Автор: Камен НЕВЕНКИН
Всеки момент в Украйна ще настъпи четвъртата военна зима. Даже не ми се мисли колко още военни зими ги чакат украинците, защото всички ние ги свързваме само с едно – руския енергиен терор. Започнал в началото на октомври 2022 г., той всяка есен и зима протича по един и същи начин – удари с ракети и дронове по обекти на енергийната инфраструктура, съчетани с лишени от всякава човешка логика безразборни атаки по големите украински градове. Всъщност логиката я има – отнемайки животи на цивилни дълбоко тила на Украйна, Путин вероятно си мисли, че пречупва волята за съпротива у нейното население и по този начин ще го принуди да окаже натиск върху държавното ръководство да моли коленопреклонно за мир. И именно в това греши най-много. Защото с всяка нова жертва и с поредния разрушен дом, моралът на украинците си остава висок, а волята им да се противопоставят на агресора само се увеличава. Самият факт, че те не се изкушават да отговорят със същото, т.е. да започнат редовно да рушат жилищните квартали в руските градове, е показателен, че украинците продължават да се считат за морални победители в тази толкова неморална война.
Какви оръжия използва Русия за нанасяне на удари по украинските градове? Нека да започнем с най-евтиното и същевременно най-разпознаваемото – ударните дронове. Иранските „Шахед“, които Путин получи от режима в Техеран към началото на есента на 2022 г., сравнително бързо се превърнаха в своеобразен символ на руския въздушен терор. От тогава те извървяха значителен еволюционен път и отдавна вече не са просто бръмчащи машинки в нощното небе, а сериозно и опасно оръжие. При първоначалното им масирано използване украинците не бяха нито особено впечатлени, нито сериозно загрижени – смятаха иранските безпилотници за шумни, лесни мишени, при това с не особено голяма разрушителна мощ (бойната им глава не надхвърляше 50 кг). Скоро след това обаче, се наложи властите в Киев да си променят мнението.
Първо, руснаците се сдобиха с правото да произвеждат „Шахед“ у дома под името „Геран“. За целта бяха пуснати в експлоатация два нови завода, съответно Йелабуга (в Татарстан) и в Ижевск. Капацитетът на този в Йелабуга, например, е около 170 бройки на ден. „Геран“ вече е модернизиран и има разлика между него и „Шахед“: увеличена почти два пъти мощност на бойната глава (90 кг), подобрена навигация и устойчивост срещу блокиране на сигнала от земята, подсилена конструкция на тялото на корпуса чрез използване на фибростъкло.
Интересна картинка представлява и работната сила, която ги произвежда – тя включва 14-15-годишни ученици, студенти и жени от Третия свят, най-вече от Африка. Това поражда сериозни съмнения за експлоатация, ниско заплащане и даже измама. За студентите и учениците, които по правило идват от училища и ВУЗ-ове с политехнически профил, е твърде вероятно част от положения труд да минава като стаж. Африканските женици (от Уганда, Кения, Руанда и др.) често са примамвани с обещания за добра работа и образование, за да се озоват в крайна сметка в град, който дотогава никога не са чували, настанени в лоши жилища и работещи на дълги смени. Засега около 200 чужденки са споменати в различни разследвания, като може би техният брой е по-висок. А и не бива да забравяме, че производството на дронове е опасно – тази година украинците атакуваха с безпилотници поне три пъти завода в Йелабуга, като има сведения, че при атаката на 15 юни е загинал 1 човек, а други 13 са ранени.
Към момента се наблюдава устойчива тенденция украинската ПВО да успява да свали поне 80% от изстреляните по обекти в тила руски дронове „Геран“. (Понякога стига и до 86%.) Това е изключително висок резултат в световен мащаб. Очаква се тези дронове да продължат да бъдат основен елемент в руските нападения и в обозримо бъдеще.
Високото ниво на успеваемост на украинското ПВО срещу „Геран“-ите не бива да ви заблуждава, защото главната цел на последните е не толкова причиняване на тежки поражения на различни важни обекти, а по-скоро да служат за примамка, за отклоняване на вниманието на защитниците. За да се затрудни максимално защитата на украинското небе, дроновете обикновено се пускат на големи групи, които
подобно рояци нахлуват на екраните на радарите.
Движението, което се вижда там, е изключително хаотично – дроновете описват немислими за човешкото възприятие сложни криви преди да се насочат към крайната си цел. Идеята е максимално да се затрудни ПВО преди да нахлуе главната заплаха – ракетите на агресора. Тях условно можем да ги разделим на две групи – крилати и балистични. Крилатите летят на големи разстояния, следвайки контура на земята. Скоростта им е подобна на тази на реактивен самолет, т.е. по време на полет те могат да бъдат забелязани от земята с просто око. Балистичните пък имат много по-малък радиус на действие, защото са изстрелвани право нагоре и след като се доближават до открития Космос се спускат стремглаво надолу, със скорост няколко хиляди километра в час.
Към момента агресорите ползват няколко модела крилати ракети. Някои от тях са с въздушно базиране, т.е. изстрелват се от самолети, а други – от кораби. Най-модерните са „Калибър“ и Кх-101, всяка една от тях струва повече от 10 млн. долара. От балистичните ракети пък най-добра работа вършат изстрелваната от земята „Искандер“ и новата ракета „Кинжал“, пускана от самолет. Тези названия често намират място в новините, така че едва ли са ви непознати. Те са също и част информационно-пропагандната кампания на Путин и подвластните му медии и около тях се създава информационен шум, който ги представя като оръжия, невъзможни за спиране. Така ли е обаче в действителност? Разбира се, че не – към момента
няма модел руска ракета, който да не е бил свалян от украинците.
Успеваемостта им, разбира се, е по-ниска отколкото при дроновете и е около 60% за крилатите и около 35% за балистичните ракети.
Експертите като цяло са съгласни, че украинската ПВО е изключително успешна и това се дължи най-вече на демонстрираната от нея гъвкавост и адаптивност. Нейните методи и организация включват т. нар. разслоена отбрана (различни системи покриват различни височини и типове заплаха), батареите са разпръснати, за да не бъдат унищожени с един удар, радиоелектронна борба за сваляне на дронове чрез смущаване на сигнала им, комбинирано използване на различни видове радари и визуално насочване (особено при масирани атаки), мобилни огневи групи (пикапи с картечници) против ниско летящи обекти, използване на самолети за сваляне на дронове и ракети и интегрирана система за ранно предупреждение (включително граждански наблюдатели). Има разбира се и проблеми: „Пейтриът“ и SAMP/T са без аналог при унищожаването на балистични цели, но самите системи не са достатъчно на брой, за да покрият цялата страна, пък и често не достигат ракети за тях; най-масовите системи (С-300 и „Бук“) са съветски и вече сериозно износени, а и Русия постоянно усъвършенства методите си и намира начини да затруднява украинската ПВО.
Какви са целите на руския терор? Пълен приоритет се дава на украинската енергетика. Целта е чрез унищожаване на електроцентрали населението да остава на тъмно и студено, като същевременно се наруши работата на предприятията и бъде причинен срив на логистиката, особено превоза по жп линии, ползван активно от армията на Киев. Друга приоритена цел на руснаците е, колкото и ужасно да звучи, цивилното население. На практика след всяка голяма атака има попадения в жилищни сгради и даже
в болници и заведения за деца.
И това по всичко личи е умишлено търсен ефект – от една страна, да се деморализират украинците, от друга – да се разтегли украинската ПВО и да се чуди кое по-напред да прикрива. Някой би възразил, че попаденията на дронове и ракети в жилищни сгради са плод на случайност и не са съзнателно търсен ефект. Дори да приемем че е така, тези „случайности“ се редуват почти всяка нощ, а и не бива да забравяме, че живеем в ерата на високоточните оръжия, които летят по предварително зададени координати и по спецификация не би трябвало да дават отклонения, по-големи от десетина метра. Но това са само „технически подробности“, а фактът, че убийството на цивилни е военно престъпление едва ли вълнува особенно тези, които взимат решенията в Москва.
А ето и малко статистика за размисъл по въпроса. Според ООН през 2025 г. в Украйна са документирани 364 атаки по здравни съоръжения, а гражданските жертви са нараснали с 30% спрямо 2024 г., с фокус върху жилищни райони, болници и училища. Само през изтеклия октомври са загинали над 100 цивилни. Тези числа са красноречиви.
