Военноисторическа възстановка пресъздаде битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Тя се състоя на 16 ноември в района на Учебен полигон „Сливница“. Възстановката беше организирана от Национално дружество „Традиция“ с подкрепата на Министерството на отбраната. Тя е едно от поредицата събития, с които се отбелязват 140 години от Сръбско-българската война.
Една от най-мащабните битки в историята на България беше пресъздадена в рамките на един час от стотици членове на НД „Традиция“ с участието на Сухопътните войски. Реалистично бяха представени основни моменти от героичните сражения, които се водят в района на Сливница на 5, 6 и 7 ноември 1885 г., и триумфалната победа на Българската армия.
Съхраняването и развитието на националната идентичност и памет е един от приоритетите на Министерството на отбраната в областта на военно-патриотичното възпитание. Част от усилията в тази посока е и оказаната подкрепа за реализацията на историческата възстановка „140 г. от битката при Сливница“. Събитието беше наблюдавано от заместник-министъра на отбраната Радостин Илиев, заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев и командира на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.
„Възстановката е свързана с една от най-великите победи Българската земска войска. Това е победа, която е утвърдила акта на Съединението, суверенитета на младата българска държава и в рамките на дни е решила изхода от Сръбско-българската война“, заяви заместник-министър Илиев.
В рамките на възстановката бяха разиграни епичните боеве на сливнишката позиция и Драгоманския проход между втория и петия ден от началото на войната, когато навлизат сръбските дивизии. Спирането им става в района на Гургулят, в подхода към Сливница, след което при Драгоманския проход се обръща и ходът на войната.
„Тази победа, която честваме, е постигната от обединените народ и армия. Българският народ зачита, почита и отбелязва тези славни традиции. Това е свързано с устоите на думи като род, Отечество“, изтъкна заместник-министър Илиев.
Под претекст, че съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885) нарушава равновесието на Балканите Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885 г. От 5 до 7 ноември с. г. се водят сражения при Сливница, завършили с победа на българските войски.
На 10 ноември 1885 г. българската армия разбива сръбската при Драгоман; на 11 и 12 ноември 1885 г. – при Цариброд, а на 15 ноември 1885 г. завладява Пирот.
На 16 ноември 1885 г. Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на Сръбско-българската война (ултиматум на Кевенхюлер), който е приет от България. След отправения към България ултиматум българските войски са изтеглени принудително от Пирот въпреки призивите на местното население за присъединяването на града към обединена България. Спряно е победното настъпление на българите. Военните действия завършват с подписването на споразумение за примирие между Сърбия и България на 9 декември 1885 г. в Пирот.
Сръбско-българската война завършва с подписването на 19 февруари 1886 г. в Румъния на Букурещкия мирен договор. (БА)
