Повечето подривни технологии произхождат от гражданския сектор, твърди началникът на щаба на Съюзното командване по трансформацията на НАТО
Вицеадмирал Саймън Аскит сподели пред в. „Българска армия“ своето мнение за текущата трансформация на НАТО, нарастващата лидерска роля на България в Черноморския регион и адаптацията на Алианса спрямо предизвикателствата на съвременната война, обобщавайки резултатите от конференцията на НАТО за ролята на Силите за специални операции при провеждане на операции в много домейни, провела се в София.
– Г-н вицеадмирал, войната на Русия срещу Украйна засили трансформацията на НАТО. Кои иновации или адаптации се оказаха най-важни?
– Войната компресира години на промени в месеци, развивайки четири основни направления. На първо място НАТО възприе мисленето за интегрираност на много домейни, обединявайки сухопътните, военновъздушните, военноморските, кибер- и космическите операции в нов подход, по-широкообхватен и гъвкав от традиционната война. Второ, Алиансът изгражда готовност в индустриален мащаб, разширявайки петкратно противовъздушната и противоракетната отбрана и увеличавайки капацитета на въоръжението, боеприпасите и логистиката, за да поддържа операциите. Трето, НАТО усилва партньорствата в иновациите, свързвайки нуждите на предната линия със съюзни иноватори в автономията, енергетиката, устойчивостта на данните и сигурността на комуникациите. И накрая, Съюзното командване по трансформацията развива системи за управление и контрол, основани на данни, които интегрират информация от домейните, за да гарантират превъзходство при вземането на решения и устойчивост по време на натиск.
– НАТО работи все повече с гражданския сектор. Защо това е важно и как Алиансът ще преодолее разделението?
– Повечето подривни технологии днес произхождат от гражданския сектор – изкуствен интелект, роботика, квантови технологии, космос и енергетика. За да остане начело, НАТО трябва да мобилизира този потенциал докато обезпечава сигурността. Това означава поставяне на ясни оперативни предизвикателства, така че иноваторите да разберат реалните отбранителни нужди, подкрепяне на инвестициите и сътрудничеството за увеличаване на фирмите, работещи в областта на изделията и технологиите с двойна употреба в страните от НАТО и използването на общи опитни полета и стандарти, за да могат идеите да се придвижват по-бързо от лабораториите към терена. По този начин иновациите в отбраната ще могат да бъдат в крак със скоростта и сложността на съвременните заплахи.
– Какво научихте от конференцията в София?
– Тази конференция показа как начинът на мислене на Силите за специални операции може да ускори трансформацията на НАТО. Изведени бяха три ключови поуки. Първо, Силите за специални операции демонстрират гъвкавост и адаптивност, тренирайки тактики и технологии в реално време, което е пример за останалите сили. Второ, те постигат безпроблемна интегрираност на различните домейни като редовно комбинират физически, кибер- и космически ефекти в една операция. И накрая, обичайната им практика на колаборация, изградена върху доверие и делегиране на правомощия, е в основата на успеха на мисията. Този подход е модел за маневреност, който НАТО цели да разпространи в целия Алианс.
– Продължаваме да чуваме за дронове, навлизащи на територията на Алианса. Какво прави НАТО, за да противодейства на тази заплаха и как ще се повлияе България?
– Съюзниците подсилват интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана с конкретни усилия срещу безпилотните летателни средства – подобрени сензори, електронни атаки и кинетично разрушаване, свързани чрез системата за командване и контрол на НАТО. Пробите доказаха ефективността на тези системи.
За България това означава по-добре свързани радарни и командни възли, споделени процедури със съседните страни и по-бърз достъп до валидирани анти-дрон технологии. Основната цел е по-ранно засичане, по-бързо вземане на решения и по-ефективна защита на Черноморската предна линия.
– Какво бихте искали да знаят българските граждани и въоръжени сили за ролята си в продължаващата трансформация на НАТО?
– Ролята на България в НАТО е много повече от членство, тя има съществен принос за сигурността и единството на Алианса. Последните няколко години показаха колко крехък може да бъде мирът в Европа. Непредизвиканата война на Русия в Украйна, повтарящите се нахлувания и агресивна реторика създадоха реални рискове за региона, включително за Балканите. Пред такива заплахи единството на НАТО не е просто политически избор, то е практическа гаранция за сигурност, суверенитет и стабилност.
България стои на предната линия на това колективно усилие. Стратегическото положение на вашата страна на Черно море я прави жизненоважна за съюзните възпиране и отбрана.
Посланието ми е това: силата на НАТО лежи в солидарността на членовете ѝ. Стоейки заедно – съюзници, партньори и граждани – опазваме мира, възпираме агресията и защитаваме свободите, които ни определят. Приносът на България за тази мисия е видим, оценен и незаменим.
– Г-н вицеадмирал, бихте ли споделили няколко думи за професионалния си опит и впечатленията Ви за България и въоръжените ѝ сили?
– Подводничар съм от Кралския флот, бил съм командир на подводници и на наводни кораби преди да започна да служа като командир по операциите на Обединеното кралство и ръководител на Подводничарското предприятие на Кралския флот. От 2024 г. съм началник на щаба на Съюзното командване по трансформацията на НАТО, подпомагайки превръщането на уроците от днес в готовност утре.
България ме впечатли дълбоко. Като черноморски съюзник от 2004 г., тя комбинира професионализъм, модернизация и стратегическа осведоменост. Домакинстването на конференцията на НАТО за ролята на Силите за специални операции при провеждане на операции в много домейни през 2025 г. в София показва нарастващото лидерство на България. Като самия град – формиран от векове идеи и иновации – България обединява традициите с технологиите, точно това, което увеличава силата на НАТО.
