Автор: Доц. д-р Стоян НИКОЛОВ, Военна академия ,,Г. С. Раковски“
След Съединението от септември 1885 г. българската държава получава неочакван удар от запад. Кралство Сърбия обявява, че трибутарното на Османската империя Княжество България нарушава статуквото на Балканите и крал Милан обявява война на България на 2/14 ноември 1885 г. Представляващият сръбските дипломатически интереси в София гръцки дипломатически агент Рангабе допуска неволна грешка и известява българската държава, че Сърбия обявява война на Княжеството, считано от 6 ч. сутринта на 2 ноември, но телеграмата е подадена малко след полунощ. Това дава време на българското командване да подготви първоешалонните части за прикриване на удара от многократно превъзхождащите ги сръбски войски.
Включващата 4 пехотни дивизии и конна бригада Нишавска армия настъпва към София, а на север към Видин се насочва Тимошката армия. Срещу тях противостоят Западният корпус и Северният отряд, но основните български части са включени в състава на Източния корпус, разположен на юг с готовност да действа срещу Османската империя. Българското командване очаква атака именно от империята, срещу която е съсредоточен Източния корпус и част от Западния, а няма подготвен писмен план за война със Сърбия.
В първата фаза на войната сръбската Моравска дивизия извършва обходни действия на левия български фланг, докато Шумадийската, Дунавската, Дринската дивизия и Конната бригада формират фронтална група за настъпление по направлението Пирот-София.Сръбските дивизии са интегрални единици
включващи в себе си пехотни, артилерийски, конни и инженерни части. Това позволява изпълнение на самостоятелни задачи от дивизионния командир.
Прикриващите отряди в тридневните неравни боеве успешно забавят многократно превъзхождащия противник, не допускат да бъдат разгромени и дават възможност за съсредоточаване на основните сили на Сливнишката укрепена позиция, за която е взето решение там да се изнесе основното сражение във войната, като след успешната отбрана се премине в контранастъпление.
Царибродският отряд на 2/14 и 3/15 ноември въвлича в боеве превъзхождащите многократно сили на противника, принуждава ги да приемат боя и вместо да настъпят в походен строй, те търпят загуби от точния български огън. По подобен начин действат и другите прикриващи отряди, като тежката обстановка довежда и до командирски грешки – две роти при Петачинци не са известени за заповяданото отстъпление и изпадат в критична ситуация.
Сливнишката позиция по права линия е дълга около 20 километра. На север от височината Леща и на юг до Братушково са изградени укрепления, които включват няколко реда окопи, разположени шахматно, редути и люнети. Позицията е разделена на три участъка: десен – от Леща до шосето Драгоман-Сливница, командван от ротмистър Анастас Бендерев, централен – от шосето до Алдомировци, ръководен от капитан Андрей Блъсков, и ляв – от Алдомировци до Братушково, с командир капитан Михаил Савов.
На 4/16 ноември 1885 г. българското командване разполага край Сливница с около 18 000 души и 40 оръдия, срещу които настъпват Конната бригада, Дунавската и Дринската дивизии с около 20 000 души и 72 оръдия. Започва марш-маньовърът на българските части от турската граница към Сливница, при което те проявяват истинско мъжество и героизъм. Така например първоешелонните 1-ва и 4-а дружини от 1-ви Софийски полк преминават през брод водите на река Марица и за 30 часа изминават 86 километра
Епичните боеве при Сливница започват на 5/17 ноември след настъпление на Конната бригада. Напредването на сръбските дивизии е спряно и противникът е принуден да отстъпи. На 6/18 ноември в боя влиза и Шумадийската дивизия, чиито командир полковник Бинички самохвално обявява, че е унищожил преди дни два български полка, с което убеждава сръбското командване да даде ден почивка и да не настъпи към Сливница на 4/16 ноември.
Сръбското настъпление е провалено, като отрядът на капитан Кисов с численост от 1949 души атакува насочилата се вън фланг и в тил Моравска дивизия, командвана от полковник Топалович. При съотношение на силите 1 към 6 отрядът търпи поражение, но спасява позицията.
Провежда се съвет в Сливница, като се взема решение срещу Моравската дивизия да бъде изпратен рекогносцировъчен отряд под командването на капитан Попов, командир на 1-ви пехотен софийски полк, към Гълъбовци и Гургулят. Решителните боеве започват на 7/19 ноември 1885 г. Българските сили на Сливнишката позиция достигат почти 27 дружини, 8 ескадрона и 48 оръдия, а сръбските – 32 батальона, 4 ескадрона и 102 оръдия. На северния фланг българските части отблъскват противника към Драгоман. С щикови атаки, на които сръбските части не си позволяват да противостоят, са овладени господстващите висоти на север от равнината, като на северния фланг разгромът на сръбските пехотни дивизии и Конната бригада дава възможност на българските части да овладеят шосето към Пирот, с което да поставят претърпелите загуби и отстъпили сръбски части в критична ситуация. В резултат на поражението основните части на Нишавската армия преминават в общо отстъпление, като изпадналият в нервна криза крал Милан, уплашен от вероятността македонските харамии, командвани от капитан Коста Паница, да го пленят, изоставя командваните от него войскови единици.
В 7 часа на крайния южен фланг Топалович повежда към Сливница по-голямата част от Моравската дивизия. Пред авангарда настъпва ескадрон, като действията му са подкрепени от Шумадийската дивизия. Сърбите се опитват да завладеят висотите между Гургулят и Гълъбовци.
Отрядът на капитан Попов в състав три дружини, от които две от 1-ви полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея и 3-ти ескадрон от 2-ри полк, получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да проведе срещен бой с Моравската дивизия. На 7/19 ноември в 8.30 ч. той развръща отряда на позиция от височината Вишая до Гургулят. Авангардът включва ескадронът и рота от 1-ви полк, които настъпват от Гълъбовци към село Радуй, следвани от главните сили. Страничният авангард напредва към Гълъбовци и Кърнул. Сърбите настъпват откъм Гургулят.
Капитанът Савов насочва в помощ на отряда на капитан Попов всички резерви, с които разполага. Отрядът се вдига на атака и противникът не издържа на удара, въпреки че е подкрепен от артилерията на Шумадийската дивизия. Сърбите не устояват на българското настъпление, като в района на Гургулят две сръбски роти са напълно унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят. В хода на боя превъзхождащите сръбски сили изпадат в криза въпреки своето числено превъзходство. С него се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление, като това е образец за бързо развръщане за срещен бой и умело управление на войските.
След победата при Сливница след кратка оперативна пауза българската армия преминава в
решително контранастъпление в посока Пирот и разбива сърбите при Драгоман и Цариброд, като едва при граничния български град сръбски части влизат в ръкопашен бой с нашите, но търпят поражение.
В тежки боеве на 14/26 и 15/27 ноември 1885 г. сръбската отбрана при Пирот е сломена и българските части овладяват града и принуждават Нишавската армия да отстъпи към Ниш, а на север от Стара планина Северният отряд успешно води борба срещу Тимошката армия.
Дипломатическият представител на Австро-Унгария в Белград барон Рудолф Кевенхюлер-Меч спасява Сърбия от пълен военен разгром. След натиск от Кевенхюлер княз Александър се съгласява победоносната българска войска да прекрати военните действия на 16 ноември 1885 г.
Преговорите за примирие между България и Сърбия приключват на 9/21 декември 1885 г.
Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари/3 март 1886 г. Той постановява: ,,Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество.“ Единствената символична българска дипломатическа победа е, че този документ е подписан на датата от Санстефанския мирен договор.
Сръбско-българската война е първото сериозно изпитание за младата българска войска. Българската нация стига до триумфа с цената на над 5000 убити и ранени. Победата е важна стъпка към международното признание на Съединението. След нея името на българската държава придобива авторитет в Европа.
Със сключения в Цариград Топаненски акт Съединението е признато от Великите сили. С население от над 3 млн. души, територия от 96 345 кв. км. и потенциал за бързо икономическо развитие България се превръща във фактор в югоизточна Европа.
