В търсенето на най-малката новина, която може да бъде изопачена, за да подкопае либералната демокрация по света, дезинформационната машина на Кремъл от време на време се хваща за проблем, към който иначе се отнася незаинтересовано или с презрение. Така е и с изменението на климата. С това въведение започва редовният седмичен доклад на експертното звено за борба с руската дезинформация към Европейската служба за външни действия.
Конференцията за климата COP30, планирана да се проведе в Бразилия през този месец, досега не е успяла да предизвика особен интерес у Москва. Но по-рано това лято приемането на 18-ия пакет от санкции на ЕС накара Русия да използва Зелената сделка на ЕС като боеприпас в своята хибридна война срещу Запада.
Икономическите резултати на Русия, а оттам и способността й да продължи войната си срещу Украйна, се основават на добива, използването и износа на изкопаеми горива. Следователно не е изненада, че Кремъл гледа на зелената програма на Европейския съюз и стремежа му към декарбонизация като на пряка заплаха за международната експанзия на Русия.
През годините кремълската машина за дезинформация създаде редица разкази за стратегическия преход на Европа от икономика, базирана на въглеродни емисии, към устойчивост и възобновяема енергия. Московските пропагандисти твърдят, че производството на ток от вятър и слънце е скъпа измама и провал, както и че политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата са недалновидни и вредни за собствената му икономика.
Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Зелената програма на ЕС, включително Европейската зелена сделка и Споразумението за чиста промишленост, води до намаляване на въглеродните емисии, за да защити нашия климат. Но го прави, като намалява зависимостта ни от руските изкопаеми горива и като укрепва икономиката на европейските страни. От 1990 г. насам емисиите в ЕС намаляват, докато икономиката расте, което доказва, че тези две тенденции вървят ръка за ръка. Просперитетът и устойчивостта не са несъчетаеми – зеленият преход и подкрепата за бъдещи сектори на растеж е единственият начин да се гарантира икономически разцвет в свят, който се отдалечава от изкопаемите горива.
Друг често срещан дезинформационен наратив твърди, че зелената програма на ЕС всъщност е инструмент за забавяне на икономическия растеж в Глобалния юг и елиминиране на потенциални икономически конкуренти. Пример за това е твърдението, че европейските страни използват „зелен протекционизъм“, за да гарантират, че ползите от търговията отиват само за тях. Кремъл развива тези наративи, за да постави под въпрос мотивите и надеждността на ЕС по отношение на политиката за климата. Евросъюзът, от своя страна, винаги се вслушва в партньорите и свързва климатичните разпоредби с финансова и техническа подкрепа за страните от Африка и Азия.
Истинската грижа на Москва не е Глобалният юг, а санкциите на ЕС срещу Русия и по-специално срещу нейния енергиен сектор, който е основен приоритет за Кремъл откакто започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. Погрешно се твърди, че тези санкции са неефективни: те не били успели да навредят на руската икономика, а вместо това задълбочили икономическата криза в Европа. В края на 2022 г. Русия пусна онлайн реклами, в които се твърдеше, че отхвърлянето на руския петрол и газ от страна на Европа ще предизвика нова „ледникова епоха“ на континента. Е, от тогава минаха три години и всички видяхме – никаква ледникова епоха не настъпи, а ЕС си намери други доставчици на газ.
