В навечерието на първи декември, празника на Военномедицинската академия, обичайно „се тегли чертата” на важните събития през годината за нейния голям екип. И сигурно могат да се изредят много постижения през това условно време от над 130-годишната є история, но от три години октомври е безспорно месецът, който разказва най-добре и събира в едно днешния ден и бъдещето на ВМА.
Защото от 3 години това е месецът, в който поредният випуск по специалността „Военен лекар” получава своите пагони на първото си офицерско звание. И, да, това е новата традиция. Току-що са приети курсантите от поредния нов випуск, когато бъдещите военни лекари правят първата официална крачка по професионалния си път.
Тази година такава крачка направиха 18 момчета и момичета, лейтенантите от випуск „Сливнишко-Драгомански”. И пред тях се плисна водата от менчето в деня на незабравимия за всеки курсант празник с церемонията пред ВМА в присъствието на президента, министъра на отбраната, началника на отбраната и началника на ВМА. И задължително – с участието на Гвардейския представителен духов оркестър. Така е, този празник е успехът на ръководството на ВМА и на всички радетели на идеята, че военните лекари могат „да се излюпват” само с усилията, замислени преди 9 г. с тристранния проект на ВМА, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и Медицинския университет във Варна за обучение на военни медици.
Днес всичко това вече ражда плод пред очите ни. В този ден записахме и първите думи на трима от третия випуск. И след време ще сравним мечтите им с реалния им път като офицери и военни лекари.
Лейтенант д-р Васил Консулов: Лекарят трябва да е добър човек, другото се учи
Отдавна исках да се занимавам с медицина и когато разбрах за тристранната програма на обучение на военни лекари, си казах, че това ще е пътят ми. И до днес не съжалявам. Оттук нататък сме готови с колегите ми за следващите предизвикателства на реалния живот в професията. Макар след шестте години на обучение да предстои по-трудното, на практика да разберем как се съчетават военната и лекарската професии. Но ще се справим, все повече избледняват грижите от следването. Радвам се, че това време ме научи на упоритост и „да не се давам”.
За бъдещите ни колеги, които ще учат след нас, е важно да са наясно с това, което им предстои. И че всичко се преодолява – и физически, и психически натоварването е по силите на един млад човек. Стига той да го иска и да взема информирано решение. Защото обучението, освен предизвикателства, ни предложи и много възможности за развитие. След практиките във ВМА лично аз съм се насочил към хирургията.
Стажовете ни бяха много полезни, медиците в болницата откликваха и на стремежа ни да научим и нещо допълнително, с по-голяма практическа насока. Предоставиха ни се всички условия, както и отзивчивостта на медиците на ВМА. Оставам благодарен на проф. Байчев, на проф. Салтиров. И разбирам колко важно е лекарите да са и добри хора. Всичко друго може да се учи.
Лейтенант д-р Синди Гаврилова: Професията ни първо е призвание
Да избереш да си военен лекар означава да си избрал колкото професия, още повече – призвание. Вдъхновяващо е, когато даваш клетва пред Родината и Хипократова клетва. В последните години в училище видях първите, които постъпиха в специалността военни лекари, и ми се стори много интересно и различно от другите възможни професионални избори. Беше през 2017 година.
Тогава си казах: ето, това е. Имам предимството, че голяма част от семейството ми са военнослужещи. А аз реших да продължа фамилната професия, но и да сбъдна и детската си мечта да бъда лекар. Очаквах, а после и научих как военният лекар трябва да е готов да се отзове при всякакви обстоятелства, без почивен ден. Което иска да изградиш себе си и като смел, и решителен човек. Военното училище ни изгради като лидери, направи ни отговорни, дисциплинирани. Предстои ми да служа във формирование на Специалните сили в Банкя, а се надявам в бъдеще да мога да специализирам пулмология.
Ако трябва днес да обобщя кога ми е било най-трудно през годините на следване, това беше адаптирането към една нова, военна среда през новобранския период след свободния училищен живот. При един стегнат всекидневен режим направо скочихме в дълбокото. Но признавам, че без колегите ми нямаше да постигна това, което съм днес. Защото в трудности се подкрепяхме и в Медицинския университет, и във Военноморското училище. Сигурна съм, че ще запазим тези отношения.
Лейтенант д-р Антония Пушкарова: Предизвиквам себе си
От малка съм много амбициозна и в случаи на избор съм вървяла по нелесните пътища. Затова реших да уча за военен лекар. Завърших като първенец на нашия випуск във Висшето военноморско училище, а в Медицинския университет съм втора по успех.
По време на кандидатските изпити за седмица прекарахме във Военноморското училище и харесах условията там. Реших да запиша военна медицина, защото е динамична, има голямо поле за развитие, а и заради огромното знание, което получаваш. С нея предизвикваш собствения си характер, като през 6-те години обучение разбираш и много неща за самия себе си, заради трудностите да изучаваш едновременно и военната, и лекарската професия.
Днес това е зад мен и съм решила да се насоча към анестезиологията и реанимацията. Заради това, че специалността е обширна и съчетава много компоненти от всички други специалности, заради това, че трябва да знаеш от всичко по много. Вече съм разпределена и ще служа като началник на медицинския пункт във Военна академия „Георги С. Раковски”. Горда съм, че през 2023 г. имах честта да бъда „Лице на Българската армия”.
