В дните между 12 и 16 ноември 1885 г. Видин се превръща в сцена на една от най-героичните страници от Сръбско-българската война. След пораженията на основните сръбски сили при Сливница, Драгоман и Цариброд, части от армията на генерал Лешанин обсаждат града, защитаван от малоброен, но решителен български гарнизон под командването на капитан Атанас Узунов.
За отбраната на Северозападна България се създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов. В навечерието на войната той достига до 15 000 войника и 37 оръдия. Силита се групирани във Видински отряд (капитан Атанас Узунов), Бреговски отряд (подпоручик Тодоров), Кулски отряд (подпоручик Николаев), Белоградчишки отряд, Берковски отряд, Летящ отряд (капитан Георги Тодоров), общ резерв (поручик Драганов) и два катера на Дунавската речна флотилия.
За атака срещу Северозападна България сръбското командване определя Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин. В навечерието на войната тя достига до 11 000 войника, 400 конника и 26 оръдия. Армията е групирана в Тимошки отряд, Кулски отряд и Южен отряд.
На 12 ноември сръбските сили подхождат към подстъпите на Видинската крепост. Фронтът на настъплението образува плътен обръч около нея. С пушечен и артилерийски огън прикриващите български подразделения успяват да забавят развръщането на противника.
На 13 ноември Бреговският отряд извършва излизане от крепостта и с бой разкрива живата сила и тежкото въоръжение на врага. След обяд сръбски подразделения атакуват бастиони №5 и №6, но благодарение на упоритата съпротива на защитниците бастионите са задържани. На отделни места сърбите успяват да достигнат до близките подстъпи на крепостта.
Новината за сръбския неуспех по направлението Ниш–Пирот–София повдига духа на българските войни. На предложението на генерал Лешанин за предаване на крепостта, капитан Атанас Узунов отговаря твърдо:
„Учил съм да защитавам, а не да предавам крепости. С Вас ще преговарям, когато напуснете пределите на моята Родина. В противен случай ще мина в настъпление и ще Ви разгромя.“
На 14 ноември от шест часа сутринта войниците на Северния отряд започват активно настъпление при селата Калугер, Лагошевци и Арчар. На 15 ноември е организирано ново настъпление към село Новоселци, като на много места се водят ожесточени ръкопашни схватки.
Действията на Видинския отряд оказват силно въздействие върху сръбското командване и атаките срещу Видинската крепост са прекратени.
На 16 ноември обсадата е вдигната. Новината за победите на българската армия в западните части на страната и предстоящото примирие принуждават сръбските сили да се оттеглят.
Героичната отбрана на Видин остава символ на българската доблест, единство и воински дух. Тя доказва, че новоосвободената България е готова да защитава с оръжие своето Съединение и национално достойнство.
