисия на необходимото „увеличаване на индустриалния капацитет“.
Въпреки това Европейската комисия ще има проблеми с изпълнението на своите задължения. Националните столици гледат на намесата на Комисия- та в полето на отбраната като на появата на плевел в оградена градина. Но, както става ясно от комюникето на срещата на върха от 23 октомври, националните лидери нямаха друг избор, освен да следват плана на Европейската комисия.
Така че инстинктът да се съпротивляваме на това последно „заграбване на властта“ от Европейската
комисия ще бъде силен. Но бързото разпределение на огромни суми за спешни усилия за възстановяване на пренебрегваните отбранителни възможности на континента очевидно се нуждае от всеобхватен план – и никой друг освен Комисията няма такъв. Всъщност, държавите-членки прекараха последните четири години след руската инвазия в Украйна, демонстрирайки колективната си неспособност да намерят начин за ефективна координация помежду си. Националните столици са съгласни с необходимостта от бързо харчене на големи пари – но нямат общо разбиране как да го направят с най-добър ефект.
По този начин, независимо дали ни харесва или не, планът на Европейската комисия е единствената „игра в града“. А Путин и Тръмп ще наблюдават с интерес усилията на европейците.
Как изкуственият интелект надви индустриалното производство
В края на миналия месец американската компания „Нвидиа“ достигна пазарна капитализация от 5 трилиона долара – това е 42 пъти повече от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. „Нвидиа“ произвежда графични процесори и електронни схеми. Почти всички експерти по фондовите борси смята, че нейните акции ще продължат да поскъпват, тъй като в ерата на изкуствения интелект продуктите на тази компания са изключително търсени.
А когато става дума за изкуствен интелект, най-често споменаваната в последно време компания е OpenAI, която е създател на прочутия ChatGPT. Нейните финансови показатели са смайващи. Тя е поела ангажименти за изчислителни ресурси (в смисъл подписала е договори, че има да дава тези пари) за 1,5 трилиона долара, това е „само“ 12 пъти повече от БВП на България. Главният изпълнителен директор Сам Олтман планира след 2030 г. OpenAI да добавя всяка седмица по 1 гигават нов капацитет – това е по един козлодуйски реактор на всеки 7 дни! Не знам откъде ще намерят толкова енергия, освен ако не настъпи някакъв ренесанс на атомните централи.
Индиректно (чрез вътрешна продажба на акции) през миналия месец OpenAI бе оценена на 500 милиарда долара. Но ако погледнем отчетите на компанията, виждаме, че за 2024 г. тя е на загуба от $5 млрд., а само за третото тримесечие на тази година загубата е $12 млрд. На практика основната стока, с която OpenAI пробива на пазара и набира финансиране, са оптимистичните очаквания за нейното развитие.
Още един щрих към драматичните промени в световната икономика ни дава списъкът с 20-те компании с най-голяма пазарна капитализация. Повечето от тях не произвеждат нищо материално, което може да бъде пипнато, помирисано и усетено. „Майкрософт“ продава предимно софтуер; Алфабет, която е собственик на „Гугъл“, предлага интернет търсачка и електронна поща; за „Мета“ (корпоративната шапка на Фейсбук) всичко е ясно; „Амазон“ доставя (но не произвежда) стоки по домовете и офисите. В Топ 20 има две петролни компании – „Сауди Арамко“, която е на седмо място, и „ЕксонМобайл“ – на 20-то. Индустрията е отсрамена единствено от „Тесла“ на Илон Мъск.
Всички тези факти означават, че в наши дни големите пари се правят от изкуствен интелект, софтуер, чипове, куриерски услуги, социални мрежи и други подобни неща, които въобще не съществуваха в ерата на индустриалното производство през миналия век. Не знам дали компаниите за изкуствен интелект няма да се окажат сапунен мехур, но едно е ясно – в днешния свят старото марксистко деление на едрия капитал на индустриален и финансов е толкова адекватно, колкото са копията и стрелите в съвременната война.
