Преди около седмица доста забавен видеоклип обиколи световна мрежа и бързо набра популярност. На замислена като бляскава церемония хуманодиен робот, разработен от компания с претенциозното име „Идол“, прави няколко уверени крачки пред очите на публиката, след което внзапно губи равновесие и пада. Двама души от фирмата-създател бързо се притичват на помощ на припадналия хуманоид и за да прикрият конфузната ситуация също толкова бързо опъват черно платно между него и шокираната тълпа.
Симптоматичното в случая е че роботът се оказа руски и в това като че ли няма нищо случайно. Даже по-скоро е закономерно и едва ли някой по света се замислил особено върху поредния провал на Москва. Заменете думата „робот“ с каквото и да е начинание на режима на Путин и ще получите същото – големи претенции, последвани от унизително сгромолясване пред очите на целия свят. Това като че ли в най-голяма степен се отнася до т.нар. СВО (Специална военна операция), а в действителност – продължаващата вече четвърта година безумна война на Русия срещу Украйна. И този месец тя не донесе на кремълския самодържец очакваните видими резултати, с които да смае целия свят. За сметка на това отново имаше хиляди жертви и милиони страдащи невинни хора.
Ще започна редовния си месечен обзор с най-горещата точка на дългата над хиляда километра фронтова линия – Покровск. От доста време на случващаото се там се гледа като на битка с предизвестен край
който би трябвало да е настъпил отдавна, но все не идва. През последните дни ситуацията в града и около него започна неумолимо да се развива в полза на Русия, но в Киев са наясно че залогът отдавна е надхвърлил оперативно-стратегическите рамки и вече е медийно-политически.
Това, което накланя везните в полза на руснаците, е фактът че успяха плътно да се закрепят в южната част на някогашния кипящ от живот 50-хиляден град. Това им позволява непрекъснато да докарват там нови и нови войски, с които бързо да заменят загубите сред тези, които се намират на първа линия, и така да поддържат постоянен натиск върху отбраняващите се украински сили. Показателно е, че ако преди руснаците успяваха периодично да се инфилтрират през украинските позиции най-вече с малки групи от 2-3 човека, то в последните дни те съумяват да вкарат в изоставените полуразрушени сгради и ключовите оръжия на съвременния уличен бой – минохвъргачки и ударни дронове, управлявани от добре прикрити оператори.
Когато дискутираме как се развиват събитията в Покровск, неизбежно трябва да се спомене и още един фактор, който в немалка степен подпомага натрупването на руски сили в района – мъглата. Настъпващата есен реши да заяви себе си доста категорично като домъкна в Източна Украйна гъсти мъгли и лепкава кал. И докато за калта тепърва ще се говори като за неизбежен феномен, то мъглата, която в последните дни редовно навестява фронтовата линия, засега като че ли не е получила заслужаващото й внимание от страна на наблюдателите. А има защо – гъстата бяла пелена позволява на агресорите да концентрират войските си в най-важните сектори доста по-бързо от обичайното, а украинците не могат да сторят нищо, защото прищевките на природата напълно ги лишават от едно от най-важните им оръжия – всевиждащите очи на дроновете. Но мъглата не облагодетелства само едната страна – тя позволи на украинското командване да извърши ротация в района на дъгата Покровск-Мирноград, т.е. да изтегли някои силно изтощени подразделения и да ги замени със свежи сили, както и да евкуира ранени и да подобри снабдяването.
От двата града, на които се крепи спомената дъга, като че ли именно Мирноград е по-вероятно да бъде изоставен в близко време от украинците, въпреки че отбраната му се намира в по-добро състояние и на руснаците ще им е доста по-трудно да го превземат с директен щурм. Причината за това е, че Мирноград се намира по-навътре в дъгата и съответно може да бъде по-лесно обкръжен, с всички произтичащи от това неприятни за Украйна последствия. Защо обаче в Киев са решили да се държат за Покроск и района около него докато това е възможно? Отговорът на този въпрос вече съм го казвал неведнъж – защото битката за града отдавна е надхвърлила оперативно-стратегическото си значение и е преминала в полето на голямата политика, медиите и пропагандата. И в най-отдалечените кътчета на планетата вече са чували за Покровск и съответно битката за него се е превърнала в глобално информационно събитие. Ако Путин успее в обозримо бъдеще да го превземе, неговата пропаганда ще превърне този чисто тактически успех с ограничено локално значение в епохална победа, която набързо ще бъде изконсумирана от зажаднялото за шумни триумфи Z-общество. Диктаторът обаче се цели доста по-далеч от това – в неговите очи евентуалното превземане на Покровск би трябвало да подейства деморализиращо не само на украинците, но и на западните партньори на Киев. За първите това би трябвало да е поредният аргумент, убеждаващ ги в безполезността на тяхната съпротива, за вторите – още една причина да престанат да помагат на Зеленски.
Разбира се, битката за Украйна далеч не се изчерпва със сраженията за Покровск и Мирноград. Случващото се в другите сектори ме навежда на мисълта, че в момента наблюдаваме кулминацията на руската есенна офанзива.
Армията на агресора почти навсякъде регистрира териториален прогрес, но в нито една точка не може да се похвали с победа – нито оперативно-тактическа, нито пропагандно-политическа – защото така и не успява да превземе някакъв по-голям град.
В най-северната част на фронта руснаците имат минимално придвижване в района на Волчанск, но там градът отдавна е разделен от фронтовата линия на две половини без изгледи това да се промени в обозримо бъдеще. Друга гореща точка в Харковска област е Купянск, където боевете също се водят с променлив успех в центъра на града, но ситуацията за украинците е доста по-благоприятна от тази в Покровск, защото чрез контраатаки успяха да стеснят руския пробив само до един тесен коридор, който те държат изцяло под огневи контрол. Това пък означава, че снабдяването на атакуващите града руснаци е меко казано логистичен кошмар.
В северната част на Донецка област войските на Путин се опитват да доближат Сиверск, който би трябвало да им служи за отправна точка за настъпление към главните им цели – градовете Краматорск и Славянск, но засега боевете все още се водят на източните им подстъпи.
По на юг от доста време украинците удържат дъгата между Часов Яр и Торецк, като и в двата града техните позиции се намират на западните покрайнини. Така те засега държат руснаците на разстояние от сравнително големия град Константиновка и не им позволяват да атакуват с повече мощ. Зарди масирания руски натиск най-вероятно пълното изтегляне от Торецк е предстоящо и това ще доближи фронтовата линия до крайните квартали на Константиновка, където напоследък диверсионни групи на агресора на няколко пъти се опитваха да проникнат. Именно Константиновка се очертава като следващото голямо бойно поле, за което ще се говори през 2026 г.
Най-чувствителната и критична точка за Украйна в настоящия момент се намира югозападно от Покровск, в най-източната част на Запорожка област, където на украинците очевидно не им достигат сили, а освен това упорито се говори че имат проблеми с командването. Там фронтовата линия застрашително наближава към град Гуляйполе, който също се очертава да стане поредната арена на кървави сражения.
В тактическо отношение демонстрираното от двете страни на бойното поле не ни предложи нищо ново. Заради наситеността с дронове и руснаци, и украинци предпочитат да действат с малки групи
които са хем по-трудни мишени, хем са по-лесни за снабдяване.
Това от своя страна прави фронтовата линия доста условна и почти невъзможна за точно начертаване на картите. Голямата дилема на руснаците е как точно да продължат да атакуват. Те вече не ползват масирано бронирана техника, отчасти защото я пазят, отчасти защото почти не им е останала. Когато атакуват с повече бронирани машини, те в голямата си част биват унищожавани. Когато пък нападат само с пехота, тя много често бива избивана до крак. Това логично води до невиждани до скоро загуби в личен състав, които все по-трудно могат да бъдат попълнени заради очевидно намаляващия брой желаещи да сключат договор с руското МО. Украинците също имат своите сериозни проблеми при намирането на достатъчно хора за армията си и това ме кара да мисля, че динамиката на войната през предстоящата година едва ли ще се различава от сегашната.
