Ще открием ли втория по големина в Европа, а и в света амфитеатър? Това е въпросът, който си задават и гражданите, и историците, но най-вече археолозите, които работят по разкопките на античния град край Петрич, Хераклея Синтика.
В Историческия музей в града се пазят части от маски, открити в района на разкопките. Това според историците означава, че вероятно при разкопаването на хълма над Хераклея Синтика може да бъде открит огромен амфитеатър, който по предварителни изчисления може да е почти колкото Колизеума в Рим. Това може да се окаже най-значимото археологическо откритие в историята на българската археология, но засега все още научните страсти стоят на “stand by” позиция. Има вероятност за това, но все още няма реални факти, освен откритите маски, разбира се.
Иначе Хераклея Синтика е българският Помпей. Преди повече от 1600 г. земетресение над 8-ма степен по скалата на Рихтер, последвано от мощно цунами по поречието на река Струма, заличава легендарния град на синтите и в продължение на повече от сто години до наши дни учените го търсят и най- сетне го откриват, при това на територията на съвременна България.
Мястото е съвсем близо до Рупите и само на няколко километра от Петрич. Археолозите работиха и в най-големите горещини, защото имаха отпуснат бюджет от държавата, но и защото нямаха търпение да открият още и още от миналото на това магическо място. Досега само една малка част от града на синтите е открита – около 30%. Трябва да се разкопае целият хълм над днешните разкопки, за да се провери дали това няма да се окаже наистина огромен амфитеатър, както предлолагат някои учени. Но дори и да не се намери такъв, дори само това, което е открито досега да остане като артефакти, то е достатъчно за значимостта на този археологически обект.
Туристопотокът е неспирен. Не само българи, но и много гърци с нескрита, но добронамерена завист гледат вече експонираните артефакти от Хераклея Синтика, защото тя се намира буквално до границата ни с Гърция, но все пак е на наша територия. Дали ще станем свидетели на епохално археологическо откритие, предстои да разберем. Днес обаче тези разкопки съживяват региона, но и историческия музей, който се намира на мястото на бившата казарма в града. В музея няма твърде много артефакти, но пък това, което имат и представят, е наистина забележително. Именно тук са двете статуи, открити в Хераклея Синтика. Тук е и една стара релефна военна карта, по която са били обучавани войниците и са били провеждани командно-щабни учения в миналото. Картата е огромна и е реставрирана от човека, който я е създал някога за военни нужди. Днес тази карта е един от акцентите в постоянната експозиция на местния исторически музей.
А иначе Хераклея Синтика днес е може би един от най-добре социализираните археологически обекти у нас, след вила „Армира“, „Перперикон“ и вероятно още един-два обекта като Бегликташ, например. Има иновативен информационен център, пропускателният режим е уреден по модерен метод, направени са пътеки, указателни табели и стрелки за последователност на движението на посетителите. И това също е част от цялостния процес по презентация на обекта, защото не само медиите популяризират откритията на археолозите, но и всеки турист, който посети това място и след това разказва за него. Новините за някоя интересна находка се разнасят от ухо на ухо много по-бързо от новините по телевизията. А археолозите бързат, защото неизвестните за тях означават само нови възможности и потенциални бляскави открития.
