Производството на безпилотни летателни апарати може да се окаже силен коз за българската военна индустрия. Освен планера на модерните дронове, все по-съществена роля играят модулите за навигация и вземане на оперативни решения в реално време вследствие на предварително заложената или получената чрез видеокамери информация. Точно тук се намесва все по- нарастващият потенциал на българските хай-тек компании, които използват и изкуствен интелект. Поне дузина са българските фирми, които се опи-
тват да разработват най-модерни безпилотни решения за водене на бойни действия. А войната в Украйна обърна на 180 градуса концепциите за водене на модерната война и постави във фокуса употребата на евтини безпилотни апарати, които могат да действат като рояци и да бъдат направлявани не само от наземни оператори, а и чрез изкуствен интелект.
България не стъпва на голо поле в сферата на безпилотните апарати във въздуха. Още преди 60 години армията започва да разработва безпилотни мишени, които да се използват за обучение на зенитната артилерия. Това не е задача спусната „от горе“, а плод на усилията на служещия като старши помощник в отдел „Бойна подготовка“ в управление „Противовъздушна отбрана“ в МО Иван Диков. „Тренировките на зенитните подразделения с по-големи самолети струваха скъпо и не всякога можехме да осигурим такива за всички части в страната“, пише в мемоарите си полковник о.з. Иван Диков, който е и доктор по военни науки. Той споделил със свой колега офицер авиомоделист идеята си да се направи летателен апарат, който да лети на височина 50-60 метра и да се използва като мишена за зенитните подразделения
при учения по стрелба по нисколетящи цели. Диков изпробвал прототипа, но установил, че резултатът не е задоволителен.
След това организирал работилница в пловдивския зенитен полк. „Привлякох офицер-авиатор и авиомоделист, отделих 4 войници и ги снабдих с необходимите инструменти и машини. По-труден беше въпросът с радиоапаратурата за управление. Планирах средства и чрез „Машинимпорт“ успях да внеса 10 броя. Тя не ни удовлетворяваше, но идеята ми беше да я усъвършенстваме в нашите научни институти, което направих с големи усилия“, пише Иван Диков.
След като успели да произведат няколко апарата, офицерът привлякъл интереса на тогавашния заместник-министър на отбраната по техниката и въоръжението генерал-полковник Борис Тодоров, който извикал директорите на заводи от Толбухин (сега Добрич, б.а.) и Пловдив и заедно посетили работилницата. И веднага вратите на пловдивския Авиоремонтен завод се отворили и приели работилницата на територията си. Създадена била и специална група за разработване и производство.
През октомври 1965 г. за пръв път Диков и колегата му Йорданов демонстрирали полет на авиомоделен апарат, управляван по радиото, по време на учение пред група офицери от Министерството на народната отбрана. Апаратът летял на височина от 10 до 300 метра в продължение на 20 минути и кацнал успешно. През 1967 г. се провежда и бойна стрелба на мотострелкова рота по въздушна цел – радиоуправляема машина. На учението присъстват и съветски „другари“, които веднага докладвали в Обединеното командване, че Българската армия има ново перспективно средство за стрелба по въздушни цели.
Ето как описва полковник о.з. Иван Диков идеята в книгата си:
Бурното развитие на техниката и по специално на радиоелектрониката и автоматиката създаде условия за конструиране, производство и използване на най-различни летателни апарати от типа на радиоуправляемите авиомоделни мишени (РУАМ). Характерното за тези летателни апарати е това, че те се управляват без пилот на борда, по радиото от земята чрез оператор или по предварително програмиран полет.
Радиоуправляемите авиомоделни мишени се състоят от: аеродинамичен планер, снабден с кормила, елерони и бензинов двигател; апаратура за управление – бордова и земна. Основните летателно-технически данни на РУАМ са скорост на летене, далечина и височина на полета, технически възможности на апаратурата за управление и маневрени способности на планера. Скоростта на летене на тези апарати е с тенденция за увеличаване. Така например изработените у нас РУАМ развиваха скорост от 100-130 км/ч, усъвършенстваните варианти развиват по-големи скорости. Времето на летене на РУАМ с пълен резервоар гориво за различните типове мишени е от 25 до 40 мин.
Далечината на полета зависи от мощността на апаратурата за управление и от системата за водене на планера. Апаратурата за управление (мощността на предавателя на земята и чувствителността на бордовия приемник) осигуряват надеждно водене на планера до стереоскопичните възможности на оператора.
Практиката потвърди, че той може успешно да води мишена визуално на разстояние 4-5 км. При въоръжаването на оператора със специална система за безвизуално водене разстоянието на управление значително ще се увеличи.
РУАМ успешно извършват полет на пределно малки и малки височини, което позволява разчетите, въоръжени със стрелково оръжие и зенитни картечници, да се тренират в стрелба по ниско летящи въздушни цели.
Възможността за маньовър зависи от типа РУАМ и от подготовката на оператора, който управлява планера. В зависимост от допустимите претоварвания се определят маневрените възможности на РУАМ, които пикират под ъгъл 45-50° и кабрират под ъгъл 55-60°. Освен това те могат да летят по окръжност на постоянна височина. За осигуряването на успешен полет разчетът на РУАМ извършва предварителна подготовка за полет.
Радиоуправляемата авиомоделна мишена „2 МБ“ излита от писта, а усъвършенстваните варианти се изстрелват от катапултно устройство, поставено в каросерията на автомобил, с помощта на ракетен двигател. Приземяването на РУАМ се извършва с парашутна система, която осигурява плавно спускане на мишената.
Летателно-техническите възможности на РУАМ позволяват мотострелковите, танковите и зенитните подразделения успешно да провеждат стрелкови тренировки и да стрелят по ниско летящи въздушни цели.
Според разказа на полковник о. з. Диков произведените от нашата индустрия машини 2 МБ са закупени от „някои социалистически и други държави“. Основният пазар бил СССР, който получил около 1000 бройки от радиоуправляемата мишена. Ирак, Индия и Германската демократична република (ГДР) закупили по 20-30 бройки. От този експорт България спечелила около 6 милиона валутни лева. „Започнахме да обучаваме оператори за радиоуправление за страните, в които изнасяхме“, допълва авторът. За обучението също ни плащали във валута. Нашите производители обаче се сблъскали с мощната конкуренция на САЩ. Български оператори отишли в Индия, за да демонстрират пред офицери от Генералния щаб (ГЩ) на индийската армия възможностите на радиоуправляемата мишена „2 МБ“. Същата група офицери от ГЩ обаче отишла и на демонстрация на американска радиоуправляема мишена. В резултат Индия сключва договор с американците, защото тяхната машина била с по-добри параметри.
Полковник о.з. Иван Диков получава признание от по-младите офицери, след като през 1973 г. вече не е в Министерството на отбраната. Един от офицерите в катедрата ПВО във Военната академия казва: „Диков е като първите християни във въвеждането на християнската вяра. Наложено е мнението и се казва „мишената на Диков“. През 80-те години получава покана за годишнина от създаването на Института по електроника към БАН и е поканен в президиума, редом до академици и член-кореспонденти. „Поздравих колектива с думите „Празненството за 10 години електроника в България бележи детска възраст, но предстои да порасне и умножи успехите си. Директорът на института инж. д-р Наплатанов ме разцелува“, пише полковник о.з. Иван Диков.
След 1989 г. нашият научен институт, който разработвал изделието, бил закрит, а производството и износът били спрени. Над 100 души от завода загубили работата си. Същевременно американците продължават разработката на мишени и досега продължават да въоръжават своите бази с радиоуправляеми самолети.
35 години по-късно развитието на електрониката у нас наистина бележи върхове, като се твърди, че IT-секторът у нас е бизнес за над 40 млрд. лева.
